Има една мъдра приказка: не прави онова, което не искаш другите да ти правят. Разтълкувано в нашия аспект би могло да се чете така: не изкарвай другите полуидиоти, затова, че не използват твоята архитектура, твоя скоп, твоя графичен редактор, любимият ти език за програмиране, любимата ти развойна среда. Както Дедо Боре казва, има много превозни средства, които да те закарат от точка А до точка Б. Някои избират бавното и сигурно превозно средство, други избират бързото, но опасно. Въпрос на гледна точка. Това обаче не омаловажава избора на другите, стига разбира се да стигнат до точка Б. Когато се научим да уважаваме труда на другите, тогава няма и да има толкова излишни мнения по тема като тази за нишките, в която всъщност си мерим пишките Че няма смисъл да ги мерим, няма, затова съм се снимал в гръб с щангата, за да не придобият другите комплекси

Проблемът е манталитетът ни. Имаме малко южняшка кръв и се палим по-лесно а не бива.
Северняците не са така, англичанин примерно като го напсуваш ти казва вежливо "благодаря" и се маха И това е кофти, щото без дразги по-трудно става комуникацията. Аз съм споменавал и преди за моите съседи ингилизи дето за няколко години нито веднъж не дойдоха да кажат "здрасти комшу, туй що тъй го праиш". Вместо това ходят и звънят в полицията.

На мен не ми хареса тоя манталитет... Предпочитам да си казваме кривичките в очите! И за мен е нормално от време на време да се разменят някоя по-груба приказка. Обаче трябва да се научим и по-бързо да укротяваме топката щото от един момент нататък разговарът става безсмислен...

Иначе темата за нишките е кофти от самото начало... Първо няма добре дефиниран въпрос и второ дори да имаше тук голяма част от аудиторията не е на едно мнение. Преди време имаше подобна тема - за и против прекъсванията. Същата история се получи. За мен е жалко, че се получават различни мнения по въпрос, който от гледна точка на теорията няма две мнения.

Многозадачността е най-доброто средство за решаване на няколко проблема едновременно. Пак казвам, че на теория няма по-добро решение. Освен това самата концепция си е концепция и не зависи от хардуера. Многозадачност може да се направи и с ПИК, може и с многоядрен интелски процесор, или пък с многоядрен power PC чип. Теорията е еднаква и човек който я познава може да я ползва на всякаква платформа, а то всеки специалист (хардуер и софтуер) би трябвало да я познава... Просто няма архитектура, която да не може да се ползва.
И в интерес на истината ако човек иска да научи теорията най-добре да си избере най-калпавата архитектура. Примерно моята "любима" АРМ е сред най-калпавите по отношение на многозадачност. И е подходяща защото 7-ците и 9-ките нямат атомични операции за работа с паметта и човек трябва да се научи да внимава кога една променлива се пипа от различни нишки.
На CISC архитектури от сорта на х86 програмиста може и да не се замисли за тези подробности, но при АРМ последствията ще са кофти.
Същото е и при работа с контексти. Ако хардуерът улеснява всичко програмистите спират да мислят. Не си правят труда да пестят превключвания и т.н. Многото general purpose регистри също не са голям келепир. При всяка смяна на контекста ти носят овърхед щото трябва да ги спасяваш. Аз даже при мен имам версия, даже това ми е силно предпочитаната версия при която умишлено ограничавам броя на регистрите достъпни за приложенията. Оставям 9 и другите 5 си ги ползвам за RTOS-а. В 99% от случаите това дава много много добри резултати.

Всичко това са подробности разбира се... Според мен теорията му е майката - човек трябва да знае що е туй многозадачност, що е туй общи ресурси, как се синхронизират нишки, как се синхронизират процеси, как се прави комуникация между тях и т.н.