Ами може да се интегрира с RC група близо до сензора и да излезе постояннотоково ниво по кабела. Само идея

Ей го как съм го вързал във въпросния модул - ама забележи датата (последна ревизия, която
намерих), не помня много.
Едва ли съм му се взирал особено, това беше най-малкото от зора около тоя модул, но
вероятно съм го направил да покрива приличен диапазон и т.н., цената на частите не
беше съображение за това нещо.
Слагам го и тук: http://tgi-sci.com/misc/m321mcu.gif

Само с термодвойка не може да се мери температура, а единствено температурна разлика! Като се измери тая разлика и й се компенсират всички криволици, трябва да се привърже към абсолютната температура на студения край, за което е нужен абсолютен датчик или еталонна среда като ледена вода.Става и стайна температура но ако се мерят много високи температури и тая грешка +-5° не е фатална.

Интересно е тия термодвойкии дали са симетрични - ако "студения" край е по-топъл, няма ли просто да смени знака на генерираното напрежение? Или са като метален шотки-преход?

Не са.

ji4ka, ти сега да не кажеш, че не знаеш какво е термодвойка? Освен онази дето е в огиня има още две дето са по краищата - при положение че няма и други надки - примерно FeConst закачена на ШВПС 2х0.5 като удължител - познай : две термодвойки FeCu , CuConst + още две мед към неясен метал на клемите + още две клемите/припой/медни писти. Ама те всички тия работи могат да се калибрират, а и все пак грешката не е кой знае колко голяма. Просто паразитните термодвойки не са с кой знае колко голямо термо ЕДН. То и затова е проблем меренето около нулата. Другия вариант е да се направят анулиращи се паразитни термодвойки - ама тва си е вече наука.

Когито искаш да мериш точно, термодвойката се "закарва" до прибора с компенсационен проводник - това са два различни проводника направени от същия материал, от който е термодвойката. Там вече се хваща на мед / злато / калай / джилязо и т.н. - важното е двате клеми да са еднакви, с еднаква температура, и тя да се знае. След тях двата сигнала е добра да са по симетрични материали, доколкото е възможно. Така след калибровка може да се постигне 0.1"С точност дори и в една средно оборудвана фирмичка.
Тънкият момент е "калибровка". Много е тънък.

Като чета как ги обясняваш ,май наистина не ги знам. Даже винаги съм се чудил къде свършва топлия и откъде почва студения край. Всъщност единствения ми опит с тая техника е чрез китайския ми мултицет. Ето един пресен тест на тоя китаец (добре темпериран в стаята):
21°C в стаята (22°C по стенния) , 1°C в чаша със сняг , -15°C в камерата на хладилника, 35°C под мишницата. На други места не съм го мушкал, но и дотук резултатите ми изглеждат съвсем прилични Варил съм вода и съм пекъл СМД-та с него - без фалове. Със сигурност си генерира и отрицателно напрежение при студен "топъл" край - последния обхват на мултицета си мери -0.8mV при 1°C и 22°C в стаята. Като знам колко струва ми е много съмнително да ползват някаква специализирана схема за компенсация на студения край, а за линеаризация и не смея да си мисля.
Попрелистих и един учебник де. Та там във формулките не фигурира абсолютна температура, а само разликата в двата края. 0°C е само една удобна точка за привързване и калибрация. На тая MAX6675 явно усилвателя е еднополярен за да не мери и отрицателни стойности или нещо по логиката е куцо, но дори и в нея компенсацията е с диод.

Аз така и не разбрах кое е проблема с нулата и отрицателните температури. Ако не се правят свободни съчинения, разбира се. Ама тогава проблемите са при всички температури, не само около нулата.
Единственото, за което се сещам, е по-голямата нелинейност на ТД при отрицателни температури, което може да е проблем при система с хардуерна линеаризация. Ама при положение, че имаме и сметало?

Проблема е че около нулата тЕДН на топлия(мерещия) край е близо до нула волта и ако не са ти извести "студените" краища какво правят може и да измериш "глупости" - ето част от таблицата на type K за да не говоря празни приказки.

-40 -1.527 -1.564 -1.600 -1.637 -1.673 -1.709 -1.745 -1.782 -1.818 -1.854 -1.889
-30 -1.156 -1.194 -1.231 -1.268 -1.305 -1.343 -1.380 -1.417 -1.453 -1.490 -1.527
-20 -0.778 -0.816 -0.854 -0.892 -0.930 -0.968 -1.006 -1.043 -1.081 -1.119 -1.156
-10 -0.392 -0.431 -0.470 -0.508 -0.547 -0.586 -0.624 -0.663 -0.701 -0.739 -0.778
0 0.000 -0.039 -0.079 -0.118 -0.157 -0.197 -0.236 -0.275 -0.314 -0.353 -0.392

°C 0 -1 -2 -3 -4 -5 -6 -7 -8 -9 -10

ITS-90 Table for type K thermocouple
°C 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Thermoelectric Voltage in mV

0 0.000 0.039 0.079 0.119 0.158 0.198 0.238 0.277 0.317 0.357 0.397
10 0.397 0.437 0.477 0.517 0.557 0.597 0.637 0.677 0.718 0.758 0.798
20 0.798 0.838 0.879 0.919 0.960 1.000 1.041 1.081 1.122 1.163 1.203
30 1.203 1.244 1.285 1.326 1.366 1.407 1.448 1.489 1.530 1.571 1.612
40 1.612 1.653 1.694 1.735 1.776 1.817 1.858 1.899 1.941 1.982 2.023

Освен че напреженията са доста малки, ами са и несиметрични под и над нулата.

Факт е че настройката на такъв уред изисква малко опит и някое друго съоръжение ...

Ji4ka - за по просто приеми всяко понаждане на два различни метала като "батерия". От там нататък какво да обяснявам ...

Прикачам и целия файл - в него са (май) всички видове термодвойки с линеаризиращите им полиноми във всички обхвати.

Странно разбиране имаш за меренето с ТД. Как тъй ще мериш без да знаеш студения край на каква температура е? В първия ми пост по темата писах как се прави, и с тая методика мериш без проблем в целия диапазон, за който е специфицирана ТД.
И няма такова нещо "тЕДН на топлия(мерещия) край". тЕДН е функция едновременно на двата края.
Абе още малко нова физика ще измислите за термодвойките.

Дедо Боре,
ако си имаш готово решение за меренето с термодвойки-К за положителните температури, което да те устройства от към цена (казваш че сензори имаш), а и от към шумотевици и точност на измерването - може би е най-добре да си използваш същото схемно решение, само както STX казва - да повдигнеш (офсетнеш) единият от студените краища на термодвойката с колкото ти е нужно, така че при най ниското отрицатрелно напрежение - на входа на схемата ти напрежението да е 0 или малко по-положително (диференциалното напрежение разбира се). Съветвам те да не се занимаваш с хардуерни линеаризации и компенсации на студеният край. Направи си ги софтуерно. С матлаб или др. такава програмка не вярвам да ти трябва повече от половин ден за да си сметнеш коефициентите на линеаризиращият полином.
Иначе и аз съм на мнение, че с термодвойки не е удачно да се мерят ниски температури (да не говорим за отрицателни). Наистина стабилността им е добра, но точност от 0.5 градуса ми се вижда мнооого амбициозна задача като за термодвойки.
Pt1000 е едно много добро решение за целта.
Е, ако ти трябва бързо (нискоинерционно) мерене на температурата - термодвойките са без конкурент, ама както за всички неща около нас - "Пълно щастие НЯМА" и всичко е въпрос на някакъв компромис

Даже на трите края. При положение че "двете термодвойки" дето са ти на клемите са 0 градуса тогава те какво правят? Термодвойката е с два края само теоретично - щото иначе как ще я измериш.
Казваш същото ама с други думи ...
Аз имах предвид под "знаеш какво правят" е при каква температура какво влияние оказват на измерването. В общи линии това може опитно да се установи.

Не ти трябва да го установяваш опитно. Достатъчно е да държиш двете клеми с еднаква температура (с добър термомост, примерно), и влиянието на допълнителните термодвойки се елиминира. Нататък са ти необходими само измереното напрежение от термодвойката, температурата на клемите и таблиците или формулите от стандарта, за да сметнеш температурата на топлия край. Включително и когато е около нула градуса

Лошото е че е така само на теория. На практика нещата отиват далеч отвъд тази постановка - с n на брой термодвойки които не са дефинирани по стандартите - примерно краката на чиповете са медни ама са паладирани. Вътре в чипа имаш и със злато връзки. В припоя освен калай има и олово, че и сребро понякога. Медта по пистите не е 100% чиста мед - обикновенно и тя има някакви примеси. Клемите и те са от разни метали. И какво - за да мерим трябва да държим всичко на 0° - нали се сещаш, че не е практично. За това за такива малки температури има и други сензори различни от ТД. Щото да мериш 30-40 градуса с ТД си е цирей.

Онзи чип за който говорим (MAX6675) съм го тествал с лабораторен термометър. Уж компенсиран ама до 100 градуса има нелинейна грешка. В диапазона 10 - 30 около 5-6°, в диапазона 30 - 50 : 3-4 и т.н. Към 100-те гршката вече е около 1°. От там нагоре вече става верен. При положение че клемите където е вързана ТД са в 0,5 кв.см. заедно с чипа. Захранва се на батерии. ТД е директно вързана - 20 см. само.

Тия лабораторни приказки като влязат в производството и стават на пух и прах. Обикновенно се гони единствено грешката да е постоянна - е не да е фрапираща, но като е постоянна значи е вярна.

Мога да ти дам един пример, май и съм го споменавал вече. Едни турски уреди - поени с безоловен калай. Минават 5-6 месеца и почват да показват каквото им скимне. Че разпоявам всчко, че наново с обикновен тинол и нямат проблеми после.

Хайде сега на теория било едно, на практика друго. Законите на физиката действат и в електрониката. В чипа не влизат един меден и един златен крак, нали. БатеАз го е написал по-горе. Водиш сигнала от клемите до чипа по проводници от еднакъв материал, и нямаш проблеми. Естествено задължително условие е навсякъде, където имаш преход от един метал в друг, преходите на двата проводника да са с еднаква температура.
А по въпроса с грешката на MAX6675 - що така реши, че е от това точно? Отвори си дейташиита и го прочети - тоя чип не прави никаква линеаризация. Отвори си кривата на грешката на К-тип ТД (тази е доста нелинейна, впрочем) и ще разбереш откъде ти е дошъл проблема

Edit: а, подценил съм го чипа, сори. Все пак пишат, че има вкарана крива за линеаризация, макар и първо да прибавят линейно напрежение според температурата на студения край и чак след това да го линеаризират, което е по-неточния метод.