Моля които може да помогне!
Трябва да щракам бобината на един хидравличен разпределител която работи на ~48В.
За сега го правя с реле, но много бързо се скапва. Опитвам с Триак но явно некъде бъркам, защото много пече.
Схемите които съм пробвал са от докумунтацията на MOC3043
и от -> http://www.epanorama.net/circuits/semic ... gecircuits
с триак BTA12-600B.
Препоръчайте ми схема и ли препратка с повече инфо по въпроса, моля!

Проблем от индуктивния товар може да имаш само с незапушване на триака. Но това с печенето има връзка само с тока който тече през триака. Груба сметка за отделяната мощност върху триака ще си направиш като умножиш ефективната стойност на тока който тече през товара и напрежението на отпушения триак. Оттук и трябва да прецениш с какъв радиатор трябва да работи триака и допустимо ли е за твоето устройство да отделя толкова топлина.

Сложи му и един ВТ136 и няма да имаш проблем. Ако си дръпнал даташиита на МОС ще видиш, че е дадена схемата на свързване. Дори има забележка за свързване на силно индуктивни товари. Аз в момента управлявам по този начин магнитни винтили и нямам проблем. Загряването е в рамките на допустимото.

И по големи бобини съм захранвал с триак, ама бобините са на 220в, което ще рече че тока им е значително по-малък. Киров го каза вече, че проблема е от тока. И ако бобината е по-мощничка тока може да мине 1 ампер. Но пак не би трябвало да грее. С ВТ136 едва ли ще се реши проблема. Бобината ти грее ли? Сигурен ли си че е за 48в?

Намали си резистора, последователен на оптотриака. За 220V ползвам 100R/2W, за 24-36V - 10R/0.6-1W. За ниско напрежение не знам дали е удачно използването на триак, вместо два насрещни тиристора, като се има предвид несиметрията на триака.
Замислял ли си се за SSR?

Извиняваите че ви занимавам с моите проблеми, но наистина ми бе нужна малко помощ, благодаря Ви!
Да разпределителя е на ~48В.
Направих по продължителни замервания и се оказа че от 30 включвания в 25 от тях тока е 0,4А а в 5 от случаите около 2А, явно разпределителя има механични проблеми и не всеки път включва до край, не се затваря магнитопровода ,тока скача и точно тогава триака се препича.
Може би просто ми трябва подходящ радиатор за да устиска.
Ще пробвам с възможно най-големия които ми е под ръка,
но ако някои знае нека каже как точно се смята необходимата площ на радиатора на триака!

Намали си резистора в гейтовата верига при всички случаи - както каза колегата по-горе

Попадал съм на такива сметки само че за LM2575 - в пдф-а подробно беше описано как се смята. Предполагам че в пдф-а на някой производител на триаци ще го има дадено как точно се смята. www.alldatasheet.com

edit : zmej - SSR-а си е баш един триак и един MOC, разликата е само в управлението на светодиода на оптрона - слагат 7805 в схема ограничител на ток за да може да работи от 5 до 30 волта.

И между другото слагал съм 3к.ом. резистор на оптрона - работи, дажи и с 10 к.ом. пак работи без да грее триака. Може и да е грешно - не споря, но като го правих такива имах.

След като не знаеш как се смята радиатор има 2 начина,или да прочетеш теорията по въроса или да вземаш радиатор за който е дадена някаква ориентировъчна стойност за разсеваната от него мощност. За някои радиатори дават такава,разбира се за определени условия. Като умножиш твоята разсейвана по 1.5-2 ще получиш какво ти трябва . А може и по метода на пробата и грешката. Като грее много слагаш по голям.
Хората са казали "Не насилвайте нещата вземете по голям чук" че то тази аналогия вземи по голям радиатор

Баш така е, но си е специфициран за определено напрежение и ток, нищо не смяташ, слагаш и в общия случай работи...

Смених си името тук от odigo на Jumper, щото смятам да поостана, надявам се да не е проблем.
Открих нещо мисля добре обяснено относно нагряването и правилното охлаждане на елементите.
Метвам го щото може да е от полза на някой!

Защо искаш по толкова сложен начин?
Щом разпределителя работи на променливо 48 V , то той задължително работи и на постоянно 24 V !!!
По просто ще го включиш чрез подходящ транзистор / Не забравяй и обратно включения диод в колекторната верига - това трявва да го знаеш/.

Това за 48В и 24В не го разбрах добре.
Иначе е интесесна идея - грец с транзистор и диод, изглежда по-просто, но с допълнителни загуби заради греца и като сложим и транзистора...
Най-просто си остава с релето, но с задължителна RC верига между контактите му. Също така то има минимален пад, което важно за нисковолтови вериги! Ако е оразмерено добре и с RC група реле може да работи доста дълго, стига да не сработва по няколко пъти в секунда.

Всички релета , магнетвентили , контактори , хидро и пневморазпределители и пр. , които работят на променливо напрежение, могат да работят и на постоянно , но два пъти по - ниско!
Конкретно в твоя случай - 48 V променливо , може да се замени с 24 V постоянно.

[quote Всички ... които работят на променливо напрежение, могат да работят и на постоянно...[/quote]
Има "тънък" момент в работата на променливо U- преди да е привлякъл котвата електромагнита(т.е. да е затворил магнитопровода),тече доста по голям ток,които пък "дърпа" по яко котвата. Ако пуснеш постоянно U-губиш първоначалното "яко" дърпане и може да не преместиш котвата
@Jumper-ако можеш,смени бобините(целия електромагнит) с постоянно токови.Правил съм го тоя подход на няколко машини с хидравлика(220V~ съм сменял с 24V=). Ефекта е мн. добър . Пиши за какви по точно разпределители става дума ,може да измислим нещо