Mnogo shte mi pomognete ako mi dadete savet i shema na sledniq proble.
Iskam chrez triak (bt136 ili kt207) da upravlqvam I -ta namotka (220V) , a na II-ta da varja tovara sled grec.Problema e che triaca ne se zapushva sled nulata.Qvno trqbva nqkakva shema za induktiven tovar.Upravlqvam go sprqmo nulata , no imam chustvoto che ostatacnata energiq ot II-ta namotka mi varti nomera:),moje i da ne e tova.Trafa e 220V na 20V 7A.
Blagodarq predvaritelno.
Sas sigornost ne opisva problema dostatachno qsno , no koito proqvi interes za pomosht shte mu doobqsnq

------------ на кирилица -------------------

Много ще ми помогнете ако ми дадете съвет и схема на следния проблем.
Искам чрез триак (BT136 или kt207) , да управлявам 1-та намотка (220V) , а на 2-та да вържа само товара след грец.
Проблема е че триака не се запушва след нулата.Явно трябва някаква схема за индуктивен товар.Имам чувството , че остатачната енергия от 2-та намотка ми върти номера ) , но може и да не е това.Трафа е 220В на 20В 7А.
Благодаря предварително!
Със сигорност не описвам проблема достатачно ясно , но който прояви желание за помощ ще му дообясня.

Препиши го на нашенски, че не се чете.

dano tova da ti pomogne

За да се запуши триакът, токът през него трябва да стане достатъчно малък. При смесен товар (индуктивен и активен) това може и да не се случи. Явно такъв е твоя случай.
С риск да сгреша, мога да ти предложа да използваш 2 тиристора вместо триак. Радикалното решение е използването на транзисторно регулиране след греца.

Не го мотайте човека. То вярно че с гордите 1 пост в форума що ли да му помагаме ама може и да излезе свестен човека.

Паралелно на симистора си сложи варистор на напрежение 400-450V. Също и кондензатор около 10nf. Симистора които ползваш трябва да е на 600V минимум.
Проблема ти идва от това че като прекъснеш управляващия ток на симистора той се запушва при прехода на тока през нула но натрупаната енергия в трафа води до индукция на напрежение в първичната намотка на трафа което пък води до отпушване на симистора при достигане на праговото му напрежение върху него.
И така на всеки преход на тока на трафа през нулата. Ако закачиш осцилоскоп между краката на трафа ще видиш формата на напрежението върху него.

Ролята на варистора е да обере отскока на напрежение върху симистора. А кондензатора е за да ограничи скороста на нарастване на напрежението от една страна,защото симистора може и да се отпушва и от много стръмен фтонт на покачване на напрежението ,а от друга за понамали смущенията които се получават при изключване.

И в тоя форум ако искаш да пишеш забрави за маимуницата

Никола, може и да си прав с твоята хипотеза, но може и да не си. Трябва да се провери.
Аз съм правил подобно изпълнение за управление на двигатели и нямах никакви проблеми, без да взимам специални мерки. Схемата за управление на триака беше TDA1185.

прав е никола с хипотезата си, това че при тебе не е имало проблем нищо не значи.

sthx не е хипотеза
А и скоро някой беше споменавал тук как се прави управление на индуктивен товар с симистор че и схемичка беше начертал май

Никола, прав си. Така е. Доколкото си спомням и на моята схема имах варистор, а един кондензатор за намаляване на dU/dt ще e много полезен. Стойността на този кондензатор в моята практика я определям опитно - обикновено между 100 nF и 2.2 mkF със свързан последователно резистор от порядъка на 100 ома, 1-2W. Tриакът може да се да се включва и от външни смущения - типичен пример е ,ако в близост има честотни управления на асинхронни двигатели без филтър към мрежата. Имал съм и такива случаи и с кондензатор съм оправял проблема. Снощи явно ми е била мътна главата и не съм се сетил за това. Сигурно съм се подвел и по това, че колегата е констатирал, че триака не се запушва, а не, че се отпушва сам. Не съм искал да заблуждавам HyperMadMax по никаъв начин. Надявам се да се похвали, че е решил проблема именно по този начин, щото е и най-безболезнен.

Големия кондензатор не е добро решение. По принцип и само с достатъчно голям кондензатор може да се мине без варистор. Но недостатъка е че през товара протича ток при запушен симистор. Тоест тока които минава през кондензатора. При 1uF тоя ток не е за пренебрегване.

Предимството на малкия кондензатор е че не се налага да се слага последователно на него и резистор. Ако подходим теоретично трябва разбира се да се сложи но на практика не се налага. Досега нямам избил такъв кондензатор а съм слагал по този начин на доста места. А и като цена и габарит е по добре 10-20nf разбира се. Изключение за кондензатора е когато се комутира голям товар. Тъи като в гасенето на предния фронт на евентуален импулс по захранването участват както този паралелен кондензатор така и товара,при нисък Z на товара и малък кондензатор разбира се получения филтър е с малка времеконстанта и при един по мошен импулс по мрежата може да се премине скороста на нарастване при която симистора се отпушва и да се получи лъжливо сработване. Тази ситуация всъщност е по честа когато имаме комутация на голям активен товар а в мрежата често присъстват големи краткотрайни пикове. Тогава борбата е или по скъпия вариант в които последователно на товара се слага и малка индуктивност или поставянето на по голям кондензатор.

[quote="Nikola Kirov"]Големия кондензатор не е добро решение... [quote]
Солидарен съм с мнението...,че и патил .Бях сложил кондензатори (май бяха над 100nF- имах под ръка 470nF) успоредно на симистори без резистор последователно. Беше опит да сборя произволни отпушвания , и успях да одумкам няколко 25 А симистори.

стига ве! само от 470 нф? верно че при отварянето на тиристора, той поема цялата енергия на кондензатора. ако предположим че това става винаги най-горе, то имаме към 0.02 джаула на импулс, което е два вата. верно че и тока няма да е малък, но все пак съм учуден.

То и на мен ми беше чудно,ама го помня ,че после дирих спешно няколко симистора

Руските симистори издържаха без проблем 1uF без резистор. Като новобранец съм правил такова изпълнение. Не съм пробвал западен как му понася голям кондензатор без последователен резистор.

Причината се крие в начина на отпушване на тиристора. Първоначално проводящата зона физически е много малка (в областта до гейта) и ако не се ограничи dI/dt в този момент настъпва локално прегряване и пробив...