sthx, благодаря за информацията, но още в самото начало на темата писах защо не искам да използвам грец- защото ще имам върде голям пад на напрежение, отнесен към основното...

Преди около 6 години в "дейзи" работех на производствена линия за електронни електромери. Там си се ползваще токов трансформатор.


Благодаря на всички за помощта, мисля, че ще го няправя с шунт и ако изникнат случайно някакви проблеми- ще мина на трансформатор. Във всички случаи ще пиша какъв е резултата и ще постна схемата.

Ама наистина да пишеш!
И аз не бих се двоумил за шунта щото токовия траф внася малко "химия" а ти искаш сравн. точно замерване на ред параметри. Ако ти трябва галванично разделяне - къде по-лесно е да сложиш оптроните на изхода. Ама не забравяй филтрациите и защитата щото по мрежата текат к'ви ли не боклуци.

P.S.: харесах идеята със шунта за далеч по-елементарно: табло замерващо тока през трифазен консуматор и регулируема защита при претоварване. Става дума за стенд за изпробване на съмнителна машина в сервиза. Шефът го обещава от година-две. Обаче готовото струва адски-кратно повече и пак не върши работа а аз ще се справя с 3-и евтини мултицета, дреболии и контактор.

А защо не намериш едно от "Умните" безконтактни релета и да видиш там как е изпълнено. Преди 2-3 месеца бях се загледал по едни такива на Омрон. Има зашита късо, аларма нисък ток и разни други глезотиики.

Започвам да работя по схемата, която съм прикачил. Не мога да преценя обаче как да ориентирам поляритета на електролитния кондензатор, след като и от двете му страни "работната точка" е 2.5В....
Ако някой има забележки по схемата- моля да сподели

Едит: Схемата е мега грешна!!!

Де да беше в кондензатора проблема - хвърляш монета и го ориентираш
Обаче в случая отляво имаш 0В а отдясно 2.5В пък и схемата е тотално грешна - вземи прочети за ОУ малко
U2A работи като компаратор - резисторите които си сложил не вършат работа. И входовете му толкова неприятно са включени директно към силовата част... И не филтрираш смущенията/пиковете...

Значи слагаш диференциален усилвател който да не се насища в работния обхват. В обратната връзка слагаш и кондензатор - граничната честота ако е 10 пъти по-висока (500Хц) няма да имаш съществено фазово изместване.
Ако искаш: детектор за преминаване през нулата (компаратор) за да улесниш живота на mcu-то и активен двуполупериоден изправител с известно усредняване във времето.
Аз всъщност не разбрах какво точно ще правиш...

Edit: уф, сега видях, че ползваш еднополярно захранване. Значи и преднапрежение на входа нямаш - как ще мериш отрицателната полувълна?!

Малеее, сега видях какво съм начертал... не знам какво съм мислил, докато чертая. ще оправя схемата

Добре де ама к'во точно ще правиш и mcu ще има ли?
Щото: левият край на шунта го даваш през поне 100Ома към опорния изсточник а десния през RC група отива на входа на АЦП-то...

Контролер ще има, но първо няма АЦП, после целта е да се направи хардуерно решение на проблема.
По отношение на активния изправител:като цяло мен ме вълнува дали тече ток или не, т.е. на изхода ми трябва логически сигнал. Освен това поради характера на товара(напълно определен) знам, че ако тече ток, той ще е с ефективна стойност около 1.5А. Това значи, че ако в рамките на един полупериод не се изработи сигнал- ток не тече. Проверката за ток на късо става като се променя само преднапрежението на компараторите. Това се прави много рядко- главно при включване на схемата.
Прилагам правилната схема.

Aко потенциалът от двете страни на кондензатора е еднакъв, той по същество каква роля ще изпълнява?

Започни от тук :

http://www.national.com/an/AN/AN-31.pdf#page=1
http://www.ti.com/litv/pdf/sboa092a

Може и да ти се роди някоя по хитра идея. После си го симулирай и тогава вече ще си готов за реално изпълнение.

Малко взе да ми просветва

1. Сигурен ли си, че и двата товара ще бъдат строго идентични? Индуктивността е палаво нещо, току виж след смяна на кабел или екранировка стане така, че измерваният ток просто не минава през нулата. Що не ги управляваш поотделно?
2. Делителя с R2,R3 внася съпротивление - сложи му електролит към маса или просто го предвиди в сметките.
3. C1 не е най-необходимото нещо но върши работа ако играят +5В пък и преднапрежението се взема от различни делители...
4. Обаче диференциален усилвател не е необходим. Свързваш масите през нискоомен резистор (над 10 Ома) и през кондензатор подаваш сигнала на инвертиращ усилвател - неинвертиращият му вход е включен към R2,R3 а изходът директно клати компараторите. Това доста опростява нещата.
5. Сложи кондензатор и в обратната връзка за да не ме дразниш Не вярвам да те интересуват микросекундните пикове. Заради фазовите изкривявания граничната честота на входа и на ООВ да е с поне с 10 пъти разлика, т.е. под 5Хц и над 500Хц съответно: f = 1 / (6.28 R C)

Edit: Не е ли по-добре компараторите да изкарват активна "0" щото "1"цата им е доста под +5В и като мине и през диод...
Cekins, полезни схемички От 10-ната книги които ми останаха 3-4 са с такива и това май не е случайно. Обаче практиката понякога е по-различна от теорията.

Бонго, от малкото опит, в аналоговата джунгла, дето го имам, съм установил че с малко нагодяев (че и без) схемите си са използваеми.

Благодаря за отговорите!
Бобините се управляват по отделно. Затова и всяка от тях е свързана с триак.

Разделителния кондензатор съм го сложил, за да не трябва да нулирам напрежението на несиметрия на първия ОУ.

Контролера (pic16f54) разбира входния сигнал като "1", ако потенциалът му е по-висок от 2В (даже по каталожни данни от 1.25В). Така, че дори ОУ да изкара 3.5В, след диода пак ще има повече от 2В.
Бонго, това, от което не мога да се откажа за момента е диференциалния усилвател. Вярно, че ще стане и без него, но някак си по-ми допада да го оставя. Не ми се струва безопасно да включвам масата към силовата верига, все пак към тая маса е включен и контролера. Може и да бъркам, разбира се.
Начертах схемата с обикновен инвертиращ усилвател, за да съм сигурен, че съм те разбрал правилно.
Още веднъж благодаря за помощта.

Малко не разбрах какво си разбрал
Пак мериш сумата от токовете а тя може да минава през нулата когато през товарите тече ток. Казах: поотделно, т.е. стерео.
В случая добавените C6 и C7 по-скоро биха пречели.
Предложеното от мен схемно решение е най-простото и напрежението на несиметрия на изхода се свежда до това на входа (фабричното). А в случая няма голяма разлика между ползването на диференциален и прост усилвател: пак са си свързани масите ама съвсем легално, не през някой защитен диод Достатъчно е R16 да е мнооого по-малко от R19 (напр. 100-333 пъти ама да не е под 10 Ома и не над 330 Ома). И пак не си сложил ВЧ филтрация - ще се белосваш с грешки които се случват само понякога, т.е. най-гадните.
Иначе: това имах предвид (без С6,С7 и с С99 в ООВ). Изходът директно клати компараторите, без други щуротии.

Да, май наистина не бях напълно ясен.
1. Значи, като цяло няма вероятност да се включат два товара едновременно. Освен това, за да съм сигурен, че не тече ток, ще следя изхода на компараторите в продължение на един или половин полупериод. (в схемата има и детектор за преминаване през нулата на захранващото напрежение)
2. Ще сложа ВЧ филтрация.
3. Защо да пречат С6 и С7? В туториалите на TI дават схемите с (един) кондензатор към маса. И наистина, когато пуснах преди около 3 седмици усилвателя за термодвойка, забелязах, че няма промяна на изходния сигнал между схемата с един и тази с два кондензатора. Т.е. втория го сложих "за да има"
4. За напрежението на несиметрия- за този ОУ го дават макс. 2мВ. Ако усилвателя усилва 10 пъти на изхода стават 20 мВ. Верно, на фона на макс. изходна амплитуда >1,5 В не е много. А и мога да добавя тример за нулиране.
5. По отношение стойността на R19. При пресмятане на коефициента на усилване нали трябва да се отчете импеданса на кондензатора?(ако кондензатора е 1мкФ при 50Хц импеданса му ще е 3200ома).