Тези стършели са толкова адекватни на съвременните форми за водене на война, колкото чифтето на Индже войвода.

Уааа, ускорение 12,000 g /че дори 20,000/ звучи наистина стряскащо. И си спомних онази смачканата платка от руският изтребител. А относно батериите те са много различни видове и принципи. Например в управляемите противотанкови снаряди ПТУРС /изкарах една година при тях/ батерията беше с твърд електролит който след изстрелването се разтапя и влиза действие. Там си трябваше доста мощност да се управлява полета.

Тя войната не е само с атомни бомби. Естествено че електрониката страхотно напредна, предполагам и в тази област. Но при руска техника от миналият век ще вършат работа а има доста държави така въоръжени.

вместо заглушител понякога е по-добре да се пусне мобилна клетка

https://www.theguardian.com/world/2018/ ... army-bases

Фред, и ти говориш колкото да не заспиш- къде си ме видял да пиша за атомни бомби?
Съвременните заглушители работят на коренно различен принцип от онези, за които говорите тук. Сегашните заглушители са адаптивни, а някои модели преди "пуск" се настройват какво точно ще заглушават. Идеята е не просто да повишиш шума в целия диапазон, а да използваш "сигнало-подобни смущения", които да объркат приемниците на противника. В същото време това трябва да остане незабелязано и да позволява комуникация на "своята" система.

Питам за стършелите, и историята около тях. Не за модерните им наследници - книги и статии за радиелектронна бораба си има.

Е, това е различен разговор Но както казах редица държави си стоят на техниката от миналият век.

За мен интересното е как така са я вкарали електрониката в артилерийски снаряд да работи при такива огромни претоварвания и то онези години. Защото тези ПТУРС за които говорех са си доста бавнички, скоростта им беше 100 м/сек и там такъв проблем няма. Два километра изминаваха за 20 сек, през това време танка по който гърмим има възможност да ни прати няколко снаряда А оператора стои в джипката и всички го виждат. Затова тактиката ни беше елементарна, стреляш и след 20 сек. бягаш

Пред мен подкачаха авиационният им вариант. Бяха на барабанен разпръсквач и самолетът при нисък полет ги ръсеше през километър да речем. Май сега се произвежда само артилерийският вариант.

При птурс-овете Фагот, Фактория и Конкурс, защитата на електрониката е чрез заливане с нещо като пенополистирол в матрица. Но там претоварванията наистина не са чак толкова големи - по памет около 800 g. При управляеми артилерийски снаряди, вероятно се използват и еластични амортизатори. Някъде четох, че такава е кострукцията на електрониката в M712 Copperhead - кръгли платки с отвор в цетъра се нанизват на метален прът, който е поставен в оста на снаряда. Платките са разделени с еластични подложки по периферията и са свързани с нещо като PFC. При изстрел, подложките и PFC се деформират и по този начин намаляват претоварването върху елементите. Май беше статия в американското списание "Electronics" (руския превод) посветена на вибро и удароустойчивостта на електронни устройства. Та и в стършелите ще да е било нещо такова. Имам някакъв спомен, че във въпросната статия се споменаваше за късане на бондираните проводници при свръх претоварвания, но не съм много сигурен...

Да трябва да има някакъв абсорбер, не вярвам само с пяна да са го докарали, особено по онова време.

ами виждал съм акселерометри за 20кG, ако не и повече...не по претоварване, а за измерване на толкова

опа, оказаха се стандартни, значи и за повече има

Само от любопитство - акселерометъра е механичен или е нещо като MEMS?

За четох се, пише 30к за танков снаряд и 15к за артилерия, и гледах една графика, 30к не са толкова зле, след тях идват 5к осцилации за около 10 мс.

Най-вероятно нещо на тензорезисторен принцип. Те имат много твърда конструкция, при тях на практика няма подвижна част. Възможно е също на пиезорезисторен принцип, също "твърди". А тук чета за измерване на 70,000 g

https://www.dytran.com/Model-3200B6-sho ... ter-P2375/

Но сензорите не са проблем, при тях на практика подвижни части няма. Все едно да ускориш артилерийски снаряд или просто парче желязо. Проблемите са там където има подвижни маси или чаркове, при внезапно спиране от удар поради огромното ускорение те почват да "тежат" много. Защото тегло е маса по ускорение, при 20,000 g едно транзисторче 1 грам вече "тежи" 20 кг и ако има накъде да тръгне мачка всичко по пътя си. Като начало къса изводите.

Ето тук има measurement range to 60000G
https://www.pcb.com/contentstore/mktgCo ... Lowres.pdf

докато тук са написали 20000G, но всъщност те оцеляват на такъв шок, но обхвата им е 2G
https://eu.mouser.com/Sensors/Motion-Po ... 0G&FS=True