Е, все пак подходът зависи и от честотната лента, и от това има ли DC компонент,
и други работи...
Но май в случая става дума за 50 Hz синусоида без DC съставка, така че ако
има някаква файда от галваничната изолация, дето токовият трансформатор
я дава, няма причина да се търси друго. Ако изолацията е безсмислена - т.е. мери се
на място, дето е лесно да се мери директно върху "шунт" - ами и това е
използваем вариант, един трансформатор по-малко.

дам, разбира се, че при включване няма да има свръхнапрежение. Просто тази нощ не спах, както май си личи от часа в някои от постовете, и следобяд започнах да давам заето, да мисля и да пиша глупости.... Така че моля за извинение, че ви занимах да ми обяснявате елементарни неща....
Да, става въпрос за 50 Хц, от трансформатор, няма постоянна съставка.
За мен по-интересно и дълготрайно е решението с трафче. Не знам обаче на какъв принцип да избера параметрите на първичната намотка: дали да сложа една навивка, две или повече... Мога да оразмеря магнитопровода по ток, навивки и фактор на индуктивността Al и сечение, поне доколкото мисля, че разбирам фирмените данни на Кашке. Вторичната мисля, че ми ясна.
Смятам да избера тороидален ферит с най-голяма стойност на фактора на индуктивността, да видя какво сечение ми трябва за съответния ток при една навивка, но все още си остава въпроса за брой навивки на вторичната страна, така, че да се получи оптимален сигнал от трафа при съответното усилване на ОУ...
Едит:
все още не съм лягал,( сега отивам), така че ако съм допуснал пак някоя груба грешка... ще се самонакажа като се събудя
Между другото, не знам дали ви е правило впечатление, но след определено време неспане сякаш, че можеш да изкараш до безкрай...(което знам, че е лъжливо чувство)
Благодаря на всички писали по темата!

Има такъв момент, май идва когато мине цялото време, когато в нормален режим човек
би спал (т.е. след около 24 часа будуване).
Но главата е негодна, краткосрочната ми памет по това време вече си е отишла и не ставам
много за работа. Въобще май най-ефикасният вариант за изстискване на максимум резултат,
до който съм стигнал за себе си, е 10 часа сън, след това работа, докато се уморя истински
(15-16 часа; и не питайте какво става с цикъла ми ден/нощ - който и без друго си е > 24 часа
и е бил винаги източник на мъки). Ако направя дивотията с пропускането на едно заспиване
(понякога се налага), след това ми трябват поне 14 часа сън.
Но тия работи са индивидуални - и на мене поне ми отне доста време да се науча да усещам
като стана по-скоро източник на бели поради отъпяване от умора (усвоих го след 45 май).

Е аз тоя проблем го нямам, вариантите да не спя се свеждат почти до нула, миналата година покрай едно изложение ми се случи за 4 дни да спя 4 часа, но не мога да кажа че бях супер ефективен през останалите 92, ама то повечето работа беше механична та някак го преживях, иначе гледам да спя, то тялото само заспива тъй че и да се насилвам е все тая, ама нещ напоследък забелязвам се будя по никое време и после няма заспиване, като сега пробудихсе към 3.30 .... и понеже още ми е рано да свърша тва дето съм планирал гледам дискавъри и пиша глупости по форума ......

Не си играй да изчисляваш каквито и да било трафове ако това не го приемаш като "спорт" естествено .
Трафа на който си се спрял в началото http://www.tradekey.com/selloffer_view/id/38725.htm
е най -подходящ за твоя случай - има добра линейност в обхвата на измерване. На вторичната последователно слагаш 100 -150 ома резистор за да изпънеш характеристиката ( допълнително да подобриш линейността).

Всичко добре, ама каква е целта на измерването? Щото нали се сещаш че като падне напрежението (на активен товар) ще му падне и тока и така ще има заблуда. Аз съм правил една тъпня - аларма за изгорели нагреватели - на един ферит една намотка дебел кабел първична и 20-тина вторична, после в един ОУ го усливам както си е променлив и накрая с един полумостов изправител. От там към компаратор и готово. Да де ама настройвам го аз на една консумация и като включа още нещо на тази фаза напрежението пада с 5-10 волта и познай - алармата сработва ...

е градски, да беше сложил адекватен праг. все пак на изгорял нагревател консумацията едвал и е с 10% по-ниска от работещ.

А, защо да неможе? Представи си 10 еднакви реотана свързани паралелно, които се опитваш да следиш. Ако изгори само един от тях - тока ще падне точно с 10%.

Зависи от случая. Незнам какъва е била постановката.

Прав си, сгрешил съм -паралелно- нали трябва да е накъсо.
Опитно се подбира резистора. При мен беше 100 - 150 ома.

Не мога да купя този трансформатор, защото поръчките са за над 1000 бр.
Целта на измерването е да следя кога тока достига нула,т.е. кога триаците са запушени. След това включвам друга верига, еднотипна с първата. Освен това, посредством два компаратора с различни напрежения на задействане мога да отчитам и дали случайно не са се включили две вериги едновременно, т.е. осъществявам и следене за ток на късо.

Aко ще регистрира само има ток/няма ток може да се помисли за по-проста реализация - шунтов резистор и оптрон, например.

Ами не знам как ще стане по-просто (разбирам с по-малко елементи), при условие, че тока е двуполярен. Освен това оптрона иска по-голямо напрежение на отпушване. Плюс това, че искам да следя и ток на късо.... Работата с оптроните май няма да стене, освен ако нямаш някоя добра идея.
А иначе мисля, че притесненията ми за напреженията м/у входовете и захр. входове са неоснователни. Все пак с веригите за ОВ се поддържат нива на сигналните входове, близки до тези на масата, разбира се като се отчете и диференциалното напрежение.

Двуполярният ток се оправя с грец, или с два оптрона с паралено, но обратно свързани светодиоди.

С оптрони става, но наистина те искат относително високо напрежение за да "светнат" - т.е. напрежение върху шунта им
.
Използвай вариянта с шунта и "активният" изправител и не го мисли повече. Така мощността разсейвана от шунта ще е значително по-малка спрямо вариянта с оптроните.

Ако не е нужно галванично разделяне и токовете не са над 50-100А наистина не виждам никакъв смисъл да се използва токов трансформатор.

Например във всички "електронни" електромери измерването на тока е с шунт. В случая тока може да достигне до 35А и повече (зависи от електромера). В случая нама нужда от галванично развързване и вариянта с шунт е подходящ. Само при по-големите токове преди електромера използват токов трансформатор.