Аааа ей на научно обеснение, медта си е по добре .. изобщо в нашата област като цяло медта им апо полезни свойства от железото, логично е и с ичкийката да е така, тва си е хардуерна наука все пак, а програмистите да го карат на бира и минерална вода

Ами аз имам познати програмисти дето сядат под асмата с домати набрани от градината и едно шише миналогодишен подобрител и казват първи "Наздраве"...така че има и изключения
Дедо,подобрителя в бурета дава фира откъм количество.По-добре в някоя дамаджана сложи клечки от черничево дърво - не само за оцветяване и вкусови качества,но вещи в занаята казват,че имало и други ефекти.Иначе незнам как преценявате подобрителя - ако ви сипят качествен подобрител варен в меден казан и такъв варен в казан "Перла" съмнявам се че ще може да се познае кой от къде е... По-лесно се поддържа този от неръждаема ламарина и е по-лек.Аз се замислям за по-голям такъв но имам и идея да му направя горенето на газ вместо дърва(горе-долу цените се изравняват) и някаква бъркалка да му сложа- да става по-бързо.Гледах един фабричен френски за двойно преваряване на подобрителя - има си перка в казана въртяна от 750 ватов ел.двигател посредством дълъг вал.По бързо се сварява и даже да е силен огъня по-трудно може да загори.
То сега е сезона за направа на задължителните допълнения към подобрителя - печен пипер,лютеница,пукани чушки......

мдааммм... научно е.

обаче от практическа гледна точка нещата изглеждат така:
като не ползваш казана седмица и той потъмнява. патина ли е, окис ли е, не знам. като го търкаш с сиф и гъба пяната става синьо-зелена и е доста отровна на вид.
а и доста пот пада - на практика това е най-трудната част. побвах със солна киселина - светва веднака, но после пак трябва циф и търкане, защото са минут-две пак оксидира. пяната е кафява след тази операция. медта е доста активна, особено след като се заголи кристалната решетка с киселина. не знам дали е полезно или не. ама като се има предвид какъв торлю-гювеч е това, десто се слага в казана за варене от химическа гледна точка, май е по-добре казана да не е толкова активен химически.

аз съм на газ. горенето е стабилно и контролирано, няма нищо общо с дървата. термично КПД не ме интересува чак толкова.
от години готвим на газ и най-удобните тенджери и тигани са били нераждавейка с дебело дъно.
да не говорим, че най-лесно се чисти дори и силно загоряла. понася всякакви химикали и механични въздействия.
по принцип си мисля за казан от нераждавейка с някакъв ламаринен кожух, с капак и серпентина от мед.
механична бъркалка мисля че е добра идея, ще я обсъдя с железарите.

ки4о, имаш ли линк на тоз френски казан?
как става двойното преваряване?

Казана го гледах натюр,че и варих в него подобрител.Доставен е от София.Вместо стандартната камбана и лула отгоре има нещо като кюнец на който е монтиран още един такъв перпендикулярно.Това нещо е пълно с някакви метални пластини които когато започне процеса на дестилация дрънчат силно (колкото по-силен е първичния подобрител - толкова по силмо дрънчат).Казанджията не казва какво има вътре,макар че го е разглобявал и почиствал.Ракият ае с качества на двойно преварена - тествано е в химична лаборатория от колега(не на вкус само а и със съответната апаратура).
Защо съм ЗА казан от неръждавейка:
- лесно се почиства и поддържа - не изисква специално покритие и чистене
- химически неактивен с подобрителя и суровината
- може да се ремонтира/заварява/ на място при нужда
- уплътненията към изходната траба(от там от където се изхвърлят отработените джибри) се уплътнява лесно и може да се стегне добре
- капака на казана може да се уплътни също добре да няма фира-класическите такива се уплътняват с тесто
- може да се сложи предпазен клапан ако се повиши виши налягането (френския дето го гледах имашетакъв)
- бъркалка на сместа
- ако се варят круши или други лесно загарящи плодове може спокойно вътре да се сипе промит речен пясък или дървесна пепел без притеснения за дъното на казана
Това не означава че съм против класическите медни казани,ама:
- трудно се поддържат
- уплътняването им е лошо - дава фира от там
- не може да ги миеш с какво да е - най добре става с дървесна пепел и пясък
- има едни конструкции с двойно дъно където има пясък - за да не загаря материала - след време употреба двойното дъно прогаря
- тежки са
- с времето от топлината,ако казана е направен от тънка ламарина горната му част там където е връзката с камбаната хлътва навътре
Аз съм се спрял на следната конструкция (според мен най-удачна):
- тялото направено от неръждавейка, обвито със стъклена вата и стегнато в ламарита.
- дълото на казана е дебела ламарина - нагряването е с газ.
- камбаната,лулата и серпентината - медни с по-голям диаметър на тръбите
- перка за разбъркване на материала вътре - уплътнението към казана - с тефлон
- евентуално температурен контролер на водата в охладителя

Няма евентуално - задължителен е температурния контрол. Техничари ли сме, или лукови глави?
Метиловият алкохол е с по-ниска температура на изпарение. Затова първо се поддържа по-ниска температура (не зная колко) и получения при това алкохол (вредител) се изхвърля. След това се добива подобрителя (по памет - 78 градуса).
В съвременните заводи за алкохол се използва само неръждаема стомана.

Леле. Ти ядрен реактор ли ще строиш или дестилатор?

Меден казан 100литра, с механизъм за лесно изсипване в дерето. Да има течаща вода. Стари цепеници с множество чепове, че позволяват плавно регулиране на температурата. С това се вари перфектна ракия. Оттам насетне вече не е хоби, а бизнес

Днес попаднах на това: http://www.rotokas.eu/bg/index.html , то вярно за ракия малко трудно ще стане, по поне за киселото зеле и краставичките корнишони ще свършат идеално работа