Да, супер прецизен, но като се замисля, трябва най-напред да меря точно честота, а после да решавам кубичното уравнение.
Първото ще доведе сигурно до намиране на стабилен опорен кварц и неговото термостатеране, а второто ще иска ресурси.
Не пишат нещо за времеканстантата на този термодатчик. Доколкото знам, корпусите на кварцовете се вакуумират. Ще рече, че нагряването става най-вече през изводите. Важен фактор е и стареенето на кварца.
А бе намирисва ми на чисто академична разработка, която е прдназначена по скоро да направи някого "доктор", отколкото да се използва в практиката.
То това си е и най-големия недостатък на българската наука - затварянето в себе си.

Хм, всичко хубаво само не знам какво му е новото ..... интресна работа, помня че в едно списание РТЕ от преди поне 15 години имаше статия точно за такива кварцови термометри.

Идеята е патентована от БАН, произвеждат го и го продават. Така казват де, аз не съм си купил още
@Leo, не бъди толкова черноглед. Дават го по параметри много прецизен, тъй че явно ще трябва и по-сложна измервателна схема. Ако погледнеш и при широко използваните сензори е така. Колкото е по-прецизен, толкова по-сложен става измервателния преобразувател.
Някой ден си мисля да им се обадя и да разбера поне цената.

Ето в този линк http://www.bas.bg/basnews/novosti/novosti2Bg.pdf има цитирани някои цифри. Все пак 450 000 Евро от ЕС не са малко за разработката.

Въобще от директорията http://www.bas.bg/basnews/novosti може да прочетете доста pdf-и от БАН. Даже си мисля, да взема да направя една тема "Българите не спят", тъй като не ми харесва да има например "Руснаците не спят", а нас да ни няма

@ToHu, преди точно 15г. служих в редовете на Българската Народна Армия и сигурно за това съм пропуснал новината. Иначе си пазя периодиката на РТЕ до 1996г. когато окончателно потъна в калта.

Пирев, аз съм си умерен песимист. И считам, че това не само е добре, но и навсякъде трябва да има един такъв, за да охлажда прекомерния оптимизъм.
Не визирам конкретния случай, а говоря по принцип.

Че е прецизен, пак казвам - не споря!
Ама прецизността му е най-голяма при температури, където има куп други датчици и където такава прецизност не е толкова необходима, поне при промишлени условия.
Подкрепям и идеята за "Българите не спят". То си ясно още като разгледаш този форум.
Другото е въпрос на среда и условия.
Обаче, да се разберем. "Изберете българското" няма да подкрепя!
Бих казал "Изберете качественото", ако ви е по джоба, иначе - най-даброто по параметър price/performance.

Хм .. тов анаистина ми е много интересно, всички списания са ми в Шумен, но съм сигурен че това е мноооого старо, сега като се замисля може би 900-та да е било. Това беше някаква статийка за новостите от някакво изложение, беше тоя термометур с кварцов датчик, честотомер при който има два брояча, за еталонен и измерван сигнал и го хвалеха че много бързо мерел ниски честоти с висока точност, и друго не мога да се сетя, но почти съм убедн че е от 90-та, мога да юрна брат ми да го изровчи, ама това както и да е, това кеото ме учудва не е че го патентоват ами че са взели толкова пари, и интеренсо в тия еврофондове какво правят ..... и как ги дават тия пари. То няма нищо лошо да се финансира образованието и науката, ама малко недостойно ми се вижда да вземеш толков апари з да разработиш и патентоваш нещо което е направено преди 15-20 години от някой друг, и доколкото си спомням това не беше Български термометър.
По тоя повод, доста безизвестни са също май руските сензри за измерване на сила, също на базата на кварцов резонатор, няма да са учудя ако утре вземат още 450 хил да патентовт и това ....

И аз в момента съм на вълна 'Измерване на Температурата'.

Почнах с термодвойка и просто ADC, погледнах LM35, после MAX6775, след това DS1280 и попаднах на това, което засега ми се вижда най-добре от всички.

http://www.grote.net/bascom/msg17916.html

от -55 до +150 като Вие определяте волтажите , според какво съпротивление сложите и мерите на двете точки / края му

Лично мен това най-много ми харесва като метод. Е минус е само , че е само от +150 до -55, но друг минус не виждам.
За мен това , че не е на интефейс някакъв си не е минус просто ще го ползвам с мултиплексори и съм на 6

Кажете Вие , лично мен доста ме запали това AD590.

Сега остава и да не му намерите кусур + да се предлага в Б-я. хи-хи-хи.

edit: а сега мах сериозно

какво се оказва , че е най-стабилното решение: LM125/235/335 ? (което каза пирев)

и също така да има добър диапазон , който да се отчита лесно , а не (примерно) с отрицателен волтжа.
т.е да е лесно за отчитане , ако е аналогова стойност -> волтжа, съпротивление, големина на ток,...

От прочетеното до тук (и само от него си правя извод !, нямам опит с нито едно от посочените ) , че това са точно едно от 3-те или AD590

Ами относително е, много относително, кажи приложение за да ти с епрепоръча нещо, дрехи се купуват според човека нали така , и с датчика е същото. Има няколко основни въпроса :
1. Темпертурен диапазон
2. Точност
3. Повтаяемост на данните, т.е. толеранс не като точност а като офсет
4. Брой датчици
5. Приложение
6. Цена

Ето така като направиш едно отсяване обикновенно остават 1 или 2 варианта, в повечето случаи на еднотипни датчици. За високите температури автоматично отпадат всякакви интегрални и диоди и др. такива, също и някои терморезистори. Там имаш Pt 100/1000, термодвойка, IR.
Точноста, висока точност, говорим за десети и стотни Pt 100/1000, там имаш и повтаряемост добра. Термодвойката също става ама с някои уговорки. Ако тиа две не те бъркат, отиваш на интегрален, т.е. ако си в температурен диапазон -55/+150 .. май съм мяркал и 180, неюо от сорта на LM335, АД-то, ли пък интелигентно по интерфейс, в зависимост от тоноста и диапазона който ти трябва.
Ако гониш сравнително добра повтаряемост, избираш някой който му дават не само 0.1 стъпка, ами и малък офсет.
Броя датчии, ако имаш голям брой датчици, и някой от интелигентните такива те устройва като точност и обхват ибзираш него, заото можеш да навържеш много на една шина, а дори и да не можеш всеки процесор има повече цифрови входове отколкото аналогови.
Ако имаш 1,2-3 датчика можш да позлваш интегрални с анлогов изход.
Приложението, ами ако трябва д аимаш 20 датчика разпръснати наляво и надясно с по 3-4 метра кабел, аз бих предпочел цифровия изход, избягват се смущенията, стига да ме сутройва точността му. Ако ми е бучнат на платката или е до нея все ми е тая, цифров аналогов каквото има свободно по процесора.
Цената, много важен фактор, Pt100 е скъпо, има защо, DS-а примерно, също не е много ефтин, LM335 за сметка на това не струва почти нищо .
Ако точноста не те бърка, може да имаш малък обхват, т.е ниски температури, може да позлваш обкновен терморезистор, или пък диод. Също така ако има кой да калибрира в няколко точки терморезистора е подходящ и за сравнително по точни приложения, но това значи вяк у-во да се калибрира по отделно, което понякога излиза по-скъпо от изпозването на по-скъп датчик

Очакавах това , че все пак няма да може да се определели един , два които да покриват 99% от случеите и да са си "шаблон" за работата.

----

Ами далечни разстояния ще има, температурите няма да падат в - , но поне до -20/-50 ще искам да хващам за всеки случей. На + някъде 400/500 градуса.

Гледам ги термодвойките + MAX6675, ама това животно мери само положителна температура , гледах /мислих , няма начин да се накара да хваща отрицателните , някаква схемичка с дидои , нещо транзистор и по една доп. линия пика да знае кога е положителна кога отрицателна , а МАХ-а все ще си дава за него си положителна стойност, която аз ще знам кога наистина е + и кога е - .


едит:

брой - наистина не знам точно, но няма да са едни, два. Със съгурност 10+

точност: +/- 1 градус ме устройва.

толеранс: тук нещо не те/го разбрах много, много, на какъв период ще гледам данните ли

приложение: следене температурата на машини , някои ще са в границите на 50-150 градуса, друго ще са от 50 до 400/500, трети ще са в ниският диапазон 10-30/40 градуса, разнородни машини.

комуникацията не ми е проблем както казах по-горе измислил съм си една схемчика с мултиплексори ,която за 7 управляващи линии ми дава 128 аналогови (мога да ги ползвам и като дигитални съответно) , като сигурно не съм и първият който ще комбинира 74HC154 с (16 x) 4051.

----

Хем не съм и много чел ( е от вчера сериозно четене падна ) , хем и опит нямам , така че не мога да кажа , че съм много ориентиран.

Та в предният пост въпроса ми беше по-скоро , за да ви "накарам" да си направите сами обобщение кое , какво си е най-добрият вариант спрямо това, което предлага и не, но явно няма такъв вълшебен вариант А логично според ситуацията.

----

edit: та тръгнал съм в тази насока нещо с MAX6675 или нещо подобно , но с по-голям диапазон като AD590 , но нито едно от двете не го намирам да се предлага в БГ ?

Значи за твоя слуай решението е съвсемдруго, това да сложиш датчика на 20 м и да мериш в едно устройство 10 и нагоре такива датчика ......общо взето забрави за тая работа в реални условия. Ако ползват Pt 100 в четерипроводно свързване може да стане, но с друг тип начин няма. Всъщнот за тоя температурен обхват аз не вижам много алтернативи на Pt 100. Добр че не гониш и висока точност, това малко ще ти улесни живота. Моето предложение, пускаш един 485 или CAN, и всеки датчик си има процесорче, което го измерва и предава в цифров вид. Друго стандартно решение аналогов преобразувател който ти праща информацията към измервателното у-во по токов кръг, 0-10мА примерно или 4-20 мА. Аз бих предпоел всеки датчк да си има процесорле.
Та какъв избор имаш, термодвойка която за тая температура и тоност е ОК или Pt 100. Термодвойката трябва да я компенсираш, за да не се влие измерването от околоната температура. Лепваш отзад един малък пикльо, или каквото там ползваш, желателно с хардуерен RS и си ги навръзваш всички в мрежа, каквато ти е кеф, по тоя въпрос вече писахме мисля, дори може да си реализираш разновидност на 1 wire, така че да комбинираш данни и захранване в два кабела.

Като ти казвам за офсет, имам в предвид следното, гледаме ЛМ135, и какво пише, мин. 2.95, ном 2.98, макс 3.01, това е изходното напрежение при 25 градуса, т.е. +/- 0.03 V или +/- 3 градуса. От три еднакви датчика, при една температура единия ще ти показва 22, другия 25, а третия 28, за да елиминираш тая грешка трябва да калибрираш устройствоо с всеки датчик, а как става това ...... според мен в такива случаи след кат така и така ще се калибрира е да си оправиш и линеаризацията малко, т.е калбрираш в две точки, 0 / +100, а как, лабораторно 0 градуса е тройната точка на водата, т.е. имаш лед вода и пари, но добре е да имаш контолен термметър. 100 градуса по определение е тмпературата на кипене на водата, на морското равнище .......

ТОНИ благодаря ти за изчерпателният отговор, не отговорих веднага , защото чак сега сядам да прочета отговора ти и така. Да значи и според мен най-добрият вариант е всеки датчик с MCU.

И все пак условията ми малко се промениха и искам да добавя.

10++ датчика със сигурност
темературен обхват от 0 градуса (т.е МИНУСОВИ СТОЙНОСТ НЯМА ДА ИМА ) до 500 градуса
точност +/- 1 градус.

това е. идеи

пак ли вариантите са PT100 и термодвойка (като мисля термодвойката да я вържа (естествено на разстояние) към MAX6675 , ?)

-------------

А за термодвойката как да я меря при положение , че нейната стъпка на градус е ~4mV , вътрешното ADC на пика не може да го хване това по 'никъв' начин, външно ADC пак, явно ще е с някакво усилване на сигнала/волтажа, който получавам от термодвойката , но нещо тук не разбирам хватката.

вместо 40 ще получа примерно 1.40
вместо 50 ще получа примерно 1.50, но стъпката се запазва, т.е

трябва да е на всеки 4мв да се увеличава с еднаква стойност, която да допълва до по-голяма , която лесно ще се лови , примерно 20мв ще ги хващам пре-спокойно с външно адц.

пп: четох не млако application notes и малки ръководства по-въпроса за термодвойките, но честно не можах да разбера схемите за това как си усилват полученият сигнал , че да го хващат спокойно с ADC-та. при положение ,че стъпката е 4mv/градус

Ами с усилвател , естствено като се усили сигнала и стъпката вече е друга, ако усилваш 10 пъти ти ства 40 mV, но това са закръглени стойности, зависи от типът използвана термодвойка. На студената страна задължително трябва да имаш компенсация. Тук ми е малко трудно да ти го нарисувам, но ако си гледал документация по въпроса трябва да е ясно каква е идеята на компенсацията, за тец AD590 е подходящ. А не виждам какъв е поблема с 4 mV градус. По същата логика може да се каже че чуствителността е 400 uV/0.1 градуса или 4 uV/0.001 градус, ова е аналогова величина, тя не се изменя скокообразноа плавно. Разрядноста на ADC ограничава единствено точността с кято ти мериш. При 0-500 обхват с 10 битово ADC горе долу един градус точност ще имаш, защото 10-бита си стават 9, последния не може да у се вярва. Редно е да осредниш резултта от няколко измерваниа, примерно 32 или 64 .... може и от 1024, вграденото ADC е бързо и това не е проблем за него, но това посред мен ня ма да подобри кой нае колко точноста, просто ще си сигурен че е там някъде, искам да кажа пак не можеш да разчиташ безприкословно на най-младшиа бит. А как схте го смяташ .... ами ако датчика ти дава 4 mV на градус и след това имаш усилвател по 10, а ADC е с опорно 3 V ... тук д аотбележа че на PIC ADC не може д му подаваш каквото си искаш упорно, има си долна граница, та:
3*result/(10*1024*0.004)
това естествено е неприложимо за микроконтролер с всички тия запетайки, трябва да с епреобразува да сметки с цели числа, по възможност само умножение и делене на стеен на две.
Тук обаче да отбележа и друго,не знам кой ти е казал че термодвойката е 4 mV/С, това е след усилване на сигнала вероятно,
тип К [mV]
0- 0
100 - 4.096
500 - 20.644

т.е. това нещо трябва да го докараш до твоя измервателен обхват, т.е. трябва да се усили 100 пъти и при 500 градуса ще имаш 2.0644. Това вече усилено 100 пъти ти дава около 4 mV/C.
значи формулата ти става
3*result/(1024*0.004) и като го преведеш в човешки вид почва да става
3000*result/(1024*4) това пък може да стане на
3000000*result/1024*4*1000 = 750000*result/1024*1000 = 750*result/1024
примерно входно 0.6138V ADC ще ти даде резултат 209-210 и
750*210/1024 = 153 което е почти истина защото приемаме че имаш 4 мV на C. Ако искаш да е по точно трябва да заложиш реалното изменение, да вземем за средата на обхвата, от градуировъчната таблица имаш
250- 10.153 mV усилено 100 пъти 1.0153 или 4.0612 mV/C тогава имаш
3*result/(1024*0.0040612) = 3000000*result/(1024*4061) ~ 738*result/1024
това вече ще ти даде резултат 738*210/1024 = 151 или 738*209/1024 = 150 , ей ти я температурата от 150 градуса с точност 1 градус. И какво правиш, применро мериш 738 пъти ADC-то, след това вземаш или само старшите 22 бита, или старшите 3 байта и ги шифтваш два пъти за да разделиш на още 4.

Едит.
1. може да ползваш по голямо усилване, 200 и по високо Vref така че да зпозваш максимално обхвата наADC
2. може просто да вземаш средните два байта от 32 битвата променлива и да ги ифтваш з да получиш резултата, ил ида вземаш битове 19-10.

И отделно от горните писания че станаха малко дълги, това усилване и компенсиране е доста интерсно нещо, особенно ако нямаш много опит в аналоговата схемотехника.
1. За усилването, трябва да изпозлваш доста добър ОУ, термодвойката ти дава около 40 uV/С, за сравнение много от ОУ имат напрежение на несиметрия 1-2 мV което просто те убива от всякъде, трябва да се ползва прецизен ОУ, възможно е да е с накъсване на сигнала, или както с енарича чопър, но с добра филтрация после щото той генерира и шум, честотната му лента не е голяма, но то едва ли тая температура се мени с някаква космическа скорост .
После то не е само напрежение на несиметрия ами и входен ток, тоя ток ти генерира допълнително напрежение във всякъ съпротивление по вериката, проводници, връзки и куплънзи най-вече, което внася още отместване на резултата.
2. Компенсирането. Аз като човек с традиции все съм си ползвал аналогово компенсиране, реално при налиие на процесор може да си го спестиш и да направиш цифрово компенсиране, т.е. мериш на два канала, единия ти мери измервателната термодвойка а другия еталнната, по принцип като имаш процесор може и без еталонна да минеш, просто ще мериш температурата на клемите и ще коригираш. Идеята е че термоефект има меду всеки два метала. Примерно имаш Fe/CuNi тип J, като я свържеш към устройството имаш още два прехода Fe-Cu и CuNi-Cu където се свързва, приемаме че правиз връзка към медни клеми. Тези два прехода ще генерират различни напрежения зависещи от околната температура.
За да се елеминира това, в добрите стари времена парчето CuNi се продължаваи към него се връзва още едно Fe. Тка с еполуцава втора термодвойка. Тя обаче се намира на студено, т.е. нормална температура. Така към у-вото отива само Fe, на двете места имаш Fe-Cu като те генерират ЕДн с обратен знак и се елиминира влиянието на връзката. Остава втората термодвойка. В лабораторни условия е топват във вода с лед, което е 0 градуса, обаче в релани няма как да стане. Затова на нея лепват един Ad590 и със сигнала от него компенсират сигнала на измервателната термодвойка, примерно втората е при 20 градуса и дава 800 uV, в повече, да но АД също е при 20 градуса и нарежението което дава го вадят от това на първата термодвойка, така че да компенсира тия 800 uV от втората.
Слагам една схема за да добиеш предтава каква е идеята на аналоговото компенсиране. Когато мери температурата на блокчето само, коефициента на Fe-Cu и CiNi-Cu е известен, известно е каква грека вкарва и измервайки температурата на блокчето с екомпенсира тая грешка от софтуера ти.

Edit:
Аз за AD ти пиша нарежението което дава,имайки в прдвид в схема, иначе той си дава ток

Edit 2 ....
Абе аз хубаво ти иша за термодвойка, ама нещо се отплеснах по въпроса ти, исках да кажа че не е нужно да се връзва с термодвойка, малко е мъхната, Pt 100 ще ти свърши същата работа, не се мери по сложно, дори аз го предпочитам, цената ще дойде същата, като сметнеш блокчето за клемите, AD-то .... може би няма да е по ефтино но пък зависи каква цена гониш, виш в Комеко какви са им цените на термодвойките и терморезисторите, ама ако говорим за готови сонди то м-у термодвойка и терорезистор май няма особенна разлика в цената, сондата е скъпа зарди корпуса си ..... и защото е сонда

Малко да посъживя темата, след доста статии, даташийтове и примери които изчетох доста ми се обърка представата в главата....имам датчик Pt100, наврян в пещ, отвън пеща (по доста дървен начин) са изкарани два кабела, достъп до самия датчик нямам. Знам, че датчика е Pt100 тип "S", имам таблицата със стойности от 0 до 2000 градуса.

Голямото объркване, което се получава в главата ми идва от типа на кабела свързващ изхода на датчика с измервателна апаратура поставена на 1 метър разстояние от тая камера...кабела е съвсем дърварско изпълнение, даже вид няма - двупроводен многожилен кабел с екранировка, някаква самоделка, да речем че ще го сменя. Обърква ме факта, че така както е вързано работи съвсем адекватно, температурата която се измерва от този уред отговаря на тази в пеща. Въпроса ми е след толкова изчетен текст за този датчик е, мога ли директно с ADC (през ОУ диференциално) да измеря напрежението от изхода на датчика, получените напрежения да ги сметна таблично по тая таблица с която разполагам и да разчитам, че данните са истински ? След като имам таблица с напреженията, които вади датчика при температури от 0 до 2000 градуса, за какво всъщност е тази компенсация ?

Другия проблем, който боря е шума. Имам ОУ с коефициент на усилване над 100, датчика ми работи като антена, хващам хоризонт и какво ли още не, разбирайте го в буквалния смисъл, напрежението си играе яко. Ще рискувам да попитам просто въпросче, с 4-20mA не съм много наясно, идеята каква е, вместо напрежение меря пада върху резистор ли....сигурно ви се струва ламерски въпрос, но ми трябва някакво човешко обяснение на тая схема

Хищник
един от начините да се справиш с този проблем е xtr106 или xtr105, това е специализирана схема за работа с такива датчици, аз успях да си направя даже сметалка за това, но е за матлаб ще намериш описнаието в темата а pt100 ето я:
http://mcu-bg.com/mcu_site/viewtopic.php?t=2020
там бях постнал и таблици
идеята с 4-20 е че тока който тече по веригата се смущава много по трудно отколкото напрежението и съответно има по малко смущения. има специализирани схеми дето конвертират към напрежение от 4-20 има и по общи ако нямаш големи изисквания за точност има и ацп чийто вход е токов и няма нужда от преобразуватели възможности колкото искаш

мой ред да продължа темата
имам си температурен трансмитер на ENDRESS /endress.com/ от типа ТМТ181 /прилагам pdf-a/
това изглежда да е добър датчик с възможност да се препрограмира през РС с програмата ReadWin2000
нея си я смъкнах "безплатна е", защото купуваш кабел 65GBP, но тук започва лошото този кабел за програмирането го нямам, намерих го като поръчков номер http://www.uk.endress.com/eh/sc/europe/ ... 58004855F6 , ама цената никак не ми допада /ехх бг работа -> цена/
разбрах, че е rs232-ttl ама това не оправя нещата защото има прекалено много въпроси все още. та някой да има схема на този кабел или някакво описание на пиновете на самия датчик, дали мога с един MAX232 да изпълнявам същата работа или има някакъв допълнителен пиниз

п. п. надявам се да съм помогнал на хищника. отговора ми по горе все пак беше доста общ.