Може и да не е това, но 4 MHz е доста ниска честота за тоя размер. После това
гори за месец(и?) работа, не веднага, та много прилича баш на такова. А и в малките
корпуси може да има различни по големина кварцове...

[edit] Всъщност колко серийно съпротивление би търпял осцилаторът на тия пикове?
Най-вероятно може да се нагласи работата, аз бих пробвал до какво съпротивление
работи свястно осцилаторът и бих сложил 1/3-та от него, това навярно би решило проблема. [/edit]

Ми по принцип пиковете не искат серийно съпротивление - имат си вътре май в осцилатора. Искат само кварц и кондензатори.

Пиковете не го искат, то никой освен кристала не го иска.
Примерно часовниковите кварцове за да заработят в осцилатор със 74HCT04
искат десетки килоома за да не изгорят - ей гледам как съм го направил през 93-та,
100к съм му сложил. Помня, че изгорих поне един кварц докато схвана какво става.

Имах предвид това, че осцилатора така е конструиран, че да няма нужда от резистор. А пък примерно DS1307 даже и от капове няма нужда.

Не разбирам от електроника и не съм направил и 0.1% от нещата, които tgi е констроирал, но схемата от 93 ми изглежда грешна. И така ще работи, но повече на магия.
С208 трябва да е между Х201 и Р235, единия край на Р235 трябва да е свързан към краче 5 и 8, а не към крак 6. На така показаната схема Р225 може да се махне, защото нищо не прави. Иначе си трябва, ако схемата е правилна.

C208 всъщност го няма . Нарисувано е там (и опроводено на платката ако си спомням) докато
не съм знаел какви капацитети ще иска кварцът - а той пожела резистор (в това изпълнение го констатирах,
дотогава не бях правил осцилатор с часовников осцилатор).
Предполагам в тая редакция C208 е останало по инерция или недоглеждане. Погледнах, стои
си опроводен и на последната ревизия на платката.... Пълна дивотия си е слагането му
в изхода, разбира се, не знам какво съм мислил и запасявал тогава.

Очаквах, че някой ще го спомене .

R225 може да се махне, само дето няма да осцилира никой след това . То кара схемата
да осцилира (там е положителната обратна връзка), кварцът я вкарва в желаната честота.

Последно кварца в паралелен резонанс ли работи или в сериален резонанс .
Защо ми се струва, че си взел най-доброто от двата свята

Ей хора, как се задиряте само....да вземем да извадим книжките на Кирил Конов, а...

Ами като теория и практика не е лошо да се знае. Обаче на тез времена е много по-лесно да си вземеш едно TCXO и си готов със времезадаването, при това с TTL ниво на изхода. Ако ти се вижда скъп вариант - ами има си DS1307 - шляпаш му кварца и пак си имаш изход с TTL ниво - пък и кеф ти 32 кХз кеф ти 1 Хз. И двата варианта имат супер ниска консумация в стенд бай. Абе хора все пак живеем в 21 век.

Оффтопик - днеска един познат ми обяснява колко хубава била Р-22. И докато се разправяме идва един радиолюбител и каза следното : "Мда, много е хубава - корпуса е от алуминий и се вземат добри пари на вторични суровини".

След като кварца се поврежда, може да се опита нещо да се промени.
Първо, ако е заложен HC може да се мине в XT режим, с което ще се намали
мощността на осцилатора.
Друга възможност е да се въздейства чрез кондензаторчето С2 (това, което е
свързано към OSC2 пина), като увеличаването му ще доведе до намаляване на
мощността на осцилатора, също и да се провери дали пък не е прекъснато, или разпоено.
Не е задължително двете кондензаторчета да са еднакви, едното служи за фазово отместване,
а другото да ограничаване на мощността.

Няма да е излишна и една проверка с осцилоскоп, да се види формата на генерациите.

Сега като пиша това се сещам и за липсващото кондензаторче на tgi

Тия работи със струване и взимане не се правят. Ако искаш да коментираш схема, трябва
да знаеш какво говориш.
Като съм го правил - преди 17+ години е било, работят до ден днешен без да се е налагало
да си ги спомням тия осцилатори - не съм "взимал", а съм употребил няколко минути да помисля
какво искам да направя и как да го направя, после съм го нарисувал и опроводил.

Тия схеми, дето си ги търсил някъде - очевидно дясната е по-близо до моя генератор.
Можеш ли да обясниш за какво е кондензаторът в твоята схема. (74HCT04 са инверторите,
както навярно си спомняш).

Много див ефект ще внесе този кондензатор.

С него няма да тръгне, но пък ако тръгне някак си, вече ще си върви. Поради защитните диоди на входа на инвертора, кондензаторът ще се "зареди" до нула +/- 0.6 волта и ще си работи. Ама първо трябва да тръгне, за да се разклати изхода на първия инвертор до двете релси.
А от незнание досега не съм слагал такова нещо. "Кондензаторът е символ на безсилието на хардуериста ... "

Такъв кондензатор едно време имаше смисъл, като ползвахме стандартната серия TTL, и все
още имаше и като ползвахме LS TTL. Идеята му е да е с малка стойност, прави някакъв high-pass
филтър, без който честотата на осцилиране често отиваше по-ниска от тая на кварца (особено ако гони
човек 10-ина+ MHz, но по спомен май и към 4 беше полезен). Другата му функция е да остави
входа на десния нанд да виси близко до активната си област, та да чува по-малък сигнал
от изхода на левия (който ще е по-ниско отколкото трябва, нали през резистора за обратна
връзка трябва да драйви входа си, а входният ток е 1.6 мА при 0 и 0.44 при 1).

С HC/HCT също може да се използва, ако се осигури някакъв заместител на входния ток от
стандартната серия, примерно 1 кило от входа към маса и 2-3 кила към 5-те волта (казано
наизуст, оттам бих почнал симулациите/опитите). Може и само едно от двете да стигне.
Но когато човек гони 33 kHz, зорът е по-скоро как честотата да стане достатъчно _ниска_,
и функциите на такъв кондензатор се ограничават в рамките на описаното от батето ,
особено както в случая е вързан към голия входен гейт.

Със стандартната серия TTL или LS TTL да подкара човек кварц от часовник е утопия, разбира се,
заради порядъците по-високо съпротивление на кварца отколкото трябва да е, за да го
чуе някой на входа.

Малко се поотклонихме от темата, а и се върнахме в спомените си от преди 30-35 години.
Аз да препоръчам на Nikolay_90 да си направи един външен генератор с кварц и да подаде честотата към процесора. Веднага ще разбере къде е проблема. Дали кварца се скапва от сътресения или процесорът го скапва.

Всъщност по-полезната част за четящите такива теми е именно техническата дискусия.
Оригиналният проблем, повод за започването на приказките, може отдавна да е решен пък и касае само
едного, той ако иска още нещо да знае ще попита.
Пробата с готов външен осцилатор и т.н. е очевиден подход, за което сигурно питащият се е бил
сетил и преди да пита.
"Спомените" са знанието по схемотехника, което в малки количества току
си прехвърляме един на друг - те законите на физиката не са се променяли последните
няколко милиарда години. Е, моите спомени не са толкова стари, нито са на 30 години
дори - смислени такива имам само отпреди 20-25 .