С удоволствие ще изгледам всичко негово, което намеря, макар че до момента повече неща съм гледал за стандартния модел и по-малко за струнната теория. Респективно, те са ми и по-понятни.

Благодаря за насоката

лцр, мушморока си ти и на всички е повече от ясно
Посочил си научна статия която дори не си си направил труда да прочетеш. Още повече статията е съвсем далеч от това да подкрепи тезата ти за фотоните, дори точно обратното
Цитирай от статията това за което помолих в редния ми пост и официално ще те обявя за К Сейган на mcu-bg.com.

Уталожиха ли са фотоните в суперпроводниците вече?

Това е една от областите дето на мен ми е мъглява и май не само на мен, мисля че и наУката не е съвсем наяно. Има куп парадокси и двойно повече теории. Тая сутрин четох за поредния ъъъпсурд с кухи атоми. Изобщо електомагнитното взаимодействие май си е най-прекрояваната теория и тепърва пак ще е прекрояват...

Хубавото е че се прекроява, даже и нобелови награди дават, ако заради теб трябва да се пренапишат учебниците. Виж например религиите. По няколко хиляди ходини едно и също и ако кажеш че трябва да се пренапише - хайде на кладата.

Лекциите на "водопроводчика" са много добри Но ми костват сериозна концентрация на фона на други подобни. Общо взето, като да разгадаваш работата на T-тригера на ниво транзистор, вместо просто да си изясниш действието на брояча

Това за кухите атоми не беше ли способ да се постигне еквивалентна ситуация на възбуден електрон с цел да се постигне излъчване на единичен фотон? Чувал съм нещо подобно, но май го наричаха "квантова кутия". Ако изобщо е същото де.....

Има едно нещо, което ми е интересно, но до момента не съм намерил стройно обяснение по въпроса - историята с квантовите компютри и по-конкретно - ползването на Q-битове, като носител на информация.

Състоянието на суперпозиция на един Q-бит е ясно. Как аджеба физически се отчитат въпросните състояния и как става паралелната интерпретация на въпросната информация?

Не знам, доколко е вярно, но се твърди, че при срещата на Стивън Хоукинг с папата, когато станало въпрос за големия взрив и за това, че науката спира до стената на Планк, папата казал: "Вие, учените, си се занимавайте с това, което е било "след", а това, което е било "преди", оставете на нас...

Нещо подобно, в случая експеримента е с възбудени йони, толкова възбудени че вътрешните атоми са буквално кухи. Та такъв йон има много електрони по периферията и като го сблъскат с графен изведнъж всички електрони от йона отдават енергията си съответно на много електрони на графена. В това няма нищо чудно, освен дребната подробност че става "изведнъж". Толкова "изведнъж" че не може да се обясни като електромагнитно взаимодействие.
То като се замисля електромагнитното взаимодействие във вида който го познаваме е само когато се случва между две конкретни частици. Айде и между нормална материя да кажем, щото тя се води bound state. Но от там нататък става боза. При големите енергии електромагнитното взаимодействие се омешва със слабото взаимодействие. При другите стейтове на материята става друга боза. Примерно парадокса със суперпровдниците дето уж изолират магнитните и електрически полета, ама зарадените частици се влияят щото перфектната изолация касаела само реалната компонента за силата на полето и била оставала някаква си имагинерна част. Иди го разбери както се казва



Преходът от някакъв квантов параметър (със или без суперпозиция) до класически (измерим) параметър се нарича просто измерване. Квантовия параметър е квантов щото е вероятност. Класическия е класически щото е ясен. Физически меренето - зависи какъв параметър мериш. Примерно спин на фотон - слагаш филтър и мериш дали ще излезе от другата страна. Ако е спин на електрон слагаш поле и гледаш как ще се отклони. При всички случаи класическите стойности са две (излезе/неизлезе или отклони/неотклони) и при измерването получваш едната.
При самото измерване бях писал по-горе, ако измериш един параметър набъзикваш други, т.е. може да гледаш на измерването не като еднопосочен, а като двупосочен процес. Аз наричам обратния процес "набъзикване" щото новото квантово състояние е с някаква вероятност на някакви стойности. То ако беше с ясна стойност нямаше да е квантово и нямаше да го има принципа на неопределеността

Сигурно затруднението ми идва от това, че се опитвам да правя аналогия между бит и q-бит, респективно между това, как се записва информация в един бит и как в един q-бит и после, как се чете.

Може би разсъжденията ми са в грешна посока.........
Ако допуснем, че се интересуваме само от спина на фотона, в суперпозиция ще имаме 3 едновременни състояния.
1 - нагоре
2 - надолу
3 - двете едновременно.

Т.е - общо 3. Т.е в един q-бит можем да "запишем/прочетем" десетичните числа 1,2 и 3......
Подобно нещо, че и по-добро бихме получили, ако имаме някакъв елемент, който разграничава примерно измежду повече от 2 състояния и се установява (помни) даденото. А после го изчитаме.

И следвайки тази очевидно погрешна логика, се питам - що вместо да гоним михаля с q-битовете, не се върнем към аналоговите изчислителни способи? Някога са те са били изоставени заради маса недостатъци на градивните елементи, но днес тези недостатъци до голяма степен са изчистени.

Или дори и да не са аналогови. Просто да се ползват повече от 2 дискретни стойности. Примерно, ако се ползват 16, серийното предаване на числото 16 ще отнеме 4 пъти по-малко време от това при двоичната система. А при паралелен пренос, ще ни трябва една жичка вместо 4.

Подобно нещо се ползва от доста време при преноса на данни. Що не се ползва и в компютрите?

по принцип хич не обичам да давам википедията за примет - но тук те са учудващо ясни(гледай сферата на Блох)
https://en.wikipedia.org/wiki/Qubit



прочети някои неща като например определеност и липсата на таква при пренос и обработка на единица информация....и сам ще си отговориш на въпроса

Изпускаш поне два момента...
Първият е нарастването на информацията с броя на кюбитите. Един кюбит се описва с два коефициента за вероятностите да бъде измерен като 0 и 1. Демек един кюбит е грубо аналог на два бита. Два кюбита, ако са в суперпозиция обаче се описват с 4 коефициента. Три се описват с 8 и т.н. Демек N кубита са аналог на 2^N бита информация.
Вторият е, че "всплетените" кюбити всички са едно нещо. Не може да си взаимодействаш само с 1 без това да се отрази на останалите. И обратното. Демек операциите върху всплетени кюбити не е задължително да зависят от броя им. Всички секюрити алгоритми разчитат на тоя факт, т.е. че времето на изчисление и/или сложността на компютъра трябва да нараства експоненциално спрямо на броя битовете на ключа.

Това, което не разбирам е основно механизмът за взаимодействие с даден q-бит. Как записваш информация в него и как я четеш (физически)?.

За двоичните машини, това е доволно ясно. Записваш с електрическо въздействие и четеш с отчитане на електически параметър.

За квантовите, ми е мъгла

Ей това е то - как се тръгва от ягоди и се стига до кюбити в десет страници
Малко като лаптопското видео дето гледа домати.

Разликата е, че в "лаптопското видео" има нещо полезно - можеш да научиш, как се прави лютеница

Спокойно на всички ни е мъгла, даже и на водещите учени в тази област. Ако не беше така, сега децата щяха да са с квантови телефони а не с дигитални.
Погрешно е да търсиш аналогия на бит и кубит. Имат общи неща но не много.
Изгледай това:
https://www.youtube.com/watch?v=12Q3Mrh03Gk
https://www.youtube.com/watch?v=wUwZZaI5u0c
и ще ти стане малко по-ясно.
Темата е много обширна и ме съмнява някой сред нас 1. да разбира същността на материята в детайли 2. да може да предаде тази информация под формата на форумни постове.

Много добре обяснено. Особено второто клипче.

Благодаря!