Няма да е лошо да предвидиш някакъв дребен резистор между изхода на U20 и C15...

Сега разучавам KiCAD (свободен софтуер, ползвам го под Линукс). Схемата, която е на PDF е правена с него (не я качих на картинка, защото е много голяма*). Не съм правил симулации, още не съм стигнал до там (не знам свободните програми за симулация колко са добри, още не съм ги пробвал; ако не стават - ще ползвам такива за Windows под виртуална машина).

Предпочитам да ползвам свободен софтуер (поне за чертането и печатните платки) да не съм "вързан" за собственическа програма.

Сега се сетих, че форумът има възможност за прикачане на файлове, ще ги прикача за всеки случай (Google Docs може да ги хване липсата).

* Когато се добавят твърде широки изображения изгледът на страницата във форума се чупи - проблем с CSS (не мащабира твърде широките изображения).

Шрифтът е малко подвеждащ. Всъщност номерът на ОУ е U2D, а не U20.

Там няма голямо натоварване, само входове на ОУ са. Мислех дали да слагам транзистори (за увеличаване на товароносимостта), обаче там няма чак такива токове.

Аз се зазяпах, щото напоследък все по-рядко обръщам на Windows. KiCad нямал симулации:
https://en.wikipedia.org/wiki/Compariso ... A_software
но има камара специализиран софтуер за това. Например Quite Universal Circuit Simulator има секция за синтез на филтри.
Препоръчайте нещо универсално за Linux!

vstoykov, що да е точно LM324 а не TL084 или по-добре TL064 - също са древни
Иначе във всеки наръчник за ОУ има описание на усилвател за фотодиод, НЧФ и двупериоден детектор.
Обаче според мен ти трябва само фотодиод в обратна посока, променливотоков усилвател с високо съпротивление и евентуално врътка за обхвата, и детектора. Високите честоти се режат с кондензатори в обратната връзка.
Аз обаче бих ръгнал фотодиода като микрофон и някой подръчен софтуер ще ми покаже силата на сигнала

П.С.: Да не отварям тема - посочете нещо съвременно, разпространено и евтинко за аудио приложения, като 084 ама по-добро. И накратко, че да не спамим.

Знам ги еднополупериодните и двуполупериодните прецизни изправители (precision rectifiers), обаче не ми вършат работа (вършат ми, ама аз искам да се мери peak-to-peak, а не само единия полупериод).

При класическия двуполупериоден изправител, като му се върже кондензатор, се измерва абсолютната стойност на амплитудата на по-големия от двата полупериода. Примерно ако единият полупериод е 10 mV, а другият е минус 11 mV - на кондензатора ще има напрежение максимум плюс 11 mV.

В моята схема с един и същ ОУ са реализирани два еднополупериодни изправителя (или по-точно два peak detectors), като абсолютната стойност на напрежението от изходите се сумира. Така се получава амплитудата peak-to-peak (от горния връх до долния). Тоест, на изхода ще има напрежение не 11 mV, а 21 mV.

Да, можеше да е направи и с един еднополупериоден изправител (peak detector). Като се удвои ще се получи 20 mV, което е грешка от 1 mV. (Защото единия полупериод е по-голям като абсолютна стойност от другия). То в началото идеята беше да го направя с индикатор на ниво със светоидоди - ако светне един светодиод - малко ниво на пуслациите. Ако светнат всички - голямо ниво.

Имам запаси от TL084, ще го тествам и с другите. Може за нискочестотните неща да ползвам LM324, а само първите 4 ОУ (на схемата обозначени като U1) да е нещо по-бързо. За НЧФ няма смисъл да слагам бързи ОУ. Очакваната честота на модулиращия сигнал е от 30 херца (FRC на LCD монитори) през 50 Hz (еднополупериоден изправител, захранващ светодиод на китайска крушка), 100 Hz (същото, но с двуполупериоден изправител), 120 Hz (калпав телевизор с подсветка, трептяща на 120 Hz) до към няколко килохерца (по-малко калпаво проектиран телевизор или монитор с трептяща подсветка).

Напреженията заради входните токове ще ги уравновеся, където е критично с резистори на другия вход. Напрежението input voltage offset ще се коригира с потенциометри, където е критично.

Това с фотодиода и микрофонния вход съм го правил най-напред.

Това е монитора ми Acer S222HQL Abid, когато се нагласи на яркост под 100%:





Светлината на подсветката е модулирана амплитудно с честота малко над 1kHz (снимките в пълен размер).

При настройване на яркостта на 100% не се забелязва амплитудна модулация (трептене) на светлината:



Намаляването на яркостта става от настройката за нивото на трите цвята (иначе мониторът не може да се гледа - 250 cd/m^2 е твърде ярко).





За измерването на трептенето на отделните пиксели (поради Frame Rate Control, известен още и като temporal dithering) все още не съм правил експерименти, но би трябвало да може да се измери като се сложи екран пред монитора (преграда за светлината) с достатъчно малък отвор и зад нея достатъчно чувствителен фотоприемник (фотодиод с усилвател).

Когато го настроя на 100% яркост (за да не мига подсветката) и на екрана са показани някои изображения (като това и това например) се забелязва едно премигване (едвам доловимо), което предполагам, че не е зрителна измама, а се дължи на FRC.

Изображението трябва да се показва на монитора в мащаб 1:1 за да може да се ползва за тестване:

vstoykov имам евтин монитор, на който му мига много подсветката. За да не мига го държа на 100% яркост. Видях номера с намаляването на интензитета на RGB компонентите, но така не губиш ли от цветовете, например вместо 16.2 милиона цвята с всичко различно от 50% на RGB компонентите, цеветовете не стават ли например 12 или 13 милиона.
Друг недостатък, от това че съм надънил яркостта е, че черното не е черно ами тъмно сиво и това дразни, но както казах монитора ми е най-евтиния.
Също така понеже е TN има порядъчен temporal dithering при мен мигат 2а, 4а(особенно силно), 4б, 7а(едва забележимо) и 7б(много силно).

Глей, глей! Пък моята древна 15" Belinea не трепка! Ама като се вгледам ме дразни, щото луминесценката на тавана е 50 Хц.
Като ми дойде кефът ще пробвам картинката на други монитори.

Софтуерът на монитора би трябвало да си ги преизчислява цветовете така, че броят им (възможният) да не намалява.

Колко милиона цвята показва монитора не ме вълнува особено (стига наистина да са милиони, а не петцифрено число).

Тествах на 16 битов цвят (65536 цвята) като ровичках в xorg.conf и видимо цветовете са зле (фоновото изображение по подразбиране на Ubuntu изглежда назъбено). Иначе ако цветовете са милиони - колко точно милиона са за мен няма значение. Даже ако можеше бих избрал да се изключи temporal dithering когато чета текст, ама мониторът няма такива настройки. Може би при ползване на Web-safe colors няма temporal dithering, но не съм сигурен.

Наистина черното изглежда сиво, но само ако целият екран е много тъмен (примерно тъмна сцена в някой филм и си изключил осветлението).

Всъщност луминисцентното осветление и крушките с нажежаема жичка мигат с честота два пъти мрежовата (т.е. 100 херца, а не 50). С 50 херца мигат най-ужасните светодиодни крушки, които само китаец може да измисли (малко по-скъпите китайски ментета мигат на 100 херца, защото ползват четири диода вместо един).

От V-TAC се изложиха много яко - на кутийката пише "no flickering" и аз си мисля, че това значи, че няма трептене с честота 100 Hz. А то не значи това (според този, който го е писал). Крушка V-TAC, която съм купувал може би през 2013 година, работи перфектно (не мига), има голям радиатор за охлаждането. Новите крушки (тествах два модела от новите "термо пластик") мигат с честота 100 херца. Иначе дизайна на опаковките им е еднакъв - пише на всички "no flickering".

Крушките Toshiba 5.5W LDAC0627E7EUC също мигат на 100 херца. Затова са толкова евтини в Практикер.

Тествах крушки UltraLux 14W LBB142727 и LBB142742 - при тях няма измеримо мигане, имат добро филтриране на захранващия ток.

В RetroPCmania предлагат някакви много скъпи крушки, защото са ги тествали и не мигат. Няма смисъл да се набутвате с тях, има и крушки на нормална цена. Проблемът е, че трябва да се пробват.

Забелязал съм, че хубавите крушки тежат значително повече - заради импулсния трансофрматор и другите карантии* към него (които ги няма в евтините крушки, мигащи на 100 херца, а тези мигащи на 50 херца са още по-скромни от към елементи).

* Ей, развалихте ми говора. Тази думичка от този форум я научих.

[quote="vstoykov"]...Забелязал съм, че хубавите крушки тежат значително повече - заради импулсния трансофрматор и другите карантии.../quote]

Уфф , сещам се ,че преди време на питанка , кво захранване за комп да си вземе колега , Дедо беше рекъл: одиш с кантара , което тежи , него грабваш... Все още китайците не са почнали камъни и бетон да ръгат в изчадията си

Източник: http://forums.overclockers.com.au/showt ... ?t=1014947

NE5532, NE5534 ?

Кое им е съвременното? Сигурно са на по 20 години минимум.

И едно време бяха торба пари, а сега едва ли са масовки. GoTo 00

Между 50 стинки и 2 кинта бройката във Фарнел.

Ей ви сравнения от аудиофил. Тия хави обикновено са силно субективни, но все пак поне са изброени "уважавани" кандидати:
http://audioreviews.blogspot.bg/2005/10 ... -amps.html

Гледам и не вервам на ушите си... Добре де , ква им е далаверата. Аз ако го правех , наистина бих щамповал бетон(ефекта за преминаващия по синята тел ток , би бил същия) Тъй , режи наиси бая дебели ламарини , матрица за пластмасата. Тъп съм начи...