Един от факторите, които определят коя от пистите да изгори е отношението им дължина/широчина.

Съпротивлението на пистата може да приемем за R = r*L/A
При положение, че дебелината на двете писти е еднаква, се получава следната зависимост: дължина/широчина.
От снимката се вижда че дължината на малката писта е 7.5мм, а на голямата над 50мм. Това прави отношение
7.5/0.5 с/щу 50/1.5 или иначе казано съпротивлението на голямата и широка писта е повече от два пъти по-голямо от това на малката и къса. Може и да е много по-голямо, все пак снимката е отрязана и къде свършва пистата може cамо да се гадае.

С две думи, макар и по-широка, дължината на изгорялата писта я принуждава да разсейва повече от два пъти по-голяма мощност от малката. Ако се удължи малката писта за сметка на голямата, нещата ще се променят.

Предполагам може да се умува върху въпроса, че дългата писта има минимум двадесет пъти по-голяма площ, която да разсейва топлината. Интересно ще е ако някой се порови в учебниците как променя сметките този параметър. Но ако вземем в предвид маската нищо чудно да се окаже, че въпросния фактор може спокойно да бъде пренебрагнат.

Бонго, вместо да даваш акъли на другите какво да четат, вземи се пообразовай малко ти самия, защото един предпазител колкото и прост да изглежда хич не е прост и е супер тъпо да ми разправяш тука приказки от 1001 нощ, базирани само на грешната ти интуиция.
Досега само HCL си направи труда да вникне във въпроса и да го обясни, което му прави чест на момчето. За който му се занимава да смята ето например едно калкулаторче да си посмята малко с него и да види при какви размери/дължини как се променя мощността, разсейвана в пистата и как се променя температурния райз и т.н.:
http://www.piclist.com/techref/pcb_traces.htm

То всичко това хубаво. Въпроса според мен не е що гори дебелата вместо тънката. Щото ако "оправи дебелата" ще изгори тънката. И какво?

Въпроса е що горят писти въобще. Ако наистина разчетния ток е 1А, няма причина да гори ни едната, ни другата. Явно в определен момент по някаква причина тока е в повечко и това е проблема.

Мен също ми се навира в очите това че пистата върви по ръба на платката. Това неминуемо води до деформации по време на фрезоването.

На изгорелите платки дебелата писта я калайдисваш и оправяш прекъсването, а тънката писта я прекъсваш и запояваш предпазител вместо нея. На новите платки остави място от ръба на платката до самата писта от поне един милиметър, тънката писта я махни направо от проекта, и в двете вии, които остават, запой предпазител.
Ако все пак държиш на пистов предпазител, тогава махни виите и тънкият участък да стане едно цяло с дебелия. С други думи, просто имаш изтъняване на дебелата писта в продължение примерно на 5-10 милиметра. Тогава ще имаш сигурно стопяване на пистата в критичен момент. Но пак си остави място от ръба на платката до пистата.
Аз лично смятам, че с предпазител ще е по-добре и по-сигурно. Ти решаваш кое ще е.

К'ви формули дължина/дебелина/ток след като сте кьорави или не виждате. Да го онагедя пак:

========---=======...

Разликата в дебелините е 3х . Ако платката беше моя отдавна да бях открил кусура, обаче трябва да не съм отрезнявал поне 3-и дена за да излезе такава топология от мен

Edit: А според тези формули (зубрашки погледнато) да се чудиш как работи обикновен предпазител. Както казах: прочетете някоя дебела книга ама и помислете какво всъщност пише вътре
Това означава ли, че шина с дебелина 0.1мм и дължина 0.3мм ще държи на повече ток от 1мм шина с дължина 1метър?

Малко немам нерви щото днес точно такъв младеж трябваше да уча да работи (като "чистач" за начало ама няма бъдеще в него)

Bongo
Изглеждаше по умен като мълчиш
Стига ръси глупости

Бонго, явно ти си кьорав

bongo, иди се гръмни някъде моля ти се да не се мъчиш повече. Или както ти предложих преди дни се прекръсти на bongo_x10 и си дай поне 1 год. само да четеш и чак после почни пак да пишеш. Ти явно се имаш за някой много велик "практик" - баси и смешника дето си, чесно. Много рядко си позволявам да давам такива определения, ама чак сега разбирам някои позиции на Никола Киров .

Абе бат bongo не ви ли прилича на THE_REAL_MANIAК, само дето сега пише разбираемо ама мисълта си е същата .... несвързана и без капка мисъл )

Проводникът има характеристика наречена топлинен капацитет. Тя определя какво количество топлина е необходимо за да се постигне повишаване на температурата на дадено тяло.
Ако изчислим необходимото количество топлина от размерите на проводника, топлинния капацитет на материала, при стайна температура, ще получим необходимата мощност за цялостното разтапяне на проводника, за 1 сек. при липса на топлообмен.


От там смятаме небходимия ток за достигане на въпросната енергия.

дължината на проводника отпада от сметките и остава широчината => тьнкият проводник би трябвало да изгори пьрви независимо от дължината. Имайки предвид обаче странната топология, виите и неизвестния топлообмен...
Всеки модел е толкова точен, колкото са пълни и коректни параметрите с които се храни.

Остава това което беше предложено в началото. Голямата писта допира някъде, механичен дефект, топлоотделяне през виите или през самата платка, по-добро охлаждане от долната страна. Би било интересно ако се симилурат термалните потоци. Сигурано има CAD-пакет, който взима под внимание тези параметри. A aко може да пресъздадете изгарянето и да снимате с IR-camera

@Bongo wikipedia казва че при предпазителите използват E-Cu или Ag, при последния температурата на топене е 122 К по-ниска от тази на Cu. => прав cи, дължината не играе роля. Dimitar също е прав, повече параметри оказват влияние.

Вждал съм дънна плата с изгоряла такава дебела писта. И пак беше до болт. То и други хора го казаха, че може да е от болта. Направи симулация.
Допри леко болта само колкото искри да прехвърчат, пусни напрежението и виж коя писта ще ти изгори.

Мястото на болта и размера на платката са по задание на механиката
и не могат да се променят. Няма следи от искрене .
Виждал съм да изгори и значително по-дясно от болта.
Платката е проектирана преди повече от 10 г. Нямах и опит.
Тогава ги нямаше съвременните оркади
и протели (личи си “дървения” DOS-оркад).Може да се отвори тема:
”С какво проектирахте платките си преди повече от 10 години”
Но по-интересно ще е да решите на едно задание в два варианта:
1.Писта с дължина 6 см и ширина 1.5 мм ,разположена на 0.5мм от края на РСВ
какъв ток може да издържи според Вас?
2.Колко трябва да бъде според Вас ширината на писта с дължина 6 см ,
разположена на 0.5мм от края на РСВ по която тече пулсиращ ток 1А за 1 секунда с пауза 5 секунди.

Предполагам,че почти всички вече сте се сблъсквали с подобни дилеми.
Всеки може да научи и още нещо.
Пуснете мощните програми наточете яките калкулатори
активирайте въображението си приложете опита си
съберете таифата използвайте стимуланти!
Нека шоуто започне СЕГА!
И нека GOD GOОGLE помага!

С много голяма сигурност мога да твърдя че тази писта не изгаря от ток 1А. По-скоро става нещо друго и тока става по-голям. Остава и схема да пуснеш да се дзвериме и да спамиме по темата

Има едно просташко жичкаджийско правило, което се прилага от ел. техниците, когато правят инсталации.
1 кв. мм носи максимум 10 А променлив ток. За постоянен делено на корен от 2. и без умножението по косинус фи
Твойта писта е със сечение вероятно около 0.05 мм2 - това значи, максимален ток 350 мА.
При загряване на медта, съпротивлението се покачва, в резултат загряването се увеличава, и в един момент, в зависимост от охлаждането и околната температура, процеса излиза от равновесие и ..... Затова и случката не се случва винаги и моментално.
Просто пистата е рисковано тънка за такъв ток

Прaвилото на жичкаджиите не важи за печатните платки. При печатните платки повърхността е по-голяма относно сечението, възможността за охлаждане е по-добра и затова носят повече ток. Някъде из букварите (Справочник на радиолюбителя) имам графика на допустимия ток В случая може да има значение и коя от пистите е хоризонтална и коя вертикална при монтажа на платката.
На мене и друго ми е интересно. Понеже съм виждал горящи проходни отвори и съм си патил неколкократно от калпава технология, се стремя винаги да прокарвам калай през тях и даже жичка слагам. Понякога проектирам и няколко паралелни проходни отвора. Та въпросът ми е , какъв е допустимият ток през проходен отвор при спазена технология при производството на печатна платка?