Здравейте!

Опитвам се да направя най-прост димер за лампа, който да се управлява от Atmega8. За целта трябва към контролера да имам някакъв сигнал за момента в който мрежовото напрежение пресича нулата. Atmel имат application note точно за такова нещо http://www.atmel.com/dyn/resources/prod ... oc2508.pdf. Това което ме притеснява е, че няма галванично разделяна от високото напрежение и съответно трябва да знам кое е фаза/нула.

Предполагам, че има по-безопасен начин това да стане. Възможно ли е с най-прост оптрон и диод за защита от обратно напрежение на светодиода в оптрона. Естествено и резитор и евентуално кондензатор за ограничаване на тока.

Ще се радвам на всякакви идеи или практически решения.

Поздрави,
Радо

да възможно е.

Два транзисторни оптрона с насрещно вързани в паралел светодиоди. Фототранзисторите са вързани в паралел, с общ колекторен резистор, емитерите -към маса. Така се получават положителни импулси, когато моментното мрежово напрежение е малко. Възможна е схема и с един оптрон, като тогава трябва да се работи по фронтове. Възможно е и светодиодите да се захранват от вторичната нампотка на трансформатора.

Благодаря за бързите отговори!

Ще пробвам варианта с един оптрон. Не е проблем прекъсванията да са по фронтове. Варианта със захранването от вторичната намотка на трансформатора на адапрета си го мислех. Проблема е, че е възможно захранването да не е винаги от адаптер с трансформатор, а от USB порта на компютъра да речем.

Щом е тъй, сложи последоwателно на светодиода един изправителен диод с пробиwно напрежение над 400V, защото пробивното напрежение на светодиода е към 5V.

Недостатък на оптрона е, че той не се отпушва веднага с подаването на напрежение - особеността на светодиода, който е в него. Поради това никога не можеш да хванеш точно момента с нулево напрежение и винаги ще имаш някакво закъснение. В общия случай това закъснение ще е пренебрежимо малко, но ако наистина е необходима голяма точност, варианта с два оптрона е добър, защото импулсът, който се получава ще бъде симетрично разположен около нулевата точка и контролерът може да си сметне къде точно е тя.
Другия вариант е да се оформи схема с компаратор, която да командва оптрона дискретно. Тогава точността ще се увеличи при варианта с един оптрон.

Много сложно, бе! Най-лесно и еФтино става с един оптрон и 4 бр 1N4148 на светодиода. Отпушването и запушването са достатъчно симетрично разположени. Ако все пак има нужда от корекция, прави се елементарно с един кондензатор поставен паралелно или последователно на захранващата верига на светодиода. Много важно е да има резистор последователно да светодиода, напр. 10К е добра стойност. Да се избягва захранването на светодиодната верига от трансформатор, защото там има малки фазови разлики, които зависят от натоварването.

Тази тема е дискутирана и друг път (по различни поводи), но досега това което на мен най-ми е харесало е TCA785 Siemens(Infineon). Може да се ползва самостоятелно - има два изхода драйвери за тиристори(триаци) за всеки полупериод и комбинации от изходите (инвертирни и събрани в един изход), като контрола става чрез напрежение, а може и да се ползва като zerocross и да се интерфейсне към нещо си. Скоро като си играх измерих от 5VAC до 207VAC на триака при входно 215V. Хубавото е че няма големи резистори на входа на мрежовото напрежение - около 300К на 0.250W. А и допълнителните елементи са сравнително малко. Недостатъка е че се намира малко по-трудно.

Ами то не е нужно да се получи фронт точно в момента на преход през нулата. Нали ще е нужно време за реакция. Добре е да е с предвардване, или с известно дефазиране
При схема с последователен кондензатор и обратен диод се получава известно фазово отместване

Ако е необходима голяма прецизност, става с компаратор. Случвало ми се е да го правя.

Относто прецизността, тъй като става въпрос за димер за лапма и честота 50Хц на мрежовото напрежение, предполагам не трябва да е супер голяма. Да речем +/- 0.5ms, което би позволило регулация в диапазона 5%-95%.

Остава въпросът с ограничаването на тока през светодиода. Ясно, че мога да сложа един последователен резистор да речем 10К, но ще трябва да е от порядъка на 5W. Това не е ли много дървено решение, или си е в реда на нещата? Ако сложа кондензатор, то така ще може да се избегне това греене, но тока ще се измести пред напрежението. Според вас допустимо ли е ако знам, че моята RC верига ми дава примерно -10 градуса предварение просто да сложа това като константа в софтуера на контролера?

Другото е дали да се ползват и двете полувълни или само едната. Вариантите които намерих из интернет до сега са:

1. 220VAC->диод->резистор->светодиод на оптрона

2. 220VAC-> резистор->светодиод на оптрона с паралелен обратен диод за защита

3. 220VAC->(резистор тук или след греца)->грец->светодиод на оптрона

4. 220VAC->резистор->AC оптрон (т.е. такъв с два светодиода на входа) или както по-горе предложи sthx два оптрона

Вариант 1 като че ще разсейва 1/2 по-малко топлина, защото диoда ще блокира едната полувълна. Като недостатък, ще има пад върху още един диод и съответно изместване от нулата.

Този и вариант 2 дават помяна в състоянието на изхода в момента на пресичане на нулата (rising/falling edge).

3 и 4 дават на изхода импулс в момента на пресичане на нулата. Разликата май е единствено в това дали се ползва грец, по-скъп оптрон или два обикновени, но като работа ми изглеждат еднакви.

Този сигнал смятам да подам към вход за външно прекъсване на процесора, който може да е конфигуриран да реагира при промяна на нивото, или при определено ниво или по падащ/повишаващ фронт. Тоест всички варианти са възможни. Има ли някакви други плюсове/минуси или особенности на различните варианти които не съм забелязал?

А високоомен резисторен делител не ти ли върши работа със защитни диоди, де.
Иначе: поиграйте си малко с интегралите от математиката да разберете, че 50 волта около нулата не са нищо.

Фаза ------С----LED----Нула I
.................. --Диод-----

100 nF са достатъчни. Дефазирането е постоянно - смяташ отместването с процесора.
Диода паралелно и обърнат - защитава LED-а от обратното напрежение.
Няма активно съпротивление - няма греене - 400V напрежение на кондензатора и на диода

Най-добре използвай един оптрон PC814 на Toshiba с AC вход,
ние така го правим и върши работа, с един 10к pull-up резистор на изхода свързан към +5V.
На изхода на оптрона се получават кратки положителни импулси по време на Zero cross-a.
Между фазата (L) и нулата (N) се свързва последователен делител, състоящ се от два кондензатора (68nF-X2 и 100nF) и един резистор (5.6К-1W). Входа на оптрона се свързва паралелно на вторият кондензатор (100nF), намиращ се по средата на делителя (между резистора 5.6К-1W и кондензатора 68nF-X2).