от време на време ми се налага да се занимавам и с механични механизми, лагери, и прочее
прочетох доста по интернет но ми се иска ако има някой колега който е по-напред с материала да сподели: кога да се ползва масло и кога грес за смазване?
от това което прочетох разликата между маслото и греса е че в греса има добавка (уплътнители) на базата на литий, графит и прочее, които правят маслото по-гъсто и позволяват да се нанася по-дебел филм, при по-висока температура греста се разтича и смазва а при изстиване отново се сгъстява
въпроса е има ли принцип кога да се ползва грес и кога масло за смазване ?

Имах случай, в който и опитен човек наля масло на место, където трябваше да се гресира. Затова е най-добре е да се, да се четат иструкциите за експлоатация. Иначе в повечето случаи елементарната съобразителност помага - например не бива да пълниш с грес скоростната кутия .

Принципно:
Бързо движещи се части се смазват. Бавно движещи се се гресират.
Подвижни сглобки с малък допуск се смазват с голям допуск (по хлабави) се гресират.

Според инструкцията защото има много изключения !

предполагам и работната температура оказва влияние, четох за греси които работят от -30+120C но май това е максимума
има масла които работят и до 200 и нагоре градуса C

това за бързодвижещите се части предполагам не трябва да се слага грес защото няма да се разлее по повърхноста както маслото би се разляло

Заек,има и бързооборотни греси.Има такива които провеждат температурата и си вършат смазващите свойства(т.е стоят си на място когато температурата се повиши) и такива които се разтичат.Има и на силиконова основа смазки,както и високотемпературни на основа на графит.Както ти казах - всичко е според зависи.Виж каталог на някой голям производител на смазочни материали - Шел,Бритиш Петролеум,....

Ами много е относително, както по горе казаха зависи изцяло от конструкцията и има много частни случаи, применро обикновенно редуктори се смазват а не се гресират, но има не малко такива които се гресират. Има си методики за определяне вискозитета на смазващият агент, дали да бъде масло или грес. Преди 30 години нещата са били сравнително по прости, съдейки по учебниците в тази област, но в момента има най-различни греси и масла. За пример подавателният винт на супорта на струга обикновенно се смазва, но съм виждал машини в които се гресира. Друг пример, едно време имаше едни шевни машини, електрически итехният редуктор беше гресиран, нормално при тези обороти, около 3000 на шпиндела, обикновенно се препоръчва мазане, но в случая няма как да се осъществи.
Относно дали едно място може да се маже има доста очевиден критерий, може ли да задържи масло или не. В случаите на редуктоир да речем или има маслен картер в който с етопят колелата, или има колело което разпръсква маслото, или пък има система от разводки и маслена помпа. Логично е че ако еидн редуктор няма ни едно от тия няма как да се маже и по скоро трябва да се гресира. При лагерите е по сложно, капсулованите много често са фабрично гресирани, но си имат специални греси които запазват мазилните си свойства при натоварване. Най-добре е да се чете, или да видиш какво са позлвали преди да го почистиш/разглобиш надявайки се някой да не го е каръщисал.

Абе да ви кажа съвсем общото правило: когато няма "казанче" за маслото и прозорче за следене на нивото му значи се гресира. Ама от грес до грес балкан разлика. А има машини които искат определена смес от масло (No...) и грес (No...).
В практиката при липса на указания използвам спрей-грес на Wurth "за тежки условия" - един от редките успехи на марката. В началото е толкова течен, че би могъл да раздвижи и нещо дълбоко клеясало а след 5мин. става чак лепкав. Пръска се на няколко пъти.
Вече има силиконови и тефлонови спрейове, температурно устойчиви са. При контакт с пластмаса САМО те вършат работа. Силиконът е за предпочитане ама основното правило е: по-гъстото след изсъхване е по-добро.

Спрейовете са по-скъпи ама влизат навсякъде. С четчицата в половината от случаите само дейност отчиташ.

Ами такъв случай : Гледам аз прозорче - викам масло. Сипвам масло - блях изтича - прозорчето не е гаранция. Иначе има и греси за 600-700 градуса ако става въпрос. Ама не знам ква ше е тая механика дето ще работи на толкова. Имам тука една дето е с медни частици в нея. На кутията пише 980 градуса !!! "Copper Anti-seeze lubricant"

Cekins,абе какви ги вършиш бре ??? Това нещо дето го имаш е за НАМАЗВАНЕ на гарнитури на глави на двигатели.Да високо температурно е.Имам такова на TOTAL,а има и с графит.Също така се ползва при сглобки в силно корозионна среда и при сглобяване на ел. генератори - за по-добър електрически контакт.Но не е за смазване

Това не е грес за смазване на движещи се детайли. Това се слага на резбови съединения, мажат се гарнитури с него и т.н. За да няма ядове при разглобяването после.
Аз не съм срещал формулиран някакъв принцип кога да се слага грес кога масло, но в картер грес не съм слагал и в гресьорка масло не съм наливал.
Към казаното от другите дотук мога да допълня няколко неща.
Над определена скорост обикновените греси започват да добавят съпротивителен момент към задвижващия вал.
В среда със замърсявания греста може да се превърне в абразивна паста, докато маслото отвежда свободните частици извън зоната на контакта.
От любопитсво погледнах каталога на Шел - имат авиационни греси с температурен обхват -60 до +240 градуса. Ако трябва да се отвежда топлина обаче - масло и някаква маслена система.
Греста има пасивиращо и консервиращо действие дори има специални консервационни греси - повече лепнат отколкото мажат. Маслото се стича и разлива и остава много тънък филм.

Aми сега с един колега имаме проблем - необходим е вентилатора, който да може да работи до 800 градуса.

Турбината вътре, моторът отвън - с удължаване на оста. Препоръчително е поставяне на преход с топлонепроводим материал или допълнителни мерки за охлаждане на мотора. Иначе по оста ще предава топлината и на мотора. Това за някоя фурна ли е?

Мда, това е стандартното решение, при тези температури не може да разчиташ на никакъв магнетизъм.

Toва, че моторът трябва да е изнесен е ясно, но пак остава проблема с лагеруването.
За сега съм малко в страни от тая задачка. За инсталация за дървени въглища е проблемният вентилатор.