Човека изобщо не е нечовек.... Не е никак трудно да се направи това което той прави. Просто добър тинол, флюс и поялник... Е.. разбира се и спокойна ръка... Пробвайте да видите, че не е непостижимо...

Преди малко изпробвах технологията за запояване на смд от клипчето.
Резултата е впечатляващ.
Схемката за теста е пик18ф6720, корпуса е TQFP 64 с 0,5 мм. pitch.
Нямам думи. Става като фабрично ...

Сега с китайски поялник и китайски тинол без флюс не виждам как ще стане номера без ширмовка и без да си изгбиш нерви.
Относно първия клип тоя е пълен левак .
Втория клип показва как с СМД тнол и малко флюс се прави готина спойка.
Някога и аз бях почти толкова сръчен.
Това е едно от първите неща , които те научават като почнеш да бачкаш монтаж или ремонти
Супер яко е
А до ki4o
Братле мога да ти кажа , че както и да запоиш чипа после трябва да му направиш визуален контрол. Даже на второто клипче се вижда как пича първия път направи късо на последните две крачета и после си го оправи.

П.С. до /dev/null
Хахахахахах
А ти как мисли6 че ги правят фабричните
Особено българските индианци дето показват няква СМД машина за престиж ама не могат да си я пуснат щот нямат пари за заплата на оператор на машината и отзад 10 трудолюбиви жени и един двама студенти маат с китайски поялници като побесняли ))))
Или милионите трудолюбиви китайски труженици създаващи мп3 плеъри и мобилни телефони от седмо поколение в някой гараж.

така е,но при малък растер и пад под чипа може да се окаже че си запоил някой пин към този пад Лично аз ползвам микроскоп за прегледа след запояването иначе много болят очите след оглед.
- и за това си прав,и аз съм го виждал тук.и обикновенно като си вземеш платката от такава фирма пак и правиш един профилактичен оглед.До сега със ширмовка не съм запоявал,ползам я за обиране на излишен тинол,предпочитам да запоявам крак по крак или да дам някъде да ми я наситят.Малко е гърчаво запояването,ама ако трябва нещо спешно...

А да питам някой запоявал ли е BGA чип вкъщи
И какви методи и технологии е използвал.
Щот аз съм чувал различни версии и съм малко скептичен към някои от тях.

http://www.youtube.com/watch?v=E6WrzdgwyIw

Това с тиксото много ми хареса. Обаче някой може ли да ме светне какъв е този течен флюс дето го слага със спринцовката и от къде може да се намери.

Този от първият клип с тази ширмовка си е жив калайджия , спокойно можеше еди по един да запои крачетата.
Втория клип пък всичко е въпрос на материали и оборудване, макар че за човек с толкова дипломи бая време нагряваше чипа .
На последния клип (с тиксото) вече виждам човек с нормална , спокойна ръка. На втората страна спойки почнаха да му сдават нервите .
Същият резултат се постига с широка човка (например TSOP 32-48 цял ред крака), минимум тинол , много колофон (но хубав, не "цигуларски") и контрол на температурата естественно. Спойката отнема 1-2 секунди. При късо , излишният тинол се отнема по същият начин.
Миенето на платката си е въпрос на култура, независимо дали е флюс или колофон. Тоалетната хартия и кореселинът са основни консумативи

Заблуден си, точно цигуларският колофон беше чист. А горелите ментета дето ги продават в момента са пълна отврат. Имаше един свестен на Чинел, ама изчезна.

JoroS,прав си,ама най-евтиния колофон ми го предложиха за 7 лева в музикалния магазин,а булката спомена че има и някакъв от 35 лева.... Иначе този дето го продават по 50 - 70 стотинки кутийката нещо не е наред.Един от преподавателите ми преди години казваше че хубавия колофон като запояваш с него мирише приятно(както той се изрази - на френски парфюм) и не остава нагар по човката на поялника. Попаднах на един дето като потопиш човката в момента който я вдигнеш от колофона става черна Хубавия колофон е светъл на цвят,а не чернилка каквато продават в много магазини.

Аз едно време си събирах борова смола от една ела в къщи. После я разтопявах на печката за да се отделат боклуците и си я наливах в кутийки. Макар и без пари, тя си вършеше по-добре работата от сегашния колофон (и миришеше по-приятно).

А не , този който ползвам е доста по-хубав от "цигуларския". Беше фносен на тоталитарни времена, и се запасих за дълго , но свършва Лелките от цеха , дето насищаха , идваха да си взимат за коломаска , че техния (беше в едни каци и го къртеха с чук) бил калпав
А иначе технологията с широка човка има още едно преимущество , заради което и позабравих духалото. Когато гадовете производители залеят краката на чипа със смола. Тогава пак с колофон се изгребва смолата на два-три пъти докато се оголят изводите.
Не ме разбирайте обаче погрешно. Без духало не може и без флюсове също. Но има неща , които стават по-лесно по добрия стар "мисионерски" начин

Дяца, колофонът е велико нещо: събира припоя на топка и чисти идеално поялника. Ама ако е качествен наистина трябва да мирише на хубаво! Аз в Б-я имам няколко килограма от комунистическо - от предприятие за гумени и каучукови изделия. Вземам си по някоя бучка всеки път.

Колкото за запояването: алкохолът в кръвта и острият поглед играят основна роля . Повече колофон не пречи - като изстине се стърже лесно.

За посребрени работи колофонът не помага. Аз тук намирам само някакъв "калайджийски" немски флюс и после за по-сигурно го чистя със спирт. Щом се оправям и със най-ситните резисторчета...


Edit за по-долните 2-е мнения (за да не цапам мноо форума): щото нямам нерви крачетата ги стържа директно с пинцетата (хубава лекарска). Ама как се шкури резисторче по-дребно от 1мм? В Б-я има флюсове бол, спомням си някаква паста (също миришеше хубаво) която дори ламаринките за батерии и реотани ми запояваше без проблем. И беше за електроника

Корозирали сребърни (или калайдисани) крачета на елементи, или падове се почистват идеално с добрата стара гумичка за триене на написано с молив. После се запоява идеално с каквото и де е.

Може и с водна шкурка N2000 без да я мокриш

Ето как изглеждат платки правени с фреза. Снимките са правени с телефон и качеството не е много добро но се вижда че повтаряемостта е 100% и спокойно се правят платки за корпус SO8