Тони, моята както казах е правена от него, а и съм от София (за момента) може да се разберем и да ти я покажа. Колегата е от Пловдив (с. Труд) там му е работната база и ако ти е друдно да идеш до там от моята ще добиеш добра представа.

Мерси за предложението, да може да погледна и твоята, но ходенето до Пловдив не ми е проблем, то следвщаия месец май ми се очертава ходене всеки ден, само да се върна в БГ.

Здравейте, Ценков!

Може ли да посочите някакви данни за контакт ... телефон и адрес, ще е супер,
като имам път натам, ще мина да се видим.

Поздрави и лека вечер!

телефона ми е 0899262042,скайпа krasimir.cenkov Обаждайте се питаите. Каквото знам-ще ви помогна или наи-малкото ще ви насоча какво да гледате като търсите машина. Обявите на китаиците а и не само тяхните са доста лустросани и има доста изгорели. Подвеждат много яко.

За ктайските сте може би прав но донякъде. Нашата машина е китайска и както казах не е кой знае какво, но пък 1500х3000х30 см за $5к с доставката до бг... - не знам ... А това дето правим на нея - ми става - не е перфектно но върши работа. Колегата обаче оня ден си е говорил с китайката от дето е купена - самата тя си признала че тая нашата е доста калпава в сравнеие с новия им модел който предлагат в момента - и то на същата цена. А нашата в интерес на истината един друг колега я изкриви зорлем - забива 10 мм. фрезер 3 см. в алуминиевата маса и и дава бърз ход като че реже фибран.

Това с рутерите / фрезите е доста обширна тема. Някой ден като ми дойде музата ще напиша по-обстойна информация.
Впечатленията ми до момента:

Желателно е да се избягват такива работещи през LPT. Проблемите са описани обстойно в "нета". Тук също имаше информация по въпроса. Да не говорим, че тоя интерфейс създава куп експлоатационни неудобства и ограничения.
Според мен, правилното решение е да се използва специализиран "motion controller". Ако комуникацията му е през етернет, още по-добре. Предимствата са много, недостатъците са цената му и дали има поддръжка в съответният софтуер за управление на CNC.

Открай време не съм фен на стъпковите двигатели за подобни приложения. Приемлив компромис е стъпков двигател с енкодер. Така могат да се пуснат в "closed loop". Това елиминира част от проблемите с тях.
Правилното решение са AC servo двигатели със съответните им драйвери. Уви, цените им са неприятни.

За финал бих понапсувал така популярният мач3, но не е възпитано, а и правилата на форума не разрешават.

Преди повече от 30 години НРБ произвеждаше серия от високомоментни DC двигатели точно за металорежещи машини. както за задвижвания, така и за главни двигатели за щиндели. беше сериозен пробив в теорията на металорежещите машини да махнеш скоростната кутия на струг или фреза, или да я замениш с прост редуктор. особено, когато идеше реч за по-сложни центрове с много оси и повече от едно главно задвижване. в ЗММ имаше цех за винтосъчмени двойки, които бяха доста конкурентни като параметри. за цени - не знам, по онова време внос нямаше. не ни ги продаваха, дори срещу много пари. единствения начин да се снабдиш беше да ги откраднеш.

уви, всичко вече е загубено. за машиностроене у нас не може да се говори въобще. по-скоро е на ниво любителско/ТНТМ. добре свършена работа (като резултат) и правилна политика на западните ни ментори. от отдавна не сме заплаха за никого. е, междувременно и те глътнаха плувката с тази глобализация, така че и те вече не са заплаха за китайците.

днес е лесно да намериш почти всички чаркове, но качеството е спорно. пък и да мъкнеш железа със самолет си е глупава идея. китайските чарколяци са по-келяви и от електрониката. проблема е, че "западняшките" са в пъти по-скъпи и обикновено са селектирани китайски боклуци.

Масовите китайските железарии са си китайски - евтини с неясно качество и не много добра повтаряемост на параметрите... Вероятно има и качествени такива, но нямам представа кой и къде ги предлага.
Уви, китайджаните нямат кой знае каква алтернатива. Сачмено винтовите двойки, линейните направляващи, сдвоените лагери с предварителен натяг на именитите производители струват доста неприлични пари. Особено ако СВД са обработени по чертеж на клиента...
В това отношение китайците са приемлив компромис, за сметка на качеството. Гайки на СВД с нееднакъв брой съчми във всеки рециркулиращ кръг - сипани на око...
Луфт (backlash) в СВД, лагерни опори със сдвоени лагери с предварителен натяг, но само на теория. На практика с луфт няколко десети...
Покрай тия железа се убедих на практика в думите ти, че в тая страна само москвичът няма менте, но и това не е съвсем сигурно...
Един и същ продукт, с едно и също означение. Произвежда се от не се знае колко на брой производителя. Всеки със собствено мнение за качеството.

Винтово-съчмени произвеждахме и до преди 10-ина години, до колкото ми е известно. Ама АКБ Форес ги разката.

Предварителния натяг - две гайки с пружина между тях, или още по-добре електромагнит да натиска само когато трябва. Алтернативата е на цена x10.

Не е това. Натягането е твърдо, не с пружини, левитации или Силата...

В заводските знам че е. Просто не ми е идвало друго на ум, ако гайките не са с предварителен натяг. Иначе то и луфтове могат да се отчитат и да се компенсират, ама вече трябва и линийки и прочие полюции, които пак за големи дължини са скъпи.

Още не съм стигнал до гайките с натяг. Ако имаш предвид, гайка с винт, не съм задълбавал в детайли. Не попадат в зоната на интересите ми. Имат големи загуби от триене, а и се нуждаят от обслужване. А аз не обичам да обслужвам. Фен съм на самоподдържащите се техники. Например - когато и и трябва "мазничко" на машината, да си сипе. А не аз да обикалям с масльонката... Същото се отнася и за периодичните регулировки на хлабини и т.н. Ако мога да си ги спестя, го правя.
Всичко написано се отнася само за СВД. Там натягането е дебела работа и мнението ми е, че трябва да се прави във фабрични условия. Ставало с подходящ подбор на размера на съчмите спрямо размерите на канала на винта и гайката на СВД. Има вариант с двойна гайка, но пак трябва да се работи прецизно.
Общо взето когато се заговори за хлабини в диапазона няколко микрона, аз съм пас. Нямам подобни условия, че и подходяща измервателна техника.

По-горе ставаше въпрос за лагерите в които лагеруват единият или двата края на винта на СВД. Използват се такива с контактен ъгъл (angular contact ball bearing) с предварителен натяг между двата срещуположно ориентирани лагера, за да няма аксиален луфт на винта спрямо опората му.
Правилният и съответно, по-скъп вариант са лагери фабрично предвидени за сдвояване. Там има различни варианти - сдвояване "лице - лице", "гръб - гръб". Има и други. Различните типове имат различни предимства и недостатъци.
Евтиното решение е - стандартни лагери, пак с контактен ъгъл и подложни шайби за компенсиране на хлабините.
Има и някакъв вариант с шлайфане на черупките до необходимите размери, но е под въпрос кой би го изпълнил достатъчно прецизно...
Нещо се отнесох... Стига толкова засега.

Кво шлайфане, кви специални лагери, кви 5 лева??? И на най-архаичния и проЗд струг е решено по елементарен начин - конусни или аксиални лагери, натяга се регулира с гайка, законтря се и в следващите няколко години не се пипа и си стои на нула. Половината от всички диференциали се регулират по същия начин (останалите с подложни шайби), всички предни главини на автомобили, дето не са с фабрично капсулован и регулиран лагер - пак така, и е нормално при нов лагер и семеринги в ред да изкарват по 50-60 хиляди километра с нулев луфт. Това точно не е никакъв проблем - нито технически, нито практически. Даже всичкото това (двата лагера + нещата за натяга им) може да се набута в единия край на вала, а в другия въобще да няма лагер - също често срещано решение, когато валовете не са прекалено дълги и тежки. Ако са - далечния лагер може да е само опорен

Реалния проблем е луфта в гайките, били те винтово-съчмени или съвсем прости гайки. Решава се или с гайки с предварителен натяг, със спирачки към водещите (тоест съответния механизъм плуващ върху направляващите изкуствено се натоварва така че да се движи трудно), или с някакъв механизъм за елеминиране на луфта в гайките. Има системи с 2 или 3 гайки и обиране на луфта в зависимост от посоката на движение например. Или чисто софтуерна компенсация, ако друго не е нужно. Пролема е че луфта може да варира спрямо положението на гайката по дължината на винта, даже почти винаги случая е такъв. Тоест, не може да се разчита на твърд реглаж между двете гайки, а трябва да има някакъв механизъм, позволяващ компенсация на тия разлики.

...и най-накрая, с една хидравлика всичките тия грижи просто ги няма. Ама цените стават свирепи.

Простия струг си е прост струг. Никой не е предвиждал конструкцията му за скоростите и ускоренията които се получават при CNC машините.
Видът лагери които се препоръчва да се използват е надлежно описан в документацията на СВД, също и на лагерите. Не че няма поле за експерименти. Въпрос на лично виждане.

Всичко което съм описал дотук е някаква систематизирана информация на фабрична документация, а също и различни "мотики" настъпени докато се забавлявах с модификацията на една машина.

Решаването на хардуерни проблеми със софтуерни средства не винаги е най-удачно като подход.

Като спомена екзотични решения - има съвсем прилични такива с линейни двигатели. Въпрос на бюджет...

Ама естествено че ако четеш документацията на производителя на СВД, той ще ти предложи комплексно готово решение за всичко, срещу съответната цена. Ако имаш кинти и искаш да ти е лесно - купуваш. Ако не - сам се бориш с каквото имаш.

Не се заблуждавай - нищо екзотично няма в тия лагери. Просто когато нямаш собствени машинарии за да си направиш съответния детайл може дори да ти излезе по-евтино да го правиш с готови неща. Когато обаче цената е водеща при избора и можеш да отделиш нужното време - категорично можеш да си направиш и по-евтино и по-здраво от заводското решение, с последваща поддръжка, състояща се най-много в смяна ма лагери дето ги има навсякъде.

На големите CNC стругове и фрези въпроса е решен точно по същия начин, който описах, а там и ускорения и маси и каквото още се сетиш са несъизмерими с машина за 5к, дето още на алуминий вижда зор, а какво остава за обработка на разни легирани стомани и прочие истории.