Да. Имаше фуутпринти на DIP-корпуси, отделни падове, пътеки с различна ширина, и какво ли още не. Трябва да имаш платка с разчертани компоненти и ръчно поставяш стикера и търкаш с монета от обратната страна. После отделяш носещото фолио. Първообраза на "лазерно-ютиената" технология. Пипкава работа. С асфалтов лак ставаше по-бързо.

А нормоконтрольора е човека, който следи за спазване на изискванията на нормативната документация - ЕСКД, ЕСТД и други в съответното направление.

Бяхме пригодили един габровки плотер А3 да рисува с лак върху платките - ставаше доста прилично. После печеш, ецваш и т.н., Дори колегите успяха да метализират отвори. Впрочем, все пак бяхме филиал на СО ЕЛЕКТРОН , но се налагаше да работим занаятчийски, когато искахме да става бързо.
По същото време, в командировка в Новосибирск гледах как русначетата в техния инстутут си правят осемслойни платки за по-малко от ден , естествено, с открадната КОКОМ техника

Ееее, когато се появиха плотерите ползвахме и фотолитография.

Аз говоря за по-дърта ситема от това дето го говорите с търкане. Онова си е направо тиксо - червено на цвят, лепи се върху големи платна, снима се, после на фотоувеличител се докарва точно на размер, после на ситопечат ...

Майко мила! А тиксото за какво служи?

Това, за което говорят Бонго и Лео се наричаше "Летрасет". Иначе аз съм работил и на по-старата технология, преди 70г. Технология на Бишоп - пистите се правеха от нещо като черно тиксо с различна дебелина, а падовете бяха на лист залепени и си ги вземаш с върха на скалпела. Всичко това се лепеше на прозрачно фолио, под което се слагаше специална (инчова) милиметрова хартия. Абе голяма врътня беше, но после отиваше направо за снимане. Като направят фотошаблона и платките и нещо не излиза, с отлепване и залепване се правеха корекции. Материала се ползваше многократно, че си беше доста пари в "зелено".

Колеги, нека върнем дискусиите към първоначалната тема, а тя беше свързана с документирането на проектите.

Първо да припомня, че проектирането е итерактивен процес.
В общия случай едно изделие от тези които ние - участниците във форума проектираме или участваме в проектирането им, включва някаква механика (или конструктив, кутийка и др.), някаква схемотехника и електроника, евентуално някаква логика (или закони за регулиране, управление или др,) и евентуално някакво програмно осигуряване. (да не говорим за комуникационните протоколи за връзка на устройството с "реалния" свят.)

Та как се опитваме да работим:
Конструктива на устройството пътво го правим на SolidWorks. Лицевите панели, фолия и др. ги проектираме на CorelDraw. Така първоначално установяваме някакъв приемлив външен вид на изделието. След това от SolidWorks експортваме механично инфо за платката, което импортваме в PCB CAD програмата. (в моя случай P-CAD). Това инфо основно е габарити и местоположение на компонентите. (всички компоненти ги имаме в SolidWorks библиотеки). Та като приемем, че схемата ни е уточнена ( това е друг итерационен процес), започваме плейсването на компонентите и рутването. Ако примерно нещо не може да се рутне и налага преместване на "критичен" компонент - примерно бутон, дисплей, съединител и др., това налага редизайн на фронт панел и/или конструктив. Правят се необходимите корекции и започваме нова итерация ... Замислете се примерно как се проектират GSM апаратите - малки, с дизайн, бъкани с комплненти и технологични за производство ... Итерациите при тях са много.
Та след като проектирането свърши, имаме няколко типа документация.
Повечето документация се получава автоматично от CAD продуктите и наистина няма стандарти за нея (в това число и механичната такава). Всяка програма си е бам-башка.
Относно документацията на схемите и платките - BOM-a се генерира автоматично - даже без корегиране, тъй-като библиотечните компоненти са ни линкнати към база данни и съдържат допълнителни атрибути, като работно напрежение, толеранс, мощност, компонент ордер код и др.

Това, което не е добре сработено при нас е връзката м/у компонента в схемата и координатите му в платката (за големи платки с много компоненти това е важно).
Друг недостатък е, че ако схемата е на много листове - не се стараят да документират кой сигнал на кои листове отива ... Това е така, щото платките които проектираме не са чак толкова големи и схемата им не с много листове ...

Пълно документиране според мен може да си позволи само голяма фирма, понеже бумащината е огромна. Да не говорим за документирането на софтуера. Това е бездънна яма ...

Има си закони за документацията:
1. Ако трябва да съществува - не съществува.
2. Ако съществува - значи е остаряла.
3. Само безполезната документация успява да прескочи първите два закона

Интересно ще е ми е някой, който работи в читава фирма поддържаща такава документация да сподели как го правят ...

Според мен по документацията можем да разберем колко сериозна и надеждна е една развойна фирма ...

Е те това не го разбрах!

Desert Leo,

Говоря за инфото - координати на компонента в PCB, които да се върнат в схемата. Примерно Q1 [H6] -т.e. от схемата е видно, че транзистора Q1 се намира на платката на координати (квадрант) H6.

Другото за което говорех е инфо само в схемата, указващо един сигнал в даден лист на кои други листове присъства и какви са координатите му в другите листове.

Е ти тогава говориш за чаршафи. Там наистина е зор проследяването.

Благодаря ти за подробния пост!
Нашата фирмичка от десетина години има система за управление на качеството (ISO-9001).
Документацията се поддържа според ЕСКД и, поне мен, винаги ме е дразнело, като трябва да ровя из "подредените" папки, за да намеря спецификацията на платка от някое изделие от 19хх година

При нас нещата се проектират в следната (итеративна ) последователност (естествено, след уточнено задание):
1. Уточняват се кутии и подобни, обикновенно се купуват готови;
2. Разработват се предни панели (корел), принципни схеми и печатни платки (протел - без 3D възможностите). По-старите изделия са с корел + оркад и кадстар.
3. След като са уточнени печатните платки и предните панели, на Аутокад се правят необходимите чертежи на механиката.
ВСИЧКО СЕ ДОКУМЕНТИРА на хартия, при това, в строго спазване на ЕСКД.

След пробна серия, влезлите в редовно производство изделия се ЛИМИТИРАТ с някаква стара досовска програмка, на база на документацията на хартия.


Не знам как е P-Cad, но скоро търсих в Protel (Altium 8.1.) как да включа позицията на елементите от принципната схема в репорта на BOM (тоя репорт е доста добре направен, за Протел - сравнително лесно от него се получава спецификация).
Вероятно, ако се намери начин за извеждане на списък на елементите с позициите им на платката и в схемата ще се получи доста добра връзка.


Да, така е теоретично, но тоя критерии се оценява почти толкова трудно, колкото и останалата част от работата .