tgi, програмката е Electronics Workbench 5, NI ги купиха за техния симулатор. Наистина изглежда детска ,но съвсем не е "проста". Конкретната версия е от 96г. но си е много "идейна".

npelov, резисторите са прекалено ниски , вдигни ги x10, защото сега товари изхода на ОУ с над 10ма. Повече от 5ма в измервателен режим не е желателно. Симулацията е вярна но за идеален ОУ, реалността си има ограничения.
LM358 имат в изхода един PNP изтеглящ транзистор , така че остава един преход е-б или около 0.6V. За да стигне до нула се слага резистор 0.5к -1к на входа към минуса. И наистина не е подходящ за измерване на "горна" страна, но в случая си е в режим, само ако вдигнеш усилването могат да се появят проблеми. Измери на входовете на LM358 какви са напреженията - трябва да са еднакви и с поне 2V по-ниски от захранващото. Изтегли си даташита на LM358 и му погледни вътрешната схема и ще ти се изяснят откъде идват ограниченията(и така за всеки друг ОУ ,който ползваш).

И разреши в програмката да ти показва "reference ID" за да се виждат означенията на елементите или си слагай собствени Label.

Ето ти я схемата. Това е с неинвертиращ усилвател и си работи съвсем нормално, като се подбере правилно усилването и шунта.

Cekins , малко на Пикасо си го докарал. Ако метнеш RL и Rs отзад на ОУ ще е много по-ясно. Но той npelov иска да мери заряден ток, а не разряден. Rs трябва да е в "минуса" на акумулатора.

Ето един чарджер дето принципно работи. Е има много неща дето сам трябва да се сети как да ги направи. Това си е само за регулиране на зарядния ток. Не и на напрежението на батерията - за там трябва и като рембранд да порисувам.

едит : Транзистора е само като пример. Има и къде по добри варианти.

Това и аз казах - писах го. В момента съм преместил шунта на минуса на акумулатора и резисторите са 100к и 4.7к+1к (т.е. ще използвам 100к и 5.6к, но нямам 5.6 в момента).

Cekins аз ползвам LM317 + 4.7 ома на изхода в схема на регулатор на ток. така тока е около 290 mА. Перфектния начин за зареждане на акумулатор е на 3 стъпки:
1. зареждаш с постоянен ток 1/10 от капацитета докато стигне някакво прагово напрежение
2. зареждаш с постоянно напрежение от 2.4 V на клетка или 14.4V за 12 волтов акумулатор докато тока на заряд падне под 3% капацитета
3. пускаш му 2.25V на клетка (13.5V за 12V акумулатор) за компенсация на саморазряд

тая цялата процедура е само ако има нужда от заряд. Т.е. ако е паднал капацитета под определено ниво.:
Open circuit voltage | State-of-Charge in %
12.65V - 100%
12.45V - 75%
12.24V - 50%
12.06V - 25%
11.89V or less - Discharged

(Test the battery at room temperature. Allow 4-8 hour of rest after charge or discharge.)

Ще следя с пик напрежението и ако след разряд е под 80% ще пусна цялата процедура по заряд. Ако е под 90% ще пусна 2 - постоянно напрежение.

При 15V и ограничител LM317 с резистор 4.7 ома при достигане на определено напрежение тока почва да пада и така 1 и 2 се правят с една схема. Разликата е софтуерна - какво следиш.
За стъпка 3 реших да сложа 2-3 диода последователно и те ще образуват такъв пад че в/у акумулатора има около 13.5 V. Е, не е точно толкова, но мисля че ще спре саморазряда.
Важно е да има известно време след заряд/разряд преди да се мери защото не показава точно. Дали ще е чак 4-8 - едва ли.

Cekins това с mosfet-а импулсно ли е? Т.е. за какво са бобината и кондензатора?

Ами в крайна сметка се получава импулсно, обаче се регулира не по напрежение а по ток. Тая схема точно както съм я нарисувал с малки забележки по трансзистора ще зарежда с постоянен ток който ще можеш да настройваш от потенциометъра. За втория ОУ ползвам компаратор на пик-а, тъй като има вътрешен Vref с който си регулирам тока. При достигане на целево напрежение си го спирам, пускам и т.н. Подзаряд с малък ток. Пълен заряд с голям ток.
Не си чел явно достатъчно за акумулаторите - тези стойности за режим пълен заряд - пълен разряд. За бекъп захранване са други числата. Освен това съвременните VRLA могат да понесат доста над 1/10 С - докъм 1/3 могат. Другото на което трябва да се обърне внимание, ако ще се втеляваме в тая работа, е температурната корекция. Примерно при 0 градуса числата са с около един волт по-големи - което е доста.

Дай някво четиво където по-подробно са описани оловните акумулатори - заряд при различни режими, температури и т.н. Би трябвало да си попадал на някакво щом си толкова навътре.

Е, чак толкова навътре не съм. Ама има доста писано из нета за зареждането на всички видове акумулатори. Това дето го пускам, по едно време го имаше във форума, ама Рек беше затрил почти всички атачменти. А иначе като се поразрови нет-а излиза какво ли не по въпроса. Освен това производителите обикновено дават оптимални и максимални параметри. Скоро дето купувах акумулатори на тях си пишеше максимален заряден ток, максимално напрежение, минимално напрежение. По-марковите би трябвало да имат и криви на заряд, но тука в Разград трудно се намират такива удоволствия.

Проблем! Тъй като не съм на ясно с ОУ не знам какво става когато поляритета на входа се обърне. При неинвертиращ и диферентен (не знам дали така се казва, но диференциален е нещо друго) си мисля че като се обърне напрежението на входа се обръща и на изхода. т.е. ОУ си работи от двете страни на нулата (макар че не знам дали е същото при униполярно захранване).

Така че като зареждаш акумулатора двата полюса се подават както трябва на ацп-то. Какво става обаче когато черпиш ток от акумулатора? при това токът който черпя ще е 1+ ампера за разлика от зарядния който ще е 3 пъти по-малък.

Споменах че ако сложа шунта на минус има малък проблем. Когато е на + ще мери само ток на заряд. Когато е на - ще мери ток на заряд и когато няма външно захранване ще мери тока на товара но в обратна посока.

Мога да преместя диодите на минус, но тогава ще имам разделяне на масата на мрежовото захранване и останалата схема.


Има ли как да направя така че когато е на батерия на изхода на ОУ да е 0V или пък пропорционално на тока, но с обратен знак - т.е. винаги да е положително напрежението>

Ето това намерих за сега:


и сглобих схемката по-долу (в attachment-а).

Намерих и схема на свързване за "изправител" (че не знам как се казва), но напрежението на изхода е обърнато:



Общо взето малко се обърках ...

Нарисувал съм тим точно как трябва да ти е меренето на тока. При това съм ти го нарисувал УНИПОЛЯРНО. В този случай така ще си сметнеш шунта че да не минава -0.3 - те волта дето ги дават като минимум на входа на ОУ. Пък той няма да си обърне поляритета на изхода щото няма на къде повече надолу да отиде. Ако искаш да се застраховаш допълнително ще си сложиш един диод с достатъчно ниско напрежение на отпушване и той ще ти нулира шунта в обратна посока. Ако примерно шунта е 0.1 ом, при 12 волта и 2 ампера ти се получава пад от 0.2 волта което предполагам всеки ОУ може да поеме на входа си.

А какво ще кажете за това:
ZXCT1041
Освен тока на заряд може да се следи и тока на консумация.

За нещастие го няма наблизо - в Комет и Футурел например. В комет има ZXCT1081E5 - еднопосочен, с отделно захранване, а в Футурел има ZXCT1010E5TA, конто се захранва от измервания източник (връзва се на +). В даташит-а на ZXCT1010 дават схема на свързване на 2 в противоположни посоки за двупосочно измерване, но не ми харесва идеята.

Все пак е доста по-компактно изпълнение отколкото с ОУ. Може би един ОУ за буфер или пък да се умножи напрежението по 2-3 ако все още е малко.

Не знам до колко има смисъл да гледам колко ток се харчи от акумулатора. Мислех че може пика да прецени колко от капацитета е отишъл и въз основа на това да показва някакви прогнози за останал капацитет, време на заряд и т.н. Малко си губи смисъла понеже такова изпълнение е доста трудно за изпълнение като се има в предвид колко неща влияят в/у заряд/разряд. Все пак да се съди за останалия капацитет по напрежението може да стане само ако известно време от акумулатора не е харчено и не е бил зареждан. В противен случай ще има грешни показания.

Ами то може да се сведе до една проста сметка - от пълен заряд си засичаш врмето на работа и даваш прогноза за оставащото време. А степента на зареденост не е чак такава философия да се определи - мериш си напрежението и горе-долу преценяваш. Разбира се в зависимост от температурата, защото ако приемеш за напълно разреден 11,5 волта, то при 0 градуса напрежението на напълно разреден по спомен беше 12,5 волта. Меренето на тока в режим консумация може да ти помогне, но сметките ще бъдат сложни. А това едва ли ще ти даде повече от 3-4 процента подобряване на прогнозата. Съответно няма смисъл.

При мен режимът на разряд на батерията е почти постоянен: GSM модул, който "не говори" в мрежата. За да преценя колко време му остава, ползвам следния алгоритъм: запомням няколко точки от разрядната крива на предишния разряд. При този разряд ще да е същото ...

Ами в такъв случай може би трябва да изкара един пълен разряд-заряд при 25 градуса и да сваля кривата. после по нея да се водя - приблизително ще е вярно