Не е необходимо процесорът да смята. Сметни координатите на компютъра, вкарай ги в таблица, натъпчи ги в един еепром по подходящ начин и после процесорът само ще ги извлича във функция от времето. По-просто е така.

Датата е прекалено голяма за подобно начинание. Например, за степента на прецизност каквато ми е зададена (+/- 0.01 градуса) буквално, ще ми трябва датата за азимут и елевация за дадения времеви период от интерес ( година, десетилетия) с дискрета 1 секунда. Говорим за числа с 5 знака след десетичната запетая, което ще рече матриците, които трябва да съхраняват датата ще са от сорта на 2*3600*24*365*# или (номер данни*сек*час*дни*брой години = огромна матрица). Няма смисъл да се прави по този начин.

По-лесно е да се ползват алгоритмите на астрономите, или както соларните рисърчъри правят, е да генерират емпирични алгоритми, на базата на емпиричните алгоритми генерирани от астрономите, с цената на по-голяма грешка, но в допустимите граници за даденото приложение. Например, някой алгоритми са буквално 15 реда код, ако вземаме за даденост, че времевите трансформации не важат за астрономичен алгоритъм, и в същото време са достатъчно прецизни за много апликаций.

Тъй като целта на проекта ми е именно да направя анализ на най-различни варианти, и този метод, който предлагаш ще бъде включен, като решение. Има начини да се намалят значително броя данни в паметта, и да се интерполира между тях по дадения метод с (cubic spline или piecewise hermetian например).

Това обаче ме навежда на друга идея. Мога да изразя основните параметри на уравнението, (деклинационния ъгъл и уравнението за време) в серия от многочленни уравнения и фуриета например, като параметрите на уравненията ще се променят за даден времеви период (да речем 1-2 месеца) и прецизността ще се запази и по този начин.

Въобще, има какво да правя, но на първо време ме интересуваше дали мога да буустна компутационните способности на пик-чето, но явно не може.

Toчност 0.01 , пък даже и 0.1 градуса можеш да ги забравиш. Погледни по-горе какви изчисления си правил за възможностите на механиката и на датчиците за ъгъл. Освен това можеш много памет да спестиш с проста линейна апроксимация и с дребни хитрости, ако анализираш внимателно таблицата.

И кой умник ти го зададе това? Накарай го да сметне колко ще са му загубите, ако точността е +/- 0.1 градуса, след което го прати да доучва. Че тя само механиката на тракера от хлабини ще даде по-голямо отклонение!

edit..
@sthx писали сме заедно

Хехе, умници много...Това е чисто научно задание. Устройството ще си стои на сушинка и на безветрие в някоя лаборатория. Няма да има напрежение по електромеханиката. А за загубите и печалбите от правилни ъгли не ни е грижа засега, въпреки че отклонения от подобен род имат голямо значение. Тук не говорим за насочване на диоди горе-долу към слънцето.

@ sthx,

Изчисленията, които правих в предишни постове са за линейни позиционери от сателитна чиния. Сега ще работя директно със стъпкови мотори през трансмисии от рода 1:500, 1:1000.

Kоeто си е така - так си е. Умници сме , ама сме и патили.

Че щом заданието е "научно", защо ти е процесор да смята? Вържи едно РС за 100лв през com порта към една проста процесорна системка да ти клати моторите и си готов. И за да е щастието пълно, сложи и един фотоприемник във фокуса, записвай му стойностите и чертай графиките. Ще изглежда много наукообразно.

Докато работиш по новата механика, обърни внимание какви са ти луфтовете в редукторите (трансмисии, както ги наричаш) и при какви условия са ти дадени. Стъпковите мотори са хубаво нещо , но не са манна небесна. В някои от другите разедли скоро имаше дискусия за тях. Освен това, ако ги мъчиш в микростъпков режим, ще трябва да папат непрекъснато ток - никак не е екологична тая идея.

Абе, прави сте и вие, но нека видим до къде мога да я докарам...

Стъпковите мотори искат да папат, това е така. Като направя редукцията 1:1000, стъпковото моторче ще си бачка нон-стоп докато слънцето грее над хоризонта. Енергията за задвижване не е критична, тъй като това е само демонстративна/експериментална инсталация. За последващо приложение, трябва да има електромагнитен спирачен механизъм под формата на дискова спирачка например. Много неща има да се разследват, и това целта...

Ако искаш точност виж как са направени задвижванията на телескопите! Там наистина цепят секундата.

В България, в момента, някой призвежда ли вълнови редуктори?
Преди време в Роботика - Ст. Загора ни изработиха - скъпички бяха, но идеално се справяха.
Стъпков двигател, с вълнов редуктор - на достъпна цена и с достатъчна прецизност.

Впрочем, има зенитни оръдия от преди виетнамската война, които въртят над 1 тон и движат нагоре-надолу няколкостотин килогарам с лампови усилватели и фрп-та - точност - хилядни от градуса.

ПУАЗО. На това чудо съм му гледал разглобена механиката - цяла сметачна машина!

ПУАЗО
ъхъ. Тоя, който го е измислил, е бил гениален, маниак и едновременно с това много луд.

Благодаря за това! Ще разгледам обстойно този тип предавки! За търсене в гугъл, на английски се наричат "Harmonic Drive/Gear".

Вълновите редуктори са хубаво нещо, само че ще трябва да се сложат два последователно.
Виж например това:
http://www.rudikom.hit.bg/Proizvod.html?action=read
http://www.reductor-dragnev.com/contacts.htm
И това:
http://www.tecnoingranaggi.it/index_uk.html
Последните не са вълнови, но са ги докарали до луфт 7-8 минути при редукция до 1000 и все пак неголямо натоварване.