Никончетата по принцип пишат директно и най-вероятно го правят като реал тайм операция. Като извадиш картата предполагам не можеш да снимаш изобщо.

За реал тайм приложения картите наистина трябва да са качествени... Тая дето си я строшил най-вероятно не че не е работела, просто не го е правила достатъчно бързо

Пак казвам, че имам наблюдения на евтини карти и много хиляди устройства. За надеждност от към запис - няма проблем! Проблемът както вече обясних е че трябва да си малко по-настоятелен... което не е решение за реал тайм приложения (за съжаление).
За надеждност от към спиране на тока и т.н. решението е само журнал, което може да се реализира и "върху" и "под" конкретната файлова система. Разбира се най-добре си е да е вътре, но не е задължително.

SD картата ми се оказа SanDisk и изглежда оригинална ( освен ако не е СанДокан Диск ). А ФАТ драйвера (микрочипски) изчаква да се съберат 512 байта и чак тогава праща за запис. В ардуино форумите пишат ,че и при тях е така (512 байта), така че явно си е стандарт. Съвремените гигабайтови СД карти трият на блокове по 2-4ГБ , така че ако се напънат на макс (запис с 5-10МБ/с) , ще трият по някоко пъти в секунда. Ако обаче данните са много по-малко , вместо да трият, те копират данните до запълването на изтрит блок.
Ето тук по-човешко обяснение:
http://stackoverflow.com/questions/24356909/sd-card-write-limit-data-logging

А тук нечовешки тестове:
http://forum.embeddedarm.com/showthread.php?3-SD-card-endurance-test
Накратко, Сандиск-а изкарва около 100 дена при нон-стоп записи.

И тест на PIC32MX flash:
http://hypnocube.com/2014/11/flash-endurance-testing/
ПИК-а издържа над 200,000 презаписа при обявени от МЧ 20,000.