Cekins , оставам с впечетление ,че бъркаш целзиевата нула с диференциалната. За ТД нула е когато краищата й са при еднаква Т , па била тя и 100°C. Това че ТД са калибрирани при 0°C е просто традиция. Нелинейната крива се отнася за разликовата Т в двата края. Обаче възниква и въпроса дали тая крива не се влияе и от келвиновите температури на краищата, а подозирам че е точно така. И тогава задачката става още по-завързана.
Тук вече май ще трябва компетентно мнение от аудиофил.

Но не казвахте как китайчето мери точно и в тоя диапазон 0-40°C ?

Така е, при температура на студения край различна от 0 кривата е друга. Обаче ако ТД дава напрежение U10 при температурна разлика Т1-Т0 и напрежение U20 при температурна разлика Т2-Т0 (тези стойности ги има в стандарта, Т0 = 0 градуса Целзий), същата ТД ще даде напрежение U21=U20-U10 за температурна разлика Т2-Т1.
Тъй че ако те интересува какво напрежение ще даде термодвойката за 35 градуса при 20 градуса на студения край, не гледаш в таблицата какво пише срещу 15 градуса, а взимаш напреженията за 35 и за 20 градуса и ги вадиш. Температурата пък се смята по обратния ред.
На практика, стандартната таблица и коефициентите за 0 градуса на студения край описват поведението на термодвойката за всякакви температури на двата края в рамките на обхвата. Ама не директно и трябва да се внимава.

Китайчето къв му е проблема - калибрирано е и мери. Ама съм виждал китайче дето при 250 показваше 320 Иначе дето викаш при 30-40 няма проблеми.
@741 За еднаквите връзки навсякъде си прав - да така би трябвало да бъде и би итрябвало сеебек ефекта във връзките да се анулира. Мисълта ми е че няма кой да ти гарантира че примерно едната клема опира в медта и имаш клема-мед, а пък другата случайно не опира и имаш клема-калай-мед. Затова казах, че в идеалния случай всичко е така както го казвате, ама в практиката не винаги се получава.
@ji4ka, нула е защото двете напрежения са равни, противоположни и се анулират (поне така пише в книгите). Обаче практическата термодвойка е с три junction-a и от там идва цялата какфония.

Това няма никакво значение. И при двата варианта ще измериш едно и също напрежение, ако клема-калай и калай-мед имат една и съща температура. Те нещата са вързани, с колкото промениш потенциала в едната посока като влезеш от клемата в калая, с толкова ще се промени в другата посока, когато от калая минеш в медта, резултатът ще е все едно си минал от клемата директно в медта, стига температурата да е същата. А това не е кой знае каква философия да се направи, ако предварително е ясно, че трябва да се прави. Термичен мост между клемите и ПП сензора, термична изолация на същия тоя комплект с останалия свят за да избегнеш градиентите, и паразитните термодвойки се канцелират.

А, горе забравих да питам. Казваш, че ТД с MAX6675 била с минимална дължина, 20 см. Това значи, че платката е била близо до източника на топлина. Сигурен ли си, че не си имал температурни разлики по връзките?

Значи ТД е две парчета проводник type K в изолаторче - няма връзки освен двете "клемички" при чипа. Направил съм всичко необходимо клемичките да са еднотипни. Да си имат еднакви преходи. Буквално клемичките и чипа са в 0,5 кв.см. Как да са с различна температура? При това на две устройства го тествах - правих си електронни преносими термометри - единя за един приятел а другия за една фабрика дето работят с t 200 - 270 градуса.
Между другото го направих след като безмалко да скъсаме едно мнооого скъпо желязо заради "китаеца" дето измери 320 при 250. Та реших да коригирам със 70 надолу и пластмасата почти се втвърди.

Оказва се ,че всички термодатчици са нелинейни и неточни в някаква степен. С какъв еталон се калибрират тогава? Има ли някакъв "природен" еталон/метод или се разчита на точна фирмена апаратура?

Виж това:
http://en.wikipedia.org/wiki/International_Temperature_Scale_of_1990

И във "фирмената" апаратура темперурната скала трябва да се нанесе някак си. За целта се използвата еталони - първични, вторични и не знам колко си -ични. Еталоните покриват определен температурен диапазон.
Наложи се да отворя книжния буквар.
Платинен резистор с всичките му нелинейности се използва за температури от 13.81 градуса по келвин до 630.74 градуса по целзии. За температури до 1064.43 градуса се използва термодвойка платина-платина/родий, за по-нататък се използва закона на Планк за топлинно излъчване. Изледва ни са и редица контролни точки , свързани с двойни и тройни фазови точки на различни елементи и вещества. Има изработени и еталонни температурни източници.
Температурата не може да се измерва пряко, а чрез изменение на свойствата на веществата от нея. Основно това са газовите закони, обратния цикъл на Карно, топлинното разширение на течности,изменение на електрическото съпротивление на металите, шумът на резисторите, топлинното излъчване, ефекта на Зеебек и някои други. Даже и да се "хванат" основни физични закони за измерване на температурата, съществуват практически ограничения. Например абсолютно черно тяло не съществува. Може да се направи само негов модел с ограничен температурен диапазон и някаква точност. Топлиният шум също е интересна възможност, но той се наслагва и с други видове шумове, пък и съпротивлението на материала се изменя.
Точното меренето на температура не е толкова просто нещо, особено ако е в по-голям диапазон. Проблемът с регулирането е още по-голям. Това, че навсякъде около нас има термометри и регулатори, които имат такива претенции, не променя същността на нещата. Изпъдил съм няколко клиента, когато съм се опитвал да им обясня това. Е, други имат по-голяма увереност, така че със сигурност не са останали без уреди и кухо самочувствие, че всичко е точно.

Най-после някой да застане на моя страна ))

Аз имам една дърта апаратура - компенсатор му вика баща ми. Западно германски с постоянен източник на напрежение (1.08 волта май беше) - чисто аналогово изпълнение. Има си механична врътка със скала на която е отчетена нелинейността на всеки вид ТД и само си въртиш на 300 градуса примерно и настройваш уреда. Има си и термометър с врътка за настройка на околната температура. Може и да мери.

Много приказки се изприказваха мери - не мери, точно - неточно, бе не бяхме ли
тук практични хора дето правят такива работи и им се налага да ги определят
с числа.
Очевидно за обхват -40 +150 силициевите сензори са бе конкуренция, мога да
бърат купени готови с под градус грешка и докарани с калибровка до много по-малко,
с известен зор 0.1 C е очевидно постижимо, за 0.01 не бих твърдял без да съм
го правил.
Всъшност слагал съм силициев сензор - обикновен 4148 диод - да мери течен азот (към -190 C,
с голяма допустима грешка, 10-20 градуса не бяха проблем, въпросът беше
потопен ли е в азота сензорът или е на сухо). Мисля, че можеше да се калибрира
до под градус точност - по спомен от това, което бегло съм видял, не съм се задълбавал
встрани от целта.
Но за температури, дето силицият ще замине - над 150 ли, 200 ли градуса някъде
е - sthx изрови и постна вече какви методи ползват хората.

Има ли някакви особености тоя чип ? Сега си играя с един и забелязвам някакъв странен дрейф на стайна температура... След включване показва нормалната температура, след като поработи час, час и нещо показанието плавно стига до около 29-31 градуса, което е абсурд. Нещо свързано с загряването на самия чип, може би.... ама не ми се вярва да е чак толкова чувствителен

Ами то това и друг път сме го обсъждали - значи всяка връзка по линията на термодвойката е ... термодвойка - с неясни параметри. Ама пък аз не съм забелязвал такива неща. Ама и обикновенно слагам чипа максимално близко до връзката с термодвойката (студения край). Тъй като компенсацията е в него е важно да е на еднаква температура със студения край. Ама пък и с такава термодвойка обикновенно се мерят температури над 100 градуса.

Да, това ясно. Жиците на двойката са направо на краката на чипа. По приницип ще мери температури от порядъка на 500 градуса.... ама това че на стайна температура мери глупости не трябва ли да ме притеснява ?

Амми както казах, аз не съм забелязвал подобен ефект ... Нещо ти се променя за да има такъв дрифт. Най-вероятно точно термокомпенсацията ти създава някакви грижи. Пробвай да му дадеш входа на късо без термодвойка ами с една жичка. И виж как ще се държи. Би трябвало да ти показва нещо около стайната температура.

Добра идея, ще пробвам