Готино.

всъщност римската империя е изкарала векове, и то какви векове. и няма какво да ме убеждаваш че производството е велико нещо, ако беше така хората нямаше да се обиждат на "селянин". както е казал поетът - "и нека работят здраво маймуните, не се става така лесно човек".

Апогея на Римската империя е продължителен, от около 44г. пр.н.е. до 395г., когато Теодосий раделя империята на западна и източна. 81г. след разделянето Римската империя е история. Факт е обаче, че Теодисий разделя империята не защото е толкова силна и голяма, че никой не може да я заплаши, а поради това, че е станала неуправляема, отделните владетели-феодали са имали власт, почти колкото на императора. Източната империя никога не може да достигне разцвета на Римската, въпреки че просъществува още 1000г. след това.

Историята говори, че за разпадането на една империя са били нужни между 50 и 100г. Справка Римска и Византийска империя(~100г.), Турска империя(~100г. ), Австроунгарска империя (~50г) , Британска империя (<50г.), Японска империя(<50г ), Руска империя (~20г.), СССР(~10г.) и т.н. Периода на разпаденето на империята обикновено се изчислява от нейния апогея до нейния крах. За начало на апогея на американската империя може да се приеме 1945г., когато стана едноличен световен лидер(на СССР му се искаше, но не му достигаха ресурси), а за край на апогея 1990г, когато уж си затвърди ендоличното лидерство. Само че, това им изигра лоша шега, вместо да продължават да се развиват те заложиха на могъществото си и изнесоха производствата си, заложиха на финансови манипулации, което е добре до едно време. Сега не Обама, ами Обамовица да беше президент, не може да върне нещата назад. Моята прогноза е че до към 2025г. няма да са лидери в нито една област.

zaphod, защо си мислиш, че ще тръгна да се хабя да те убеждавам в нещо

по време на римската империя финансофия ресурс не е бил витруален.
напълно реални сандъчета с напълно реални жълтици са пътували насам-натам.
да пропътува едно сандъче от макао до лисабон са му трябвали месеци, като вероятността да стигне при адресата си е била <20%
ако приемем, че скоростта на пътуване на сандъчето е пропорционална на скоростта на разпад на империйте - резултата е налице

дано следващите години думата "реално" да излезе напред.

Според мен, американската империя ще се поклати, ще се поклати*, но ще се задържи.
За разлика от предишни империи, тя има доста поданици с реализирана "американска мечта"
- къща, семейство, две деца и две коли. Хората харесват това си положение и вярват,
че държавата и занапред ще помага за статуквото им. А щом има доволни поданици,
ще има и одобрение за анти-кризисни мерки, ще има преглъщане на лични загуби
в името на бъдещето и прочие полезна за всяка една власт подкрепа от масите.
При предишни империи също е имало принуда и ограничаване на права и свободи,
но в САЩ сякаш е намерена рецептата така, че въпреки произход и настоящ статус
в обществото, хора от цял свят да стават proud americans. За разлика от една Европа,
тук континентът е хомогенен и всички са пришълци. Няма графове и крале, които да
кажат: "Абе аз си отделям кралството, вие се оправяйте", което да доведе до разпад.
Ако пък случайно тази империя залезе, ще дойде следваща, след нея следваща и така.
Докато има хора със стремеж към по-добра работа, по-добър живот, повече пари,
по-голямо семейство, по-голяма кола, по-хххх..., ще има и империи. И светът ще работи за тях.

* От вица:
- Другарю Живков, вярно ли е, че властта се клати?
- Абе и на коча мъдете се клатят, ама не падат, нали? Ха-ха-ха

по времето на осмаците паметта също не беше виртуална, и какво, да не би от осмак да пишеш поста си?
"реално" е дума, която привлича хората изтървали кое къде му е края. преди петнайстина години, когато почна нашествието на виртуалностите в компютърния свят, моята реакция беше същата. псувах виндовса, виртуалните простотии, защитения режим на паметта, всичките тия "ненужни" усложнения, дето преобърнаха добре познатия ми стар компютърен свят с главата надолу. после обаче наваксах и гневът ми към виртуалните "простотии" се поуталожи, а за определени неща направо се замени с възхищение. та ти колкото и да се гневиш на виртуалните неща, забрави да изчезнат от земята, понеже тия които са в час виждат мощта им и не мислят като тебе. ще ти дам един прост пример в странична област - катализаторите (в биологията им викат ензими). за химията катализатора е онова, което са за икономиката виртуалните пари. разбира се не смятам че това ще те убеди, просто да свикваш с мисълта че ще умреш без да видиш реалното въздигнато на пиедестал.

Абе да говорим за залязване в обозримо бъдеще не е много реално, не отиват на добре, може и тази криза да е началото на края но са държава с твърде много ресурси, и човешки, и военни а и природни. Не виждам как подобна държава може да изчезне за 30-40 години, да може да се свият и да се кротнат, както са били преди втората световна, но все още ще са си държава.
Всъщност ако кризата се задълбочи най-логично според мен е да се затворят максимално за света, хората ще си искат и колата и къщата, и те са единствените които могат да унищожат държавата, и за да не го направят управляващите ще се опитват да им дават това което искат докато могат. 300 млн на тази площ са достатъчно за да живеят сами без останалият свят. Като нямат петрол няма да карат големи коли, ще наблегнат на атомна енергетика и електромобили, не с аказали не са го направили, ще преглътната това че вече не са свръх сила, но какво от това ... В една европа нещата са много по сложни, непредсказуеми и с възможно по неприятен край. Никой не знае кога на германеца ще му писне и ще каже ебете си мамата, ние повече няма да ви плащаме. Същото макар и без особенно основание могта да кажат франция и италия, и до там ще е ЕС. А ако някой мисли че не може да стане добре е да погледне назад в историята. Тук в европа винаги държавите са били не само твърдо разграничени а и явни противници, от 1500 години не е имало подобно затишие като след втората световна война, винаги са се водили войни. Та мисля идва време за нова война, но този път икономическа, хората тук са твърде горди, със спомени от близко време когата почти всяка една нация е била империя и е управлявала част от света, според мен не биха преглъщали твърде дълго да страдат за да му е добре на някой друг.

Зейфоде, виртуална памет и виртуална машина (подобни, но различни неща)
има поне от 20 години преди твоите 15 назад, дето си видял за пръв път
размазания и вариант в windows. Може и 30 да бяха (май през 60-те се
появяваше).
Инак си прав, че виртуалната памет е (много) хубаво нещо, аз лично я имам
в DPS-а от няма и 10 години насам (по-рано не сколасах да имам в мой хардуер
процесор с MMU).

Да обясняваш тия работи на дедо си Боре е като да обясняваш на баща си как
се правят деца - вероятно просто не го познаваш, оттам и грешката, разбира се.

брей, наистина ли имало виртуална памет от 50 години? не думай!
много добре знам че е имало, но това няма никакво отношение към въпроса. по същата логика и аз трябваше да кажа че по римско време е имало вече банки и виртуални пари (наистина е имало). казах ли го? не, защото щеше да е тъпо. сега трябваа ли да кажа "мисълта ми беше че..."? няма да го кажа, защото пак ще е тъпо. както са казвали римляните "сапиенти сат"

Така става, като поства човек преди да се е досъбудил.
Не бях разбрал, че я ползваш като сравнение, мислех, че говориш конкретно
за паметта, оттам и моята грешка, LOL.

Има критерии, които правят една система повече или по-малко устойчива. Примерно в едно семейство това е "любовта", ако има любов трудностите по-скоро сплотяват семейството и то става още по-устойчиво на проблеми. И обратно при липса на любов и най-малкия проблем изкарва системата от равновесие.

В една държава критерий за устойчивост е формата на управление или правната система. Доколкото познавам американците, те "обичат" формата си на управление, а правото при тях е на завидна висота. Според мен няма никаква опасност за САЩ като държава, това което изпитват са нормални проблеми и те ще ги преборят единни и без да се разпадат. И по стар американски обичай ще прехвърлят проблемите си върху други като нас, които не сме така единни.

Всъщност пред нас проблемите са мноооого по-големи. Формата на управление е... абе управляват ни едни прости задници, а правото ни едва ли може да бъде по-криво. Само пословичното търпение ни крепи като държава. Но за съжаление ни чакат много трудни години. В едно отношение обаче си приличаме със САЩ. И ние като тях се набълбукахме с чужди пари. Това стимулираше и нашето и тяхното развитие. Но приликите за съжаление свършват дотук. Американците бързо изтрезняха, докато ние изобщо не сме наясно какво ни чака. Донякъде СтанишеФ и неговата шайка е нормално да си приписват заслуги сами. Но ми прави впечатление, че и повечето обикновени хора у нас не си дават абсолютно никаква сметка какви огромни грешки бяха допуснати през последните години. Но скоро ще разберем, че Жан Виденов беше просто цвете със сегашното управление.

Ние сами се набутахме в капан, от който не виждам как ще излезем. Външният ни дълг вече клони към 40 млрд. евро. По-голямата част изхарчени за големи глупости. И американците получаваха инвестиции, но първо ги използваха по-разумно и второ няма да им се налага да ги връщат в пълен размер. Част от инвеститорите в САЩ вече пият студена вода, а останалите ще се радват ако си вземат главниците поне. При нас е точно обратното... с борда се вързахме към еврото и ще си връщаме външния дълг до последния цент. Нещо повече, тъй като имаме огромен дефицит и брутен дълг притока на капитали към нас от тук нататък става рисков, т.е. на много висока лихва. И тъй като няма кой повече да дава евтини заеми, банките спокойно ще вдигнат и лихвите по старите. Така външния ни дълг ще продължава да расте без ние да вземаме пари - само заради лихвите.
Но което е още по-лошо, производството у нас тотално ще блокира. Първо заради "силния" лев ние вече не можем да се конкурираме с румънци, албанци и всички други, второ по принцип потреблението в цял свят се свива, трето производителите у нас няма откъде да вземат пари и финансиране и ще трябва от тук нататък да работят само със собствени средства. Четвърто, изобщо няма смисъл за производителя, защото поради предните точки той няма как да докара голяма печалба, т.е. би спечелил повече ако вложи парите си на депозит, вместо в производство.
Иронията в цялата история е че се гордеем с простотията си.... инвестициите (заемите), силния лев и т.н. Никой не си дава сметка, че сме в капан, от който много трудно можем да излезем сами. При добро развитие на нещата запада ще излезе от кризата след 1-2 години, а ние след 10-20...

Няма нищо тъпо... римляните са имали банки и доста добре развито законодателство на тема банково дело. Банкирането не възниква на wallstreet , а преди 2 хилядолетия

Както винаги, примера ти е изсмукан от пръстите, породен от зле приктитата ти неграмостност, и всъщност може да се използва от опонентите ти за контрапример. Виртуална памет значи, преди всичко, че адресното пространство на всеки процес е равно на максималното, поддържано от процесора. Тоест, при създаване на процес, хийпа му теоретично може да бъде, примерно 2 ГБ, колкото е максимума памет, поддържан от ядрото. Проблема е, че адресното пространство все още не значи твоя памет. За да окупираш адреси, т.е. да си присвоиш памет, трябва да правиш съответните заявки към операционната система. От там нататък, серщу всеки даден адрес, системата е длъжна да гарантира наличен физически ресурс. Когато ресурсите се изчерпят, системата е длъжна да отказва заявки. Сам можеш да си представиш какво се случва, ако продължаваш да получаваш адреси, въпреки изчерпаните физически ресурси. Даже в нашта фирма имахме, даже май продължаваме да имаме, точно проблем от същото естество, дето линукса се прави на умен и поради тая причина крашва устройствата.

е не може всеки да е ерудиран интелектуалец-хуманист като тебе

добре, ще тръгна по твоята нишка...

реално погледнато, виртуалната памент не е точно виртуална памет.
аз бих го дефинирал като витуализация на адреса на някаква реална памет.
мапера само пренасочва нереалния адрес към съществуващ. на това място трябва да имаш реална памет.
е, може да го насочи и към място, дето няма никаква памет. тогава получаваш WOM (памет само за запис) и всичко в системата си бачка, докато не поискаш да четеш от тези адреси.

когато системата ти суопва виртуален блок, тя пак опира до реална дискова памет.
т.е. виртуалната памет е просто техическо улеснение на конверсията на една реална памет (дискова) в друга реална памет (RAM). потенциално виртуалната памет е с максимален обем равен на сбора на реалните памети в системата. ако имаш 1G RAM и 1G диск, не можеш да имаш 3G виртуална памет, нали?

по времето на осмаците паметта беше повече от възможностите на процесора.


там беше обратния проблем - как да натикаш 256K памет в 16-битово адресно пространство.
пак имаше пейджиране, но не на виртуална памет, а на реална

не знам дали е случайно, но по онова време (реална памет>виртуална) се правеха реални совалки, които още летят.
в днешния виртуален свят нещо го закъсахме с нови совалки.

вероятно си прав - ще си умра без да разбирам виртуалността на парите и имотите.
за мен пари, зад които не стои труд са като памет само за запис.
в (световната) икономика парите би трябвало да са константа или поне крайна величина.
просто се преразпределят - за да станат едни богати, трябва други да обеднеят.
проблема дойде от там, че дълго време се даваше виртуална памет кой колкото иска.
и системата с 1G+1G се въртеше като 16G виртуална памет.
накрая някой поиска да си прочете данните и сега сме "system crashed, press reset to continue"
знаеш, че издънките с виртуалната памет са много фундаментални и няма как да се възстановиш от тях.
но преди това трябва да си прегледаш кода на кернела и да прекомпилираш

за да разработваш изкуствен интелект, трябва имаш естествен такъв, няма как иначе да се получи


що бе ние сме си супер. в такава икономическа стабилност сме, че чак към стаза вървим.
едно пиле, седяло на -10С, като му свалиш температурата на -15С или дори на -20С надали ще усети нещо.
критичния момент е около +36С, а ние отдавна сме го минали