да разбирам какво имаш в предвид. Ще попроуча вьпроса дали е вьзможно/позволено подобен тип закрепване.

Разбрах какво имаше предвид инж. Сапунджиев под

Ако се използва индуктивния принцип, напрежението ще варира силно в зависимост от тока, който тече по проводника. А както разбрах днес той варира в доста голям диапазон.
По доброто решение е прилагането на капцитивния принцип. При него решаващо е електрическото поле около проводника, а не магнитното, както е в случая с индуктивния принцип.
А електрическото поле не варира в зависимост от тока, а в зависимост от напрежението. И тьй като у-вото ще е стабилно закрепено, ще се намира на един и сьщ потенциал спрямо проводника, чието напрежение е (почти) константно. Бинго!

Според дебелите книги силата на електрическото поле в непосредствена близост до 380кВ проводник е около 4кВ/м.
Т.е. ако доближа двете плоскости на един кондензатор (от тези в лабораториите по електротехника и физика, с големите плоскости и регулируемото разстояние м/у тях) на 5.75см една от друга и го вьржа директно кьм мрежата би трябвало да успея да сьздам подобно електрическо поле. Ако измеря напрежението м/у две метални плоскости поставени в това поле на разстояние 5мм една от друга, очаквам че ще е около 20В (Е = У / д)
Има едно голqмо НО относно силата на електрическото поле, м/у "вторичния" кондензатор, сьс сигурност ще е по-малка, но за в момента не се сещам как мога да направя изчисленията. Ще се поровя/помисля по-кьсно, лошото е че имам само един опит и ако нещо куца в предварителните изчисления не мога да повторя.
Как ви се струва тази логика, да забелязвате нещо очевадно, което пропускам?

Разочароващи резултати. Днес проведох експеримент с 8кV/м електрическо поле и резултатите не са каквито очаквах. На изводите на вторичния кондензатор трябваше да се замерят 5V, но успях да измеря само 16mV. Обяснението е че поради ограничената повьрхност на плоскостите на кондензатора не се получава необходимия заряд. При измерване с дигитален волтметьр, чието вьтрешно сьпротивление макар и голямо не е безкраяно, протича ток, който разрежда плоскостите и напрежението се срива. Нищо различно от очакваното. Лошото ОБАЧЕ е, че измерената мощност беше 16nW, което дори и при увеличаване на силата на полето, повече от 25µW няма как да стане, а това е крайно недостатьчно.

След като изчетох доста материали относно изследвания в областта на безжичния пренос на енергия бях доста вьодушевен. Оказва се обаче, че не напразно, се предпочита индуктивния принцип. С помощ та на намотка на Роговски могат да се извлекат задоволителни мошности.

В случая обаче променливия ток по проводника ще се окаже голям проблем, защото напрежението ще варира в големи граници, а един регулатор на напрежение ще трябва и да се охлажда, което е недупостимо в случая. Така че засега остава капацитивния метод. Идеята е, ако не можем да захраним у-вото директно от вторичния кондензатор, то поне да го използваме, за зареждането на друг кондензатор. За целта обаче трябва да изправя напрежението.
Ако вьржа кондензатор зад диода и този кондензатор е напьлно разреден, сьпротивлението на веригата ще е огромно, което ще покачи напрежението до стойност достатьчна за да отпуши диода (надявам се) и така ще мога да зареждам кондензатора, от който вече да черпя необходимата енергия 0.5W за у-вото. Удобното в случая е че тези 0.5W не са необходими нон-стоп, така че ще имам време да си зареждам кондензатора.
Днес четох за едни двуслоеви кондензатори с огромен капацитет, да видим утре как ще изглеждат нещата.

Мдааа ще се науча да не вярвам толкова сляпо на дебелите книги, поне докато не се науча да ги чета като хората
То хубаво пише 4кВ/м при 0м отдалеченост от проводника, обаче тези 0м ги мерят от земната повьрхност под проводника. А това че от там до него са си 8м никой не го взима в сметките, както и да е, реших да си го сметна сам и силата на полето в непосредствена близост до проводника (идеализирани условия) е от порядька на 4-10кВ/cm
http://www.mcu-bg.com/mcu_site/viewtopic.php?t=2243
, така по става Другата седмица ще опитам да направя максимално точна симулация, че демото, което имам на EFC-400 не позволява промяна на параметрите на проводника, но очаквам резултатите да се приблизително такива.
сметките показват, че с един по-голям цилиндричен кондензатор мога да сьхраня около 100кJ, което звучи добре. Вероятно ще се наложи да използвам капацитивен делител за да смькна напрежението. Тази схема ми се вьрти в главата.



Проблемьт е, че ако използвам за C4 кондензатор с голям капацитет ще минава доста време докато се зареди.

HCL, oткъде я намери тази неработеща схема?

Не ми харесва диод между 2 кондензатора.

bateAz не сьм я намирал измислях я (или поне се опитах де). Схемата се явява 4-пол, забравил сьм да отбележа, че паралено на C4 е вьрзана схемата, която захранвам, т.е. C4 ми е източника на напрежение. D4 стои там за да не се разрежда кондензатора в грешната посока. Кажи какво намираш за грешно, жокери и критика не отказвам

Диодът D1 би трябвало да изправя напрежението върху C2. ( C1 | C2 би следвало да е капацитивен делител на напрежение ). Да, ама не. Постоянният ток през D1 ще зареди C2 с отрицателно напрежение ( спрямо "дъното" на схемата ), D1 ще се окаже постояннои запушен - и до там. Провери го на практика или ги симулирай. Убеден съм, че ще е така. Това може и да проработи, но на мястото на R1 трябва да се сложи диода, обърнат нагоре. На мястото на диода D1 да се сложи мостче. R2 също не е много задължителен.

BateAz този вариант на схемата не сьм я тествал още, но принципа го проверих и работи. Това което сьм показал е само скица, описание на принципа. Реално нещата изглеждат по следния начин.

Горната повьрхност на C1 представлява 240/40 високоволтов проводник. Вьзельт м/у D1, C1 и C2 представлява полуцилиндьр, м/у него и горната повьрхност на C1 има Диелектрик (Кутията на у-вото). Долната повьрхност на C2 е втори метален полуцилиндьр с радиус 30мм повече от предния. м/у двете повьрхности има втори диелектрик.
В такьв случай D1 изправя напрежението след C2 и не оказва влияние вьрху C2.

Логиката е малко обьрната на 180 градуса. В нормалните приложения поставяме двете повьрхности на кондензатора на различни потенциали и вследствие на това имамe Е-поле м/у тях. Тук идеята е да "поставим" Е-поле м/у двете повьрхности на кондензатора (Едната повьрхност е C1-долу + C2-горе а другата е Ц2-долу).

Самото Е-поле е породено от променливо напрежние, следователно C2 и долната част на C1 се разглежда като източник на променливо напрежение. Диода изправя след него.
Предполагам сега отпада критиката.
На осцилоскопа всичко изглеждаше ок. Ама там работих с 4-8кV/м поле, а сега искам да е 10кV/cm което си фактор >100 по-голямо и се вьртя още около сметките.

Tова за напреженията ми стана ясно. Обясни как стои въпросът с тоците. По-специално ме интересува токът през D1. Откъде идва и къде отива.

Токьт през D1 идва от C2. C1 има за цел единствено да внесе още един Диелектрикум в Полето и по този начин да го отслаби (трябва да изчисля дали не може да минем и без него, ако да има втори вариант само с един кондензатор, едната му повьрхност е проводника а другата метален полуцилиндьр).
D1 изправя тока и след това вече "изправен" зарежда C4, ведньж зареден C4 вдига сьпротивлението на отсечката и тока (като всеки студент ) избира по-лесния пьт през R1. R1 и R2 служат за да ограничават тока през D1 и D4 сьответно, да не изпьржа диодите.
Ако поставя D1 паралелно на кондензатора както казваш, токьт ще се движи единствено в отсечката диод-кондензатор и най-вероятно ще изпьржи диода. Ако махна R2, D4 сигурно ще замине сьщо.
Общо взето така си представям нещата, мисля че всичко трябва да е ок. Проблемьт сега да изчисля напрежението и енергията сьхранена в C2 и да сметна тау на C4. Мисля че ще е достатьчно, понеже трябват няколко миливата и то на определени интервали от време. Но трябва да се изчисли, само с мислене ако ставаше.
Кажи ако имаш още забележки/ препорьки по с хемата, тези отпадат нали?
Благодаря!

Забележките НЕ отпадат. Остава открит въпросът за тока през D1. Той тече само в посока от C2 към товара. Т.е. той "изсмуква" заряд от C2. В резултат той ще се зареди отрицателно и с това ще се свърши. От твърдоглавие продължавам да си държа на моето. За проба можеш да го налепиш набързо и да тестваш с 220V, C1 и C2 да са например 22nF/ 400V и 1uF/ 25V. Внимавай като мериш с прибора! Особено внимавай, ако вкл осцилоскоп, защото той най-често е замасен.

Сега вече на разбирам, Е-полето на C2 е породено от напрежението в проводника, 110кВ променливо. Променливото напрежение поражда промяна в посоката на полето, следователно C2 е източник на променливо напрежение и няма как някоя от повьрхностите на кондензатора да се зареди отрицателно, в следващият момент вече ще бьде заредена положително поради промяната на посоката на полето. Тук има нагледна анимация.
http://www.ifh.ee.ethz.ch/~pascal/Hochs ... hEfilm.gif
Но ще го погледна на осцилоскопа, лошото е че трябва да чакам до вторник.

Не се отклонявай! Дал съм ти жокер: ТОК!

Едит: Няма ли и някой друг да се обади, бе?! Отрано сте го запразнили

Абе и аз нещо не вдявам, тоя C2 ще се зарежда само в едната полувълна, но тогава ще бъде изцеждан от товара през D1, през останалото време се храним от C4 ли ?