Има ли начин да се пробият отвори върху алуминиево парче с точност 0.2 0.3 мм с инструментите и машините с които разполагам? Парчето е 140х210х16мм, отворите са 16 ф5 и 4 ф20. Инструменти - шублер , прав ъгъл, центрови отвор, дрелка, колонна бормашина, струг и фреза. За съжаление ферзата е с доста големи луфтове и варианта да използвам нониусите за определяне мястото на отвора с тях ми се струва малко ненадежден.
Имам ли шанс да ги разчертая, отбележа и разпробия по някакъв начин с прилична точност?

Най лесно ще е на фрезата!

Движиш само в едната посока по всяка координата. Така луфта се обира в началото, и спокойно си ползваш нониусите. Но за сигурност си проверявай порядъка на размера с шублера.

Иначе такава точност се докарва и с ръчно разчертаване, обаче алуминият криви отворите, и ако детайлът не е фиксиран е твърде вероятно да избягат.

На колонната бормашина, стегнат с нещо да не мърда и с малка бургия за начало. Точността ти основно ще зависи от точността, с която можеш да направиш център на детайла, пробвай на някакво парче първо и виж дали те устройва.

Значи на фрезата...все пак трябва да разчертая предварително местата на отворите за да имам контрол по време на пробиването. Да се направят ли предварително центрови отвори или направо с бургията? Ето и чертежчето за местата на дупките, хубавото в случая е че са в линия.

Правиш си дупка с точния размер на някакъв друг детайл. Желателно в твърд метал. После този детайл ползваш като шаблон за дупките си - пристягаш го към детайла, с вече пробитата дупка точно на мястото, където трябва да пробиеш другата и с бормашината прокарваш свредлото през шаблонния отвор. Така свредлото няма да ти мърда наникъде и точността ти ще зависи от това колко прецизно можеш да наместиш шаблона на мястото му.
Успешно пробиване!

На фрезата можеш да го направиш най-точно. Както каза JoroS, луфтовете не са
проблем, стига винаги да ги обираш в една и съща посока.

Но броейки координати и т.н. е лесно да се сбърка (и това съм правил - преди много години ).
Може би ако му лепнеш една хартия с начертани местата, ще виждаш големите грешки,
ако ги правиш (по-вероятно е да сбъркаш с много - цял оборот на нониуса или нещо
подобно).
Най-големият ти зор е вероятно да бъде заточването на бургиите, ако плочата е по-тънка
от 5-6 мм. В такъв случай ще ти трябват заточени за ламарина бургии (много различно е
от това за общия случай) и центрови отвори първо, 3мм център бургия ще е ОК.
То след като направиш центровите отвори можеш и на бормашината да пробиеш
(не че е по-лесно), можеш и да довършиш работата на фрезата с цапфер с подходящия
диаметър (на него не му трябва специално заточване, достатъчно е да му е освободен
центърът от операцията с център бургията).

[edit] и не забравяй охлаждането със спирт, особено ако алуминият е мек (не е от твърдия,
хубав за обработка дуралуминий) нямаш шансове да го пробиеш без такова охлаждане [/edit]

Твърдо за фрезата, луфтовете не те бъркат токова, проблем може да има ако вретеното не е перпендикулярно на масата, или имаш биене в него. Друг проблем може да дойде от паралелите, ако луфта е в винтогаечната предавка е едно, но ако луфта е в паралелит вероятноста да сбъркаш е доста голяма. като ти гледам размерната верига най добре е да си определиш една точка, и от нея да тръгваш всеки път, като се движиш да речем отляво на дясно и от горе надолу. Обикновенно в твоя случай бих избрал горният ляв отвор, и за всяка следваща колона първо щех да върна маста над и в ляво от него, след това движейки в една посока надясно и надолу да наместя съответния отвор да е съосен със свредлото, и движа до следващата колона. От там нататъ е лесно движиш само масата нагоре, т.е. правиш отворите надолу. При този размер проблем може да има ако гониш и точност на самите отвори, малко биене би прецакал геометрията.
За твоя случай си мисля че има и друг по лесен вариант. Разчертаваш си отворите, след това центроваш с центрово свредло, и след това пробиваш, 0.2 може би ще сеполучи ако си прецизен при разчертаването. Ако се чудиш как да разчераеш перпендикулярни линии точно, на фрезата, вдигаш докато центровото свредло леко опре в детайла в точкат акоято си измерил и почваш д местиш масата, разбира се трябва да си сигурен че детайла е успореден на масата, същи по добре ползвай старо свредло.

Направихме ги по метода на Тони, човека на когото е фрезата каза че е износена неравномерно и не можем да разчитаме на нониусите за определяне мястото на отвора. Хубавото е че имаше поне добра перпендикулярност. Материала беше дуралуминий и нямаше проблеми с самото разпробиване. След обяд ще пусна и снимки на детайла

Ако е алуминий не забравяйте да намокрите свредлото (или к'вото е там) със спирт!!! Веднъж и с Коресилин пробвах - става, ама с вода е кофти.

Не е довършен детайла съвсем, остават един сряз, резба, разпробиване на отворите донякъде за да се скрият главите на инбусните болтове.