Съгласен съм с повечето от нещата които споменавате по-горе, но все пак неможе да няма вариянт в който всички максимално да се чувстват щастливи ... То - пълно щастие няма, ама вярвам че има "почти пълно" ...
Относно дърпането на чергата - предполагам винаги ще го има в един или друг вариянт. Идеята е да се намери такъв, в който да има поносимост ...
И все пак си мисля, че ако всички съдружници са узряли за идеята, осъзнали са, че сами немогат, а и поне условията които изброих в предишният ми пост са изпълнени - трябва да могат да съжителстват заедно... Има една поговорка "Ела зло, че без тебе по-зло" ...

nik, съгласен съм с "на вълка му е дебел врата щото си върши работата сам". Това е много добре и е идеалният вариянт (може би). Е- стига вълка сам да може да си свърши работата ...
Аз поне не се чувствам гений(предполагам че и с повечето от вас е така) , който да разбира от всичко и познанията да са му такива, че във всички области от проекта да може да генерира перфектни решения ... А вярвам ще се съгласите с мене, че една работа ако не се върши както трябва и на възможно най-високи ниво - то по-добре да не се захваща.

Ако ще е за оцеляване сам, може би добър вариант е да си работиш на ишлеме и на поръчки. Идва клиент и казва "Искам устройство, което да пере, да простира, да готви и да чисти пода!". Ти преценяш дали е по възможностите ти и ако да, правиш си сметки и презенки и казваш "Добре, мога да го направя, ще отнеме около две седмици (също по преценка плюс запасяване с време за непредвидени случай, като се вземат в предвид и поетите досега поръчки). Ще струва приблизително сто лева.". Може да се договори някакво капаро, с което първоначално да напазаруваш частите, после то се стурнира от цената. Или ако имаш възможност, ги пазариш частите на свои разноски. Накрая идва клиентът, показваш му какво си направил, той го харесва, трак парата, чор бозата! Ако не му хареса и няма как да му хареса, поръчката се анулира, устройството се разпарчосва и частите му се използват за друга поръчка.
Аз така работя. Признавам си, този принцип има и недостатъци. Единият например е, че не е добре да се поемат поръчки за големи проекти, защото това е ангажиращо. Но тук говорим за оцеляване, а не за кариера.

не ми трябва всички да се чувстват щастливи, а аз
и като така оферти за процент от печалбата ги отхвърлям без да се замислям. ти ако искаш пробвай да се хващаш на процент, няма да направиш гуша.

Или както казваше навремето един колега с много житейски опит, когато аз бях младо и зелено инженерче:
"Света не можеш да оправиш, ами гледай да оптимизираш ситуацията около себе си"...

Lupus - Много добре го каза.

zaphod, Аз например не бих отказал поръчка на процент, ако ми хареса идеята (идеята за продукта) и все пак получа някакви пари за разработването му - които поне да ми покрият разходите за части, матеряли и ми останат пари за физическото ми оцеляване (разбирай жизнено) за времето на разработката.(Разбира се ако переспективите и идеята ама мнооого ми харесат - бих се отказал и от парите за "оцеляване" за сметка на по-голям процент от бъдещите продажби).

Според мене - идеята за процент е - хората които се договарят да бъдат максимално честни един с друг, възложителя да намали риска от "изпробването" на идеята за продукта и да му излезе по-евтино разработването му (за сметка на по-ниската цена поискана от разработчика), а разработчика при евентуален успех с продажбите на продукта - да спечели нещо от труда си. По този начин разпределят и риска и приходите при евентуален успех. Не виждам нищо лошо и ненормално в това. Освен това практиката показва, че този начин на работа и взаимоотношения между хората работи.
По този начин хората ще бъдат заинтересовани и мотивирани да поддържат и доразвиват продукта. Ще има нещо, което да ги "държи" заедно - общият им интерес да спечелят.Освен това на всички ни е ясно, че парите не са всичко. "Истинските неща не се купуват с пари, нито с мноооого пари". Бих предпочел от една такава "сделка" да спечеля партниор и приятел за цял живот, с който да реализираме много бъдещи идеи - отколкото да "излъжа" или да се възползвам от труда му и да "загубя" човека завинаги. Светът не е толкова голям, колкото някои си мислят ...

zaphod,
И нещо друго - смятам, че човек неможе да се чувства щастлив, ако обкръжението му е от нещастни хора. Хората са казали - с какъвито се събереш - такъв ставаш. Тяхното нещастие рано или късно по един или друг начин ще се "прехвърли" и на твоята глава...

Zaphod може.

Ама там пише човек

няма такова нещо като щастливи и нещастни хора, така както няма черен и бял цвят. ако те затворят в концлагер най-тежките времена в дотогавашния ти живот ще ти изглеждат супер щастливи. човек е изграден от компаратори, не можеш да усетиш щастието, ако няма нещастие с което да го сравниш, така че е точно обратното на това което казваш . и понеже съм убеден че не вярваш, ето ти метафора в плът и кръв:

мислиш си че А е черно а В е бяло? значи си пълен наивник като цецо, отвори един Paint и провери с пипетата.

Щастието като такова не съществува. В момента в който си мислиш, че си го достигнал се сещаш, че може още. Важен е обаче пътят към него.
Преди няколко години по повод на няколко шумни самоубийства, един психолог заяви , че се притеснява от деня в който в България ще има достигнат висок стандарт на живот. Тогава самоубийствата щели да се увеличат много . В Германия броят на самоубийствата на 1 милион човека е 2-3 пъти по-голям от този в България.

А по повод на сравнението шопът го е казал : Не сакам на мене да ми е добре , а на Вуте да му е зле. Така, че и zaphod си има съмишленици.

Абе в това му мнение подкрепям Zaphod аз лично няма нужда всички около мен да са щастливи за да съм щастлив и аз, в общия случай това дали са или не са не ме вълнува. Има хора които са много социални, и не могат да бъдат добре ако другите окло тях са зле, аз не съм от тия хора, даже бих казал че съм асоциален. Разбира се тоа не значи не не се интересувамот никого, защото за да ми е на мен добре, има хора на които също трябва да им е добре, и се старая доколкото мога да им е добре, но пък това че някой друг му е зле ... не мога да му съчуствам, и не очаквам някой да ми съчувства.
А това доколко и кога човек се чувства щастлив, пък е въпрос до човек, аз лично мисля че мога да бъда щастлив и спейки под някой мост завит с кашон, и лежейки в някой палат с стадо роби около мен. Всъщност лично за мен едни от най-щастливите моменти са били точно във време когато съм нямал ако не абсолютно то почти нищо, и разликата с тези под мостовете е била само тази че съм имал дом, но това не мие пречело да бъда щастлив, и сега не симисля че тогава не съм. Според мен проблем с това да се чувстват щастливи имат хората които по един или друг начин са получили разни комплекси, които искат винаги да се доказват и показват, да го наречем да се изявяват, които винаги си поставят твърде високи цели, и съвсем в редът на нещата не винаги ги постигат, и това ги прави нещастни. Лично аз си поставям по мънички цели, постигането им ме удволетворява, а постигайки една след друго много мънички май се оказва че постигам повече от някои поставили си твърде големи ... това не важи за работтаа,всъщност е най-малко свързано с работа и пари. Все си мисля че ако човек сенаучи да се примирява с някои неща, то живота му става много по лек, може би примирява не е точната дума, по скоро приема. Ако утре се укаже че ще живея още 2 месеца едва лище седна да се тръшкам, аз съм приел че много малка част от живота ни е зависима от нас, т.е. пикаенето срещу вятъра няма да смени посоката му а само ще се опикаеш повече ....

Toни, едно е да не ти пука, че около тебе има нещастни, друго е да се кефиш, че е така, че даже и да го искаш.
Пък и какво е всъщност е определението за щастие?

Пропускаш обаче някои моменти. Ето да вземем тази сутрин. Боря се аз с една машинария с която не искам да се занимавам но го правя щото ми трябват пари. Това ме кара да не съм щастлив.
А пък ти zaphod-е ако имаш нещастието да си покрай мен точно сега,както ми е писнало от глупостите ти,ще станеш не само не щастлив ами ще станеш съвсем нещастен .

Виждаш ли в тази ситуация ти ще искаш АЗ да бъда щастлив

Това е разбира се много груб частен случай. Но нещата в този свят се градят на подобия. Свеждането на частния случай до други ситуации можеш да си го направиш сам. Нали имаш претенции че си интелигентен

ако бях около тебе, ама не съм

Това че не си е частен случай

Значи осъзнаваш че има ситуации в които ТИ искаш някой друг да е щастлив
Напредък запходчо

киров, киров, слаб си в логиката, сигурно затова тая машина ти се опъва. всички и някой друг са съвсем различни неща. във формалната логика първото се записва с едно обърнато А, а второто с обърнато Е. ако човек не им прави разлика, по-добре да се занимава в хуманитерните области, а не с компютри.