Тя е метална - отговорът е логичен.

Въобще не е логичен. В повечето случаи масата на у-то не трябва да има нищо общо с корпуса или защитната земя, това е проблем както за излъчване така и за устойчивост на смущения. Може да имаш кондензатори, заради EMC-то и съответно някакви блийдинг резистори но нищо повече.
Изключения може да има в определени случаи, и РС-то е конкретно такъв. Не съм ровил защо исторически е така, о според мен е точно за да не си убиват интерфейсите когато връзват външни у-ва.

Направих проверка с предварително известен резултат - на всички техники, които имам наблизо заземителния проводник е свързан с корпуса, и масата(минуса на вътрешното захранване).

Тия дни чоплих в разни профи аудио техники. Едната е нова, съвременна, а другата е ретро.
И на двете шасито е занулено, и е свързано към масата на платките.

Занулено или заземено?

Пак да кажа, това че се прави далеч не значи че е правилно. Да речем в много измервателни уреди това не се прави, по съвсем очевидна причина. Свързването на масата със шасито създава всякакъв род проблеми. Например, при компютрите, всеки по-сериозен разряд към металния корпус, много често води до рестарт, ако масата не е свързана със шасито това не се случва.
Като цяло от към устойчивост особенно на разряди, маса на корпус е лоша идея. Какво правят масовите производители няма никакво значение, това не е критерий по никакъв начин. Конкретно в тази област съм направил хиляди изпитания, и гарантирано отделената маса е много по устойчив вариант от маса свързана на корпус.
Когато говорим обаче за входове и изходи, идва въпроса как това е реализирано.

Осцилоскопите също са заземени изцяло, поне тези с които съм работил, налагало ми се е да меря по импулсни захранвания от към мрежовото захранване - изолирах земята в контакта където е включен осцилоскопа и така меря (гениално, знам, един път забравих и за малко да се срещна със свети петър)

Според мен пълното заземяване е от изискванията за потребителска електроника, ако има някакви метални части които могат да се докоснат с ръка - трябва да са заземени, другия вариант не помня как му се казваше, когато щепселите са само с 2 пина и на етикета има картинка с 2 квадрата един в друг

Та това са 2та варианта за да бъде допуснат електрически уред по магазините, и най вероятно това е причината някои устройства да са така направени

Нека не бъркаме заземяване на корпуса с това на електрониката вътре, това са много различни неща. Както писах в началото всичко зависи от това какво се цели. Изолирнето на масата си има цена, в някои случаи чисто финансово не е изгодно, в други е технически невъзможно, в трети води до някои недостатъци, т.е. не е панацея, което важи к в обратна посока.

Уместна забележка.
Би трябвало да е заземено. На практика е според вида на инсталацията.

И заземено, и занулено(в 99.9% от случаите). В електрическото табло нулата и земята са свързани заедно, т.е. има и зануляване(в 99.9% от случаите). Ако не там през звездния център на трансформатора в трафопоста нулата и земята пак са свързани.

Малко в страни но занулено има конкретно значение, а именно корпуса на уреда е свързани към нула /звезден център/ в точката му на захранване, това е в случаите на двупроводни инсталации. В останалите случаи говорим за заземяване, тъй като имаме отделен заземителен проводник. TN-C е типичната система при която говорим за зануляване. TN-S е типичната 5 проводна/3проводна/ система, при която има отделен заземителен проводник който е свързан директно със заземяването. TN-C-S е нещо доста типично за БГ, когато нулата и земята като проводници се обединяват в таблото, етажно или ГРТ. Обединяването им в етажно е грешно, но се практикува често, обединяването им в ГРТ от гледна точка сигурност е малко по-добро решение, като обаче много често там има и заземяване, т.е. манджа с грозде защото започва да става нещо като ТT. ТТ е типично за индустриални приложения, където имаш големи машини заземени,локално. Това как ще е захранено също оказва влияния на ефекта от свързването на масата на електрониката със заземяването.

Имам едно лабораторно захранване на което в първите версии имаше един специфичен проблем -> големия тороиден
трансформатор индуцираше тоци във въглеродно-стоманената ламарина на кутията и оттам потребителя като върже примерно
един оп-амп с двоино захранване +12v / -12v през GND така както сме свикнали да го чертаем в спайс симулаторите, това което
се получаваше понякога е +12v и -12 v (+-50v индуцирани). Производителя реши проблема като развърза галванично минусовия
извод и GND извода от GND на кутията. Можеше разбира се и да сложи кутия от алуминиева ламарина и и така
предполагам заради липса на феро-магнитни свойства в определени ламарини проблема пак щеше да се реши.

Едно друго нещо което се сещам -> изолационни трансформатори - освен за медицинските апарати, има и аудиофилски да си
развързват GND на апаратурата от GND на мрежата, да не им вкарвало 50 Хц смущения и други смущения идващи от кабеляците
на сградата по техни думи. Китайците правят добър бизнес от това.

Ами на доста измервателни уреди има възможност да отделиш масата от земята. Въпросът тук е сейфти срещу проблеми със шумове и смущения. Няма проблем изяло метален корпус да не е заземен, но има специфични изисквания към захранването. Проблема на баба е далеч от сейфти и др.изисквания, и в повечето случаи, изолиране от някакво заземяване е полезно

Повечето лабораторни захранвания са с отделна земя. И са с три извода +, -, земя (червен, черен, зелен). Дадена ти е възможност да избираш - дали да заземиш или да оставиш изолирано. Но корпуса е заземен, ако е метален.

Никога няма да си купя устройство с незаземен корпус