Кои ти говори само за датчици , причините в повечето случай са комплексни, а и повечето проблеми са и в централите , явно така са направени

Абе зависи от централите, както казах зависи кой е производителя, ако изключим субективния фактор при проектирането, техниката на реномираните фирми рядко създава проблеми, за пример Булгар табак стара загора, имашп идея какво е в подобен тип фабрики, за 3 години имат по малко от 10 фалшиви сработвания, няма да правя реклама на пожарната центала и фирмата

Е, не мислех, че ще настане такова раздвижване.
Отново за точността и компенсацията: понякога ги дават изрично, понякога трябва да се тълкува документацията на производителите:
http://www.batteryplex.com/sheets/NP%20Application%20Manual.pdf
Това е ръководство на YUASA за NP - серията SRLA (а всъщност VRLA с газова рекомбинация), която е предназначена на първо място точно за ползване в системи за сигурност (стр. 4), но също и в UPS.
Там, между другото, на стр. 20, се прави разлика между оптималните напрежения на заредена клетка при standby (float) приложения (каквито са в техниката за сигурност), и при cyclic - режима.
На стр. 23 (според Acrobat Reader-a, на самия документ заглавните 2 страници не са номерирани), се разглежда температурната компенсация. Има доволно ясна графика, а над нея пише:
"The recommended compensation factor for NP batteries is -3mV/C/Cell (stand by) and -4mV/C/Cell (cyclic use). The standard center point for temperature compensation is 20C (680F)."
На графиката се виждат допустимите отклонения.
А сега - ръководството на EXIDE за гелови VRLA:
www.sonnenschein.org/PDF%20files/GelHandbookPart2.pdf
Страница 16: "A temperature related adjustment of the charge voltage within the operating temperature of 15° C to 35° C is not necessary. If the operating temperature is permanently outside this range, the charge voltage has to be adjusted as shown in figures 3, 4 and 5."
И после, още един аргумент за нужната точност:
"All charging (float, boost) must be carried out according to an IUcharacteristic with limit values: I-constant: ± 2%; U-constant: ± 1%. These limits describes the tolerance of rectifiers used. The charge voltage shall be set or corrected, respectively, to the values mentioned above."
EXIDE ясно казват, че между 15 и 35 градуса не е необходим температурно компенсиран заряд. Но кой конструира техника за сигурност само за този диапазон?
При неспазване (или умерено спазване) на всичко това, все пак на стайна температура акумулаторите с прилично качество живеят достатъчно дълго. Но все пак много зависи от приложението - например при UPS такива компромиси не се правят, а ако се захранва буферно схема с консумация до 200 - 300 mA от 7Ah акумулатор и при прилично държание на Енергото, може да се разчита дори на 8 - 10 години, нищо че производителят дава 5. Капацитетът ще намалее доста, но ще работи...
И - схемотехниката е въпрос и на личен подход. Аз например все още не мога да свикна със захранването на MCU през резистор директно от 220V AC. Евтино е, работи си, но само като го видя, и нещо ми се обръща отвътре...

Още два линка:
www.commutercars.com/downloads/batteryC ... ndbook.pdf
www.active-robots.com/products/power-su ... manual.pdf

А ясно. Това 1 процент се отнася за самото напрежение не за температурната компенсация. То и затова са се попрестарали ама не много

Мерси за линковете.

Аз първо го четох през ред и си мислех точно същото, после умножих 3 mV по 6 и излезе, че на 12V компенсацията е -18 mV за градус. А 1% от 12 V прави 120 mV. Е, например за диапазона от +5 до -5C трябва да компенсираме със 180 mV. Представи си сега, че напрежението е стабилно не с един, а с 2%. Значи, компенсираме със 180 mV, а стабилизаторът може да избяга с 240, в добрия случай - в обратна посока. И то още не сме заложили грешка за обратната връзка.
Все пак, това са оптималните условия за батерията, а пък всеки конструктор решава сам колко да се старае...

Здравейте, рекох и аз да се запиша във форума.
Като гледам темата си мисля ,че какъвто и заряд да се осигури в един момент акумулатора ще се скапе (рано или късно). За мен по-ценно ще е да има индикация която да покаже на потребителя, че акумулатора е за смяна ,а не да се чака отказ на системата заради липса на захранване. Освен това индикацията се вижда и е един вид реклама, докато хубавото зарядно никой няма да го види - ще видят само по високата цена. Едва ли някой ще засича колко години му работи акумулатора.
И колеги, мислете и за производителите на акумулатори , и те трябва да ядат
В Конрада продават оловни акумулатори на доста добри цени но не знам колко са качествени.

Предполагам го има измислено подобно "нещо", примерно да се разрежда с определен товар АБ ,и ако U падне за дадено време под критична граница-работата е зле

В големите системи е изискване в повечето случаи.
Обикновенно се прави с товар които се включва запомня се стойноста на напрежението на акумулатора преди включването и се сравнява с това след включването. Като е извстен товара може да се сметне и вътрешното съпротивление на акумулатора.
Като се увеличи над зададена стойност се задейства сигнализация.
Вътрешното съпротивление е много температурнозависимо. Зависимоста е нелинейна на това отгоре. Най добре е да се направят измервания за конкретния тип акумулатор и да се работи по тях.
Не съм виждал такъв тип диагностика за малки акумулатори. Но при положение че не е особенно сложно да се направи в някой по сериозни приложения може да се заложи.

тези батерии по мое мнение /от наблюдения по издържливостта им във СОТ системи/ са номер уно! . http://www.sonnenschein.org

Единственият еднозначен начин за определяне на капацитета на акумулаторна батерия е с разряд с определен ток за определено време, като разряда се изключва или по време, или при спадане на напрежението под допустимото за батерията (за всеки тип батерия е различно), като се смята и разредения капацитет в Ah - правил съм подобни устройства навремето. В подстанциите са задължени да си проверяват батериите поне веднъж годишно...
Но за малки акумулатори и аз не съм виждал нещо такова, а и не мисля, че би имало особен смисъл...

Здравейте!

Всички производители които аз познавам препоръчват за заряд и дозаряд режима който Sirius-B спомена по-горе... а именно зареждане с фиксиран ток и фиксирано напрежение, започва със константен ток на заряд 1/10 от капацитета и когато напрежението на акумулатора достигне до определена стойност се ограничава зарядното напрежението, а тока започва да пада и когато се достигне праг около 13.8V - 14V се преминава в режим на импулсно дозареждане (с едно компараторче се следи напрежението да е в границите 13 - 13.8V! С горния праг не трябва да се прекалява за да не се получава корозия на положителните плочи, а разряд и престой под 10.8V предизвиква сулфатизация и загуба на капацитет!

Ако акумулатора поддържа алармена система например , смисъла на теста е очевАден. В началото струва ми се, Киров беше писал ,че е правил зарядно което се стартира от персонала. Мисля ,че вместо заряд е по-уместно персонала да може да стартира тест на акумулатора.
Иначе за режима на заряд като гледам какво пише на оловните акумулаторчета (поне за по-малките), ми се струва че производителя направо препоръчва заряд с константно напрежение. А и още пишат "Метнансе фрии" - сиреч "да не ви пука"

Това да не ви пука се отнася това че няма нужда да се долива, не и за това как да се зарежда и поддържа в това отношение.

Преди малко рових в торбата с лъжите и ето какво изскочи от там-миисля,че е съвсем по темата.Колкото до следенето състоянието на батериите в системи за охрана сериозните такива си го имат това-на 5 минути се прави тест и ако нещо е гъбясало,почва да чирика По-простите пък не правят такъв тест,ама те са на такива обекти ,дето това не е фатално.

Благодаря за инфото, ditronix! Вече ще спя спокойно Щеше да е странно да не са го направили. Явно сериозните са си сериозни, спор няма.