Не съм чел цялата тема (и е възможно да повторя неща, които са казани), но ще споделя това, което си мисля по въпроса:

- Кондензаторът ще гърми при импулсни пренапрежения. При транформаторното захранване има по-големи възможности да няма повреда - индуктивността на трансформатора спомага за това. При достатъчно голям капацитет на филтриращия кондензатор, повишаването на напрежението на изхода би могло да бъде сравнително малко (особено ако се ползва защита от пренапрежение на първичната намотка (и даже на вторичната може да се сложи) - напр. варистор). При слагане на варистор на вторичната намотка, благодарение на индуктивното съпротивление на последната, падът на напрежение върху варистора ще бъде малък.

- Малките транформаторчета са сравнително евтини (кондензаторите с голямо пробивно напрежение не са много по-евтини).

- При трансформаторното захранване би могло да бъде по-добро филтрирането на смущенията.

Neelektroliten kondenzator za 400V минимум,или 275V~,1n4005,ценер поне 1.5W,чак тогава 7805,ако го няма ценера на практика захранваш 7805 със 220V

colortron,
тва е тема от преди 2 години...

Що бре Дедо? Днес се позабавлявах с темата, така и не видях истинско решение на проблема. Не мисля, че този вид захранване скоро ще стане ненужен защото импулсните все-още са по-скъпи (и далеч по-непредсказуеми) и страдат от същата болест - не много висока надеждност.
Ниската надеждност и в двата случая е резултат на калпаво изчисление, но къде по-лесно е да изчислиш правилно кондензаторно-резисторно-диодна верига - с чипчето на импулсното ръцете ти са вързани.

Навремето (далеч преди 2005та) разработих за себе си този тип захранване и го слагах на всички "приложни" устройства управляващи нещо на 220В. А тогава беше труудно, само CMOSките и добре изчислените транзистори работеха с ниска консумация. Правех го защото обичам да изпипвам нещата без значение доколко е нестандартен подхода. Всъщност, в електрониката нема такова животно "нестандартен подход". Има "знам" или "незнам" и избор на най-оптималния вариант за случая.

Безтрансформаторното захранване: в случая по-точно ще е "линейно безиндуктивно" или нещо от сорта. Не осигурява галванично развързване но има случаи когато това е предимство (управление на симистор напр.). Моят и световният опит казват: верига от кондезатор (реактивно съпротивление) и резистор (за защита от свръхтокове) отиват на ценер (стабилизатор и 1/2 изправител). От ценера през диод напрежението/токът се прехвърлят на електролитен кондензатор и... толкова! Ползването на 7805 или друг стабилизатор обезмисля упражнението.
Изчислението е достъпно за всеки с мек мозък в главата и за когото C=dI.dt/dU не звучи като вуду-магия. Ако някой се интересува - ще споделя каквото си спомням за да му съкратя лутаниците.

Дедо, ти да не се засегнеш, че те уча?! Аз те използвам както депутатите казват "Господин Председателю..."

...

Има "знам" или "незнам" и избор на най-оптималния вариант за случая.
@Bongo, братко, по мое време за това изречение пишеха двойка!!!

А по темата (защо ли я изровихте?) - аз стигнах до извода, след доста проби, че трябва да е с грец (не е по-скъпо толкова..), и после, след ценера на някакво по-високо напрежение (ако искате да няма пулсации) - стабилизатор.
До 50 mA - никакъв проблем, но повечко - зор си е! Ако се храни само таймер 555 - става и само с ценер.

Ако ще се захранва устройство с малка консумация - захранването с "кондензатора" би свършило добра работа. Но ако тока който трябва да се осигури е над 20-30мА си мисля, че "кондензаторният" вариянт не е удачен поради много причини - като например голям размер на кондензатора и токоограничаващият резистор, ниско КПД, което в крайна сметка води до повишено загряване на компонентите озобенно на резистора и кондензатора и ценера,което пък от своя страна води до ниска надеждност (и то не само на захранването, а и на захранваната електроника). Личното ми убеждение е, че добре изчислените схеми с добра надеждност трябва да не греят, а да са "ледени".

От друга страна - цената на високоволтовите кондензатори с относително голям капацитет (3,3uF/400V или 630V) не е малка и е съизмерима с цената на чиповете за негалванично изолирано импулсно захранване например LNK302 на PowerIntegration.
(като пример 1uf/400V WIMA струва 0.7USD, LNK302 - 0.73 USD по цени на Комет)

Аз лично ако гонех надеждност, високо КПД (ниска собственна консумация) и малки размери бих предпочел решение с импулсно захранване. Да, наистина цената му е малко по-висока, но не чак толкова по-висока. Пълно щастие няма и всичко е въпрос на компромис.

Освен това ако приложението изисква стабилизирано захранване - импулсният вариянт определено си заслужава ...

Преди известно време трябваше да направя захранване за устройства за управление на осветлението и те трябваше да са непрекъснато захранени (на всяка лампа по едно такова). Идеята беше икономия на енергия за осветление получена от "оптимизирано" управление на осветлението. Добре, ама тези примерно 400 -500 устройства захранени по 24часа ако са "кондензаторни" и трябва да осигурят 30-40мА (и то само за времето на комуникацията помежду устройствата) имат собственна консумация около 1W, а за цялата система - консумация почти става 0.5КW ?!? Мисля си че в случая повече от наложително е решение с импулсно захранване.

Освен това импулсното захранване решава проблема с 110/220V. При "кондензаторното" захранване това не е така...

И все пак всичко е въпрос на някакъв компромис...

Виждал съм руски поялник на 24 волта на който "адаптера" му беше кондензатор и по мои сметки тока беше около 1.5А (според мощността на поялника). Недостатък на това захранване е ,че на празен ход цялата мощност се отделя в ценера.

И все пак , "обратната" схема дадена от Пирев си е съвсем работеща и е напълно еквивалентна на "праведната".