Въпросът няма връзка с метафизиката. И може да се обясни само с класическата електродинамика (не ни трябва да знаем за фотоните). Според тази теория електрическото и магнитното поле са различни проявления на електромагнитното поле.

Ето един експеримент, който потвърждава, че тороидът излъчва електромагнитни вълни (част от магнитният поток излиза извън тороида и индуктира напрежение в намотка, разположена близо до намотката на тороида, но ненавита върху самия магнитопровод).

"near complete magnetic field cancellation outside of its coil", защото е съсредоточено в идеалния случай само вътре Ти за принцип на взаимност, чувал ли си? Ще ти го обясня просто - каквото е полето на бобината, на същото външно поле реагира най-добре (външно = друг източник).
В реалният живот винаги има известно разсейване.

1. Аз не съм казал, че класическата електродинамика няма отговор, а че ти не можеш да го разбереш, докато умът ти витае около квантовата механика.
2. Клипчето от линка показва за каква супернеграмотност става дума както у направилия клипчето, така и у теб.. Защото:
2.1. Измерващата намотка е копланарна на магн. поле в тороида
2.2. Същата тази намотка (явно от дегаус-а на телевизор) няма достатъчна индуктивност за тази ниска честота (предположение)
2.3. С тези бобинки няма как да получих такова дефазиране между двете намотки (от порядъка на пи/2)
2.4 Най-вероятно пича е "измерил" капацитивната връзка между двете намотки

2.5. А иначе, да, всяка намотка върху каквото и да е тяло има разсеяно магн. поле.

Спирам да пиша тук, няма смисъл.
Успех с нАуката

Пак ad hominem. Нищо не казваш по същество (относно това, което написах по-горе).

Действително класическата електродинамика е по-подходящ модел за обясняване на тези явления от квантовата механика. Не твърдя обратното.

Критиките ти на експеримента от видеото са основателни. Наистина намотката е поставена по възможно най-неправилния начин (ако искаме да се индуктира напрежение в резултат от магнитното поле на тороида).

Не съм съгласен обаче, че "няма как да получиш такова дефазиране между двете намотки".

При подаване на напрежение към намотка, токът в намотката е дефазиран на 90 градуса спрямо напрежението (във всеки учебник по електротехника го пише - ей сега отворих една книга на Атанас Шишков, "Курс по радиоелектроника" част 1, на страница 101 е графиката).

Ако единият канал на осцилоскопа показва напрежението на намотката, която е навита на тороида, а другият канал показва тока през другата намотка, мисля че ще се получи точно това - дефазиране на 90 градуса.

Освен това има начин да се индуктира напрежение (в резултат на преминаване на магнитния поток), защото тороидът не е навит идеално и втората намотка не е идеално разположена (точно компланарно) спрямо тороида. Действително, това не е най-подходящото положение (за получаване на възможно най-силен сигнал на втората намотка), но сигналът все пак няма да бъде нула (практически е много трудно да направиш така, че сигналът да е нула).

Разбира се, не изключвам и възможността за капацитивна връзка, но при ниска честота (не видях колко е, ти каза, че е ниска) е трудно да се получи съществено напрежение от паразитните капацитети.

Терминът е компланарност, а не копланарност.

	Wikipedia написа: Терминът „компланарност“, „компланарен“ е съставен от латинската представка com-, означаваща „съвместност“ и planum - „равнина“. Може да се срещне и като „копланарност“, „копланарен“, но на български това е грешка.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0% ... 1%81%D1%82

Една от причините да не виждам смисъл да пиша повече е, че ти като наплескаш 10 простотии и една принципно вярна приказка, не знам как да ти отговоря.
1. Да, в идеална индуктивност токът през нея и напрежението върху изводите й са дефазирани на 90 градуса.
2. Пичът мери подаденото на първичната напрежение. На "измервателната" намотка също така мери напрежението на изводите.
3. Сметни приблизително какъв е капацитета му между две намотки, виж какъв делител се получава между този капацитет и 1Мом вход на осцилоскопа за тази честота и пак ще си говорим. Да не говорим каква боза може да се получи от синфазно проникнали сигнали (щото пича и за това не е взел никакви мерки).

4. Ела да ти покажа как се клатят 300V/100А с честота 100 kHz и как може да няма измеримо поле около намотката.

Има един принцип на Конфуций:
Знание без размисъл е безмислено, мислене без знание е опасно. фАни първо се образовай (почети това-онова, по възможност не от книжките от съветско време (не че и аз не съм започнал с тях, но има далеч по-добри източници), после разсъждавай и питай. И преди да обясняваш на батковците с какво си и с какво не си съгласен, опитай да разбереш какво ти казват.

Изобщо не твърдя, че няма "измеримо поле" около намотката.

Не изключвам и възможността нещо да е объркал. Не е дал схема, така че мога само да предполагам как е вързал вторичната намотка.

Не съм ползвал осцилоскоп и не ги знам дали могат да се настроят да мерят ток (вместо напрежение) както обикновените мултицети.

И какво всъщност питаше?

http://en.wikipedia.org/wiki/Coplanarity

Пак ти казвам, научи се повече да слушаш и по-малко да говориш.

Няма смисъл. Зарязвам.

Не твърдя, че знам как точно експериментатора е свързал намотките с осцилоскопа. Може действително да е измерил напрежението от паразитния капацитет.

След няколкоминутно търсене установих, че ток може да се мери с осцилоскоп като се измерва пада на напрежение върху резистор или с приставка като тази. Тоест осцилоскопите обикновено ги правят фабрично да мерят само напрежение, не и ток. За мерене на ток се ползват приставки.

В този форум са дискутирали въпроса: Oscilloscope Current Measurement.

Дали експериментатора, показан на видеото, което цитирах по-горе е ползвал такава приставка - не знам.

При протичане на ток през кондензатор също се наблюдава дефазиране на тока спрямо напрежението. При верига от резистор и кондензатор, ъгълът на дефазиране зависи от капацитета, съпротивлението и честотата.



В английският език няма "м", но в българския има. Английската и българската статия имат връзка помежду си, защото става въпрос за едно и също понятие.



Ей това питах:



В книгата, която цитирах по-горе пише:



Вероятно авторът е имал предвид главно намотки, които са със затворен магнитопровод, но не са тороиди (или са тороиди, но намотката върху тях не е навита симетрично).

Ясно е, че няма как намотката да не излъчва съвсем (и да не приема външни електромагнитни полета).

Това ми изглежда добро обяснение:



А това твърдение:



противоречи на това:



А може и да не противоречи, ако разгледаме първото изречение от абзаца на книгата:



Тоест, авторът допуска, че става въпрос за "магнитни полета" - т.е. източникът е съседна намотка, намираща се близо (а не далечен източник - като в допускането на dan).

Целта ми е да разбера "какво е искал да каже автора" (като безсмислените упражнения в часовете по литература - трябваше да анализираме какво е искал да каже автора в книгата си).

Какво е "шум"?

Шумове наричам напреженията, които се индуктират в резултат от външните електромагнитни полета (които също наричам шумове).

Шумове е съкратена версия на електромагнитни шумове (електромагнитни смущения).

Параметри на шума?

Всякакви възможни.