[/quote]
Май бъркаш в сметките. Най-бързата промяна на синус.220В/50Хц е 0.1V/us, значи за 30V отиват 300us. Въобще не мисля че бързодействието ще е проблем за кой да е елемент, все пак 50Hz са това, па било то и с фронтове разни.


Дали? Ако се сложи един CMOS ЧМ (4538,555...) да бута едно полевче, а в обратната връзка един оптрон на 10uA (макар че и без ОВ ще стане) , високоомни резистори навсякъде... защо да не стане?

Макар че, при твоята мощност, ако врътнеш една малко по-голяма антена, току виж си се захранил от близката радиостанция или от жсм-а на случайно минаващите граждани. Или направо от биополетата им, като енергиен вампир.

Да бе, вярно. Горе смятах наум колко е максималното dU/dt на мрежата и съм сложил една нула вповече. Тъй че реално най-краткото време за нарастване на мрежата с 30V се получава 300 мкс, а резонансната честота на кръга трябва да е към 3 кХц, което е прилична стойност и предполагам диакът ще се запушва без проблем. Но не си прав, че били 50 Хц и всеки елемент щял да се справи. Преходният процес е доста по-бърз и времето за запушване трябва да се съобразява с него, та трябва да се внимава с това.

Ако е направено читаво, няма да са "осцилации", а разколебаване от един полупериод на резонансната честота при всяко включване, докато токът опита да обърне посоката, при което диакът се запушва. Като се промени напрежението на мрежата с още 30-60V, следва нов импулс, и т.н.

Сега се замислям как ще му измеря кпд-то на това, ако тръгна да го правя. Реактивната му мощност е много по-голяма от активната, та само с мерене на ток няма да стане. Ще трябва ватметър или електромер, само че в миливатовия диапазон, а около мен поне такъв уред няма.

E .. меренето със скопа, меренето да е проблем. Иначе както колегата по горе казва, CMOS 555, но не е задължително дори да е това, и с два транзистор аможе да го разклатиш, дори с тия малки тоци спокойно може д аклатиш с някой високоволтов, т.е. вече и самото хранене на генератора няма да е проблем, а и обратна връка може да му ръчнеш, колко му е ...хората с половин лампа правят инвертор че и стабилно държи напрежението

Да, при добро пресмятане може и да се постигне точен "отрез" , но в случая ме съмнява самия диак какви параметри ще има. Тоя DB3 , който го слагат навсякъде (но за друга цел), ме остави в голяма чуденка - върху него остава пад 10V , а очаквах 1V , колкото при тиристорите. И в случая, принципно, е добре да се работи с колкото може по-високо напрежение , над 30V, за да се намалят токовете , съответно и загубите от падовете на полупроводниците и съпротивленията.

Къде ги гледате тези 10V пад? Аз отворих един-два дейташийта, ама никъде не видях да пишат за Vf. Пишат, че гарантират в изхода поне 10V върху 20 ома резистор при разряда на кондензатора, ама това е друго. Всъщност, при пиков ток от 1-2А наистина може да се вдигне напрежението, на нас обаче такива тоци не ни трябват. При милиампери през диака напрежението не би трябвало да е повече от волт и нещо.

На осцилоскоп го гледах. Даже правих нещо подобно - исках да светна икономично светодиод на 220V и правих някакви разряди в кондензатори ,но нещо не се получи и от тогава ми влезе в черния списък това DB3. Но може и аз нещо да съм недогледал, не беше важно и не съм го мъчил много.
Гледам обаче в даташита ,че VA х-ка хич не стига до 1V. То и няма нужда - това го ползват само да пусне един "шип" в гейта на симистора. Докато не се тества подробно, за мен си е съмнително.

Мда, вярно. Проверих го с някакъв диак от чекмеджето, нямам представа какъв е. И при съвсем слаб ток напрежението на този моя стои към 20V след като включи, все едно има ценер последователно. Значи забравяме за кпд-то.

Едит: уф, сглупил съм докато зяпам филма
Но генератор с един транзистор (може и MOS) - да.

Абе Бонго и Тони, дайте по някоя картинка - споменавате някакви схеми - дето и да съм ги чел, е било преди да почна да забравям.
Така и так темата стана Академична и широкопрофилна ( но пък все още тясно специализирана)...

Чакащ мултивибратор .. може и да не е чакащ. за 555 мисля е ясно, за транзистори, ще взема утре да драсна, просто мултивибратор, само режима трбява да му подбереш та да харчи малко, но то ако има трафче... може и да не е мултивибратор а направо LC, просто се храни от мрежата и така може да отиде и нагоре като честота, но пък все пак не искаме да харчи много.

Ся, според мен нещо повече от блокинг-генератор не е нужно, пък и е добре документиран за разлика от онова с диака.
По-по-горе имах предвид разновидност с връщане на енергията във филтриращия кондензатор, но да си създаваш допълнителен проблем икономисвайки миливатове...
На схемното решение му викали Ringing choke converter, освен в китайските зарядни масово се ползва точно за Standby power supply. Набързо изрових малко литература по темата:
http://www.bdtic.com/DownLoad/ST/AN2228.pdf
http://www.fujielectric.com/company/tec ... 4-1988.pdf

П.С.: а диак се прави и с транзистори...

Блокинг генератор е най лесното нбо там не знам дали може да му намалиш достатъчно загубите.

Преди почти 20 години, когато маломощните високоволтови транзистори бяха кът правих мрежово захранване с 60 волтов NPN транзистор - точно в режим на блокинг генератор.

По спомени схемата беше:
Грец , захранен от 220V през последователен кондензатор и малък резистор.
В изхода на греца - ценер (май връзвах 2 последователно) за 50V. С това напрежение захранвах блокинг генератор с един транзистор. Трафа го мотаех върху "о" ринг. Вторичната на трафа беше с 10 пъти по- малко навивки от първичната. Във вторичната имах еднопътен изправител (диод) и кондензатор. Напрежението на изхода беше около 5V и беше с относително добра стабилност без никакви обратни връзки и оптрони. Разчита се, че ако захранването на блокинг генератора е стабилно (заради ценерите), то и на изхода му ще имаме що-годе стабилно напрежение.

Схемата може да работи и ако ценера не е във входа (в изхода на греца в първичната страна), а е в изхода на захранването (вторичната страна) и е за 4.8V.

Целта ми тогава беше да се направи малко и евтино "импулсно" захранване за температурни регулаторчета. Не ме е интересувало КПД-то, а габаритите и цената.

За дизайна на Миро - основния проблем който виждам е трафа.
Не знам дали не могат да се намерят "сдвоени" индуктивности като ТЕЗИ, но с по-добра изолация между намотките (на тези изолацията е 300V). Иначе ги има в различни съотношения на нависките.

В случая понеже навивките са само 2 - няма как да се използва блокинг генератор, а "восоковолтов" (60V) двутранзисторен мултивибратор примерно ... Все пак в първичната страна на трафа трябва да имаме поне 30-60V, та при коефициент на трансформация 10:1 да извадим 3V.

Не е ясно какви смущения ще генерира схемата и как ще "оцелява" при покови напрежения по 220V мрежата. Тъй като мощността е мижава - предполагам проблеми със генерираните смущения няма да има, но знам ли ...

Абе просто мултивибратор, няма нужда да сваляш на 60, от това губиш КПД, директно на колкото излезе, само трябва да си поиграеш с индуктинвостта, обаче акто намалиш коефициента на запълване и ще си ОК, ще си стане истинско DC/DC. Ако минеш на 5556 ili drug CMOS вариант ще стане лесно но 100-200 uA си отидоха, и като сметнеш че трябва някак да ги свалиш ... въпреки че не е изключено да го накараш да се храни само, за да нямаш линейно захранване за него, тогава вече и КПД ще ти скочи много.

Ако се хванем буквално за думите на Миро за 1мВт, на 5V това са 0.2мА. Ако гледаме от 300V DC това в най-простия вариант на параметричен стабилизатор излиза 300 * 0.0002 = 60mW. Къде да се ходи надолу?
Говоря за резистор от типа на 1МОм и диод последователно, ценер и кондензатор към земя.
За неизолирано де.