Нещо от ISD серията ? Прди година ползвах ISD15D00, за теб може би е по-голямо от нужното, но имат и по-малки които не са стерео и мисля са на поносима цена. Работят както с вътрешната памет, така и с външна, така и с стрийм който идва от проца.

няма такъв филм, дори на живо. просто изключи китайския от рекламната листовка.
в шанхай не могат да се разберат вербално от двете страни на реката, какво да говорим за други провинции

Лингвистиката не е моя грижа, файловете са налични (включително китайските), аз само трябва да ги пусна през рупора.

Баси китайската му работа, аз се чудех дали кантонски и мандарински говорещи
могат да се разбират то колко по-зле било... А поне йероглифите им едно и също ли
значат от двете страни на реката?

ако е написано - няма грижа. всички го разбират.
когато не могат да се разберат за нещо в разговор почват да си диктуват/спелират канджите. всяка чертичка си има име и така можеш да я продиктуваш по телефона, ако оня оттатък е прост и не знае как се пише.

Струва си да се замислиш над идеята в по-предишен пост с PWM, който клати директно MOSFET транзистори - т.е. клас "D". По-евтино решение от това - няма. Единственото условие е да можеш мостово (или полумостово) да клатош транзисторите. Няма проблем ПВМ-а да го набримчиш над 100КХз, като ограничението май ще дойде от разредността му и тактовата честота на проц-а.
Две ДМА-та за ПВМ-а и четенето от ФЛАШ-а - и си готов.
Като в рекламата на Кауфланд - "ХУБАВО И ЕВТИНО" ...

а, ясно. погледни ess9022 тогава

Мисля да я използвам в следващият ми Low-Cost дизайн на устройства.
Предполагам bateAz има в предвид същата схема:

Подобна...
1. Резистор 10К от изхода на проца към маса. Така по време на ресет, когато изходът е в Z състояние, нивото на пина ще е дефинирано.
2. По-проста схема за управление на гейтовете. Двата гейта паралелно, избират се типове с напрежение на отпушване на двата ( P & N ) да е около и над 3.3 волта. Друго решение е малък ( 0.5 - 1 ома ) резистор последователно на единия транзистор.
3. Евентуално второ рамо ( пълен мост ), което се управлява от изхода на първото рамо.

ЕДИТ: И без филтър в изхода, ако няма големи изсквания за излъчвания.

на кого е нужно нещо толкова сложно, защото аз никакъв low cost не виждам --> ако PWMa е 100кХз след 1к последователно от изхода на пика и 100нФ към маса виждаш чудесна синусоида 4кХз на тектроникса трудно различаваш някаква разлика на око --> след това по-евтино от какъвто и да е НЧУ (било то LM386 или драстично по-евтини китайски от серии ЛА, ТА, КА и т.н). А ако е съвсем low cost -> клас А с един биполярен за 5 стотинки и високоомен излъчвател - примерно капусл от слушалки 60 ома има и по 100 и 200 ома... И тогава за излъчване в ефира няма и да коментираме.

До колкото схванах устройството е батерийно -> трябва да се пести батерията.
1. Колко е КПД-то на усилвател клас АБ и колко е на усилвател клас "D" ? (за усилвател клас А въобще не говоря)
2. Какво е минималното напрежение на LM386 и може ли да се захрани с 2 последователно свързани батерии АА или 3 последователно свързани акумулаторни батерии? - Май не ...
3. Нарисувай схемата с LM386 и сметни стойността на BOM-a и тогава пак ще говорим за цена.
4. В тази схема няма нужда от ShutDown управление, докъто с LM386 май ще трябва.
5. Каква е максималната изходна мощност, която може да се извади от единия и от другия усилвател при един и същ товар и едно и също захранващо напрежение (теоретично) ? И пак да се върнем на въпроса с консумацията.

bateAz,
прав си за пул-даун резистора на изхода на ПВМ-а. Пропуснал съм го.
Схемата на управление на гейтовете е такава, за да мога да съм максимално независим от параметрите на транзисторите. Трябва само да се отпушват с напрежение по-ниско от захранващото. Т.е. да са гарантирано напълно отпушени, за да не печат. С резисторите ще мога да нагодя закъсненията така, че да нямам едновременно отпушени транзистори.
Мисля, че ще трябва LC филтър в изхода, особенно ако честотата на ПВМ-а е по-висока (200-500 КХз). Предполагам, че без - бръмчилката ще е голяма. Все пак една SMD бобинка и един кондензатор няма да увеличат BOM-a с много...

Относно регулирането на изходната мощност - освен вариантите процесора да преизчислява стойностите с които зарежда ПВМ-а може да се направи няколко степенно регулиране и с промяна на разредността на ПВМ-а.
Например ако данните са 10 битови (нормализирани) и инициализирането на ПВМ-а е 10 битово - изходната мощност ще е максималната.
Ако ПВМ-а се инициализира като 11, 12, 13 и т.н. битов (до 16 например), а в него се зареждат едни и същи 10 битови данни - изходната мощност ще се намалява с увеличаването на разредността.
Това решение не позволява много "плавно" регулиране на мощността, но в повечето случаи на Low-Cost устройства предполагам би свършило работа. Идеята му е да не се "занимава" процесора с преизчисляване на стрийма към ПВМ-а.

Емиле,тази гимнастика както я правиш няма да работи както очакваш. Тия полеваци трябва да ги управляваш не с нещо близо до синусоида както в случая а с достатъчно стръмни фронтове. Отделно изхода на контролера трябва да бъде мощен,тъй че и за всеки контролер няма да я бъде.

Това може да се направи с PWM с dead time insertion. Атмелските AVRX са доста подходящи. Имат такава периферия и мощни изходи. Даже ако си спомням правилно как беше хавата при тях могат да се клатят директно 4 транзистора за мостово изпълнение.

Всеки съвремен контролер го може това....

На повечето съвременни армове напрмер изходите са слабички. Трябва по още едно транзисторче че да стане читаво.
SAM3 имаше няколко мощни изходи но точно на тях не можеш да изкараш PWM-a.
Чистите AVR,повечето от STM8,HCS08 и повечето MSP430 не могат че нямат подходящатата периферия. Не се сещам как е хавата с другите платформи с които съм копал.