е точно оптрон няма да стане, ама с диоди може да се докарат едни 5% кпд сигурно...

Суперефективен лазерен диод насочен в суперефективно соларно микропанелче .

Дедо, нямам "доставчик" на магнитопроводи. Просто се чудех как да се направи евтин и технологичен за изработка траф, без да се използват услугите на "китайски робот" за навиване на трафа.

Използвах PCAD за чертане на схемата, като картинката е снапшот на част от екрана.

Чуденката ми с двата "нагъзени" дросела беше точно по повод евтин и технологичен за изработка траф, без да има нужда да мотаем намотка върху такъв дросел, както предлага Бонго, но май мотането на вторичната намотка върху такъв дросел ще се окаже подходящия и евтин вариант за целта. Вероятно ще трябва да се мотат малко навивки ( едва ли повече от 10-20) и няма да е много "не-технологично" за дребно серийно производство. Изолацията може лесно да се постигне, ако мотаме вторичната с проводник с пластмасова (вместо лакова) изолация.

Сдвоените индуктивности ги предложих точно в тази връзка, но цените им не ми харесаха, дори и за 1к бройки...

Импулсните трафове ги отхвърлям като вариант поради цената им.

Не знам на какви цени могат да се намерят радио честотни бобинки (трафчета) като тези с настройваемата сърцевина. Мощностите са мижави и вероятно ще стане и с тях - стига и изолацията да им е читава (пластмасата на макаричката им да е свястна). На времето купувах в пакетче 20 бройки такива за лев-два (не помня точно).
Могат да се използват в комбинация с еднотранзисторен LC генератор с малък коефициент на връзка между първичната и вторичната намотки на трафа, първичната на който е честотно определящата индуктивност на генератора. Не знам само колко ефективен ще е генератора, ако трябва да работи на 50V...

Относно блокинг генератора - с един последователен резистор в емитера на транзистора Q1 който клати трафа - лесно можем да направим "токоограничение" на тока през трафа и нещо като "кърент моде" конвертор ...
Идеята е да няма много чаркалък и да не струва колкото 10mW дизайните на захранвания на тексасците, а в пъти по-малко.

Вариант на захранване с обратна връзка по напрежение в изхода с оптрон го отхвърлям, тъй като консумацията само на светодиода на оптрона е съизмерима (че и по-голяма) от консумацията на товара (1mW).

Ако Миро свали изискването за галванична изолация в изхода - трафа отпада, като се заменя с проста индуктивност и задачата значително се опростява. Преди няколко години (май и във форума го коментирахме тогава) успях да направя не изолирано галванично захранване със собствена консумация под 80mW, което можеше да дава в изхода си ток до 80мА и да работи с входно напрежение 70-270V AC. Така можеше да захрани и радиотрансивъра, релета, тиристори и др. консуматори, когато е в активен режим. Беше с чипове на Power Integration и по цени на всички части от Комет излизаше под 2лв при единични цени на компонентите.

От друга страна в разните хом-аутомейшън устройства едва ли галваничната изолация е винаги необходима в захранванията им. Според мен тя ще е по-скоро "изключение ...

Ако човек го прави това за себе си, както и да е. Ама ако се прави продукт за пазара, с всякакви такива импровизации после може да бере големи ядове.
Въобще, всяко нещо, дето прекрачва чертата на изолацията, е добре да е сертифицирано и маркирано с картинките против уроки. А ако тръгне човек сам да го прави, първо да прегледа стандартите и да чете внимателно. И за изолация да ползва материали, дето са сертифицирани за колкото киловолта трябва, а не просто "жица с пластмасова изолация". В някои случаи една изолация не е достатъчна, трябва да са поне две, всяка от които да издържи 2.5 или 4кV, или колкото там се изисква в конкретния стандарт, та ако едната дефектира, втората да предпази. ТНТМ ентусиазъм за експерименти точно на това място не е много пожелателен.

Абсолютно прав си.
Мисълта ми беше, че като не се гони някакъв супер коефициент на връзка между първичната и вторичната (поради мижавата изходна мощност), вторичната може да се мотае директно върху изолацията на дросела и то с изолиран проводник с необходимата му изолация. Навивките няма да са много, така чевсе ще се съберат 10-20 върху дросела, въпреки дори и дебелата "пластмасова" изолация на проводника... Проводника след това директно се запоява на платката и сме в "джаза"

Както казах и за неизолирани решения има място... особено на цени до 2 лева както казваш. Разбира се с уговорката, че дори и да не е изолирано спрямо товара, изпълнението трябва да е такова, че като се навлажни малко да няма "цък-цък-язък" В тоя смисъл корпуси от сорта на SOT23 и т.н. не мисля че са подходящи...

Май крайно време е да се спретне едно вики към тоя форум.... ето сега бих могъл да сортирам вариантите за захранвания на контролерче. Лео ли беше дето предложи интересно майкрочепско LDO, май имаше и други предложения, но забравям вече.. трябва да се пише някъде!

Както винаги, търсейки друго, попаднах на тоя документ който може да е полезен по темата.

Ако имаш предвид LR8, то е доста далеч от LDO (и стана uЧепско, след придобиването на Supertex лани) , но за твоя случай е най-простото и евтино (неизолирано) решение.

А най-доброто изолирано решение е това:
http://store.comet.bg/Catalogue/Product/8528/

Да, добро е за изолация, ама няма да питам за консумация...

Ами вземи един малък траф и го измери.

Една бобинка покрай някой силов кабел няма ли да е достатъчна ? Като бонус ще имаш и галванично разделяне

А такива галванично разделени стендбай захранвания си правят жапанайците с обикновени мрежови трафчета и малко кинкалерия. Консумация на цялото устройство в тоя режим - 0.1W.

малко странно нарисувана схема


нема таквоз нещо. бай китаец никой не може да го бие.


бе и на мен ми заприлиза на PCAD, ама отдавна не съм го виждал на живо. има ли някаква причина да те мъчат с него?

Ще трябва да сменям PCAD-a, че вече е на доизживяване, ама да видим кога ще намеря време за разучаване на нова програма (тази година няма да е със сигурност). Програмата с с която ще го сменя трябва да върши работа и май това ще са на Ментор бозите, ама се ослушвам още. Т.е. трябва да е програма,дето прави нещо повече от PCAD-a по отношение на рутване, местене на рутнат компонент заедо с рутнатите пътеки (разбутвайки в реално време всичко наоколо), изравняване на дължини на пътеки, диференциални шини, сигнал интегрити и читав симулатор, а не такава с "по шарен" от PCAD-a интерфейс и не правещи нищо съществено повече от него, като сегашните версии на алтиум-а примерно. Ако програмате ще е само "чертожна дъска" - и с PCAD-a съм си "таман" за момента.

Другата причина е, че имам доста лични и служебни проекти на него, които трябва да се поддържат. Новите дай-боже да са на "правилната" CAD система

Миро, не знам какво те притеснява SOT23 корпуса, при положение, че говорим за относително ниски (50V примерно) напрежения около тях. Платката удави ли се - и TO220 да са корпусите спасение няма. Спасението е лакиране на наситената платка, което ще е по-лесно ако чаркалъка е дребен и SMD.
Във варианта който предлагам критичен е само високоволтовия кондензатор последователно на мрежата. Ако той пробие - ще има пукотевица. Всичко останало и да се намокри - най-много да спре да работи докато изсъхне. Т.е. предполагам, че при тези високоомни и нисковолтови вериги няма какво да изгори. Входния кондензатор го играе и като ограничител на тока ...

Може би трябваше малко да префасонирам схемата...