Ако изобщо не си проектирал платки, следвай тези уроци на Шон:
https://www.youtube.com/watch?v=vaCVh2S ... vxx2ORvUQB
Те са за по-стара версия на КиКад, но ще ти свършат работа. Стъпка по стъпка е обяснено всичко от А до Я. В новите версии на КиКад много по-лесно се инсталират библиотеките и това е разликата между шестицата, която си изтеглил, и филмчетата, които показват тези настройки за версия четворка.
Опитът при проектиране на печатни платки се трупа с години. Ако е Ардуино приложение за стаята или двора, няма да ти е критичен дизайна. Но за сериозни приложения това си е отделна професия. Идеално погледнато всеки дизайнер на схемата трябва да си прави сам платката, но това вероятно важи само за много малки фирми. На практика при всички по-утвърдени фирми си има дизайнерски отдел, отдел за платки, отдел за production data, reliability и т.н.
Един платкаджия в сферата на силовата електроника не може от раз да почне да прави high speed design - той си е трупал опита в аналоговата сфера, шумотевиците от големите токове, изолационни напрежения, опроводявал е захранвания, инверторни системи, снабъри, високоволтови (и токови) измервания и подобни. Т.е. не се е занимавал с изчисление на импедансите на диференциални и бързи сигнали, signal integrity, синхронизиране на дължините, изчисление на layer stack спрямо заданието на сигналите (скорост, имепданси на пътечки и виаси спрямо словете, дебелината на изолации и корове....). Ще се затрудни, определено... А пък ако знаеш при flex или rigid-flex какви капани има... И всичките библиотеки, компоненти, монтажни изисквания трябва да са съобразени с IPC препоръки и стандарти като IPC-2222, IPC-2221A, IPC-A-600 и IPC-A-610 (и забравих кои още) за да може платката и изделието като цяло да бъде реализирано като съвместимо с международните норми. Големите фирми със сигурност ги спазват тези стандарти като закон, за малките - силно се надявам.
Изобщо не е лесно да се "рисува" платка според мен, но все още тази професия ми се струва изключително подценявана в инженерните среди.
Както казах, теб това не те бърка за момента, с твоето приложение.

Особенно пък в силно цифровите приложения да рутираш е в пъти по-сложно от синтеза на схемата.

За аналоговото изваждане въобще не ми е хрумвало да използвам операционен усилвател за инвертор - много е бавен и резултатът във видеото го показва.
Според мен, ШИМ сигналът трябва да се прекара през двойка цифров буфер - цифров инвертор в малък корпус,
например SN74AHC1G125 + SN74AHC1G04 съответно за правия и инвертирания сигнал.
Така ще се изравнят закъсненията. Заради намалените пулсации може да се спестят двата повторителя и да се изпозва двоен операционе усилвател по-малък корпус (SO-8).
Или дори да се използва единичен операционен усилвател в SOT-23-5 корпус /трябва да се преизчислят резисторите, за да е по-малка грешката/.
Недостатък - трябва допълнително захранване 5 волта за цифровите схеми.

Точно за да избягна цифровата логика и допълнителното захранване предложих да се ползва ОУ от quad чипа, защото този допълнителен хардуер може да му е някаква пречка за проекта. Но да, абсолютно си прав за закъснението от операционника и не съм се замислял дали ще е достатъчно при 10kHz. И да, оригиналната идея от EDN за аналогово изваждане е с използване на бърз инвертор точно както предлагаш, и ще е най-добре. Тъй като s7ama7 ще работи с 10kHz дори не виждам смисъл от изравняването на закъсненията с двойка буфер-инвертор, понеже ще са в рамките на няколко наносекунди за логиките, ако не се бъркам нещо.
Той ще си реши, кое да предпочете - решения има много, място за оптимизации - също. Като гледам, вече си е сглобил работеща схема, която би работила и в сегашния си вид.

Според мен се престаравате с филтрирането. Със сигурност аналоговият вход на драйвера който ще управлява съфорумникът ни има LPF на входа и 10kHz са му непонятни като сигнал.

Схемата може да се опрости и миниатюризира доста, ако се сменят някои стойности
и се добавят кондензатори в обратната връзка. То едва ли е това целта, ама пусто за спорта.

Тая вечер си поиграх с едно DC моторче за чистачки, което има 3 контактни четки, съответно за 3 скорости (което е доста съмнително решение, в света на PWM контрола за стотинки, свалено е от относително нова кола). Както и да е, тока през всяка конфигурация съм го нарисувал на снимката.
Проблема е следния - като го вържа на конфигурация 6.5А и пусна лабораторното (което е 10), светва лампата за претоварване и не върти. Ако, обаче, на включено захранване прицъркам жиците - тръгва и върти. Лаб. захранване ли е проблема, или нещо не разбирам?

А как е било свързано там където се е ползвало? Много е вероятно да се ползва на 1 и 1.8а без 6.5а

Е да де, ама какво ми пречи да го въртя на 6.5А?

никой не може да те спре ако целта е да му изкараш магическия пушек

Предполагам не е предвиден да работи с тази си част от ротора

Не греят много намотките, специално за тва го отворих, да пипам. Ще ми разпъва и прибира сенника, т.е. макс 20-30 сек. време за работа. Проблема е, че не тръгва.

най вероятно не тръгва защото магнитното поле на ротора не среща магнитното поле на статора в спряло положение, за да тръгне намотките трябва да са под определен ъгъл спрямо магнитното поле на статора, просто не е предвиден да работи така

Не са 3 а са 2 скорости на тия моторчета, имам такива доста. Двете четки една срещу друга са бавна и тая от дясно на снимката и под ъгъл която е са бързата скорост, там дет си мерил 6.5А не пускай ток. Тая която ти е от дясно на снимката трябва да е на корпуса вързана. Отворено няма как да тръгне щото в корпуса е постоянния магнит, изкарай си кабел от дясната четка за да ти е лесно да обръщаш посоката.

Контрол с ШИМ за стотинки има само в али-чичак, и обикновено бачка колкото и ламбда сондата ти от там...

Оф, не съм го пускал отворен, отворих го след няколко минути работа на 6.5, за да видя колко загрява. Как да е, убедихте ме да не го пускам така.