Най-добрите фотоволтаични панели се изработват от хетеропреходи, трето поколение фотоволтаици,
като в момента се правят трипреходни GaInP/GaAs/Ge и кпд-то им е около 35%,
поради по доброто използване на спектъра на слънчевата светлина, но са доста скъпи и
реално намират приложение само в космическата технология и при концентрираните слънчеви системи.

Taner, я остави космоса,ами кажи какво става тука , на Земята? Каква мощност докарваш с твоя панел (като W/m2), например в летен слънчев ден и сега в зимен облачен? На лунна светлина няма да те питам . Имам един луксметър и ми е интересно дали има някаква връзка с това ,което дават тия панели. Знам,че не е точно едно и също но все пак .

@ji4ka,
Върви на линка, който съм дал и ще намериш отговор на всичките си въпроси.
Виждам, че и Taner вече се е регистрирал там.

Здравей ji4ka,
честно да ти кажа малко ги надписват данните на фотоволтаичните панелите.
Но те изрично подчертават че параметрите са при стандартна осветеност 1000W/m2
и околна температура 25 градуса. При повишаване на температурата над 45-50 градуса, мощноста се срива много.
Аз работя с два панела SEM70 на Siemens, всеки с максимална мощност около 70W (I=4,25A и U=16,5V) свързани последователно, за по високо напрежение, и не можах да изкарам от тях повече от 110W (I=3,6A и U=30V), дори с регулатор на максимална мощност. Не съм мерил осветеността, но съм правил експериментите през месец Август и Септември и едва ли е била по малко от 1000W/m2.

1. Тези данни със стационарни панели ли са или с насочване?
2. Какво имаш в предвид под "регулатор на максимална мощност"? Как ти се струва идеята за насочване по максимална мощност? Аргумента на Матеев за работата на системата при слънчево и облачно време ми се струва малко измислен. Не е проблем да се направи евтин датчик за определяне има или няма слънце на хоризонта.

Експериментите са правени със стационарни панели, без насочване.
При липса на слънце положението с тока на панела, респективно и с неговата мощност е трагично.
При заоблачаване тока намалява близо 10 пъти до нива от 400-500mA (при 3,6А при наличие на слънце).
Регулатора на максимална мощност е устройство (хардуер+алгоритъм), което обхожда характеристиката на фотопанела и открива оптималната точка по мощност, като това се прави постоянно, с определена стъпка и през определено време.
Така се цели извличане на максимална мощност от без това скъпият панел.
За измерване на осветеността може да се използва един обикновен фотодиод, поставен на панела, като през определено време се измерва токът му на късо, защото той най-силно зависи от осветеността.

Според мен причината за високата цена е ниското търсене а не високото, ако погледнеш колко панела се продават годишно едва ли цифрата е впечатляваща, но ако е достатъчно голяма цената иммного ързо може да падне с порядъци. Увеличеното търсене предполага разработване на ефективна технология, ведъж разработена, производителя дори да не снижава цените, винаги ще се намери кой да произвежда по евтино по тази технология, и цените ще започнат да падат, а системите да се усувуршенстват. За сега единствения сериозен клиент на тези фирми май са производителите на спътници, и ограничен брой други фирми, това е доста тесен сегмент.

Taner, благодаря за информацията. Интересуваше ме по-скоро колко им пада добива на тия панели на сянка. Навсякъде се изтъква ,че това им е основно предимство, обаче никой в прав текст не споменава с колко % (или пъти) пада мощността. В сайта даден от Lupus намерих отговора - 8-10 пъти. Пък и има доста други странични (д)ефекти по време на експлоатацията ,които "тактично" се премълчават от производителите.
Според мен , изплащане 9г. и то при 1000% субсидия си е направо антиикономика. А високата цена се дължи точно на тези субсидии. Никой няма да се мъчи да прави панел за 100евро ако някой му обещава лесни 1000. Бих приел субсидия за научни изследвания ,но за клиенти и фирми си е жив соц. Пък и така се отклонява ресурс от други ,може би много по-ефективни технологии. Абе иначе казано - някой яко цуца.
Тая техология е много примамлива ,обаче въпреки ,че е известна от десетилетия се развива убийствено бавно и при убийствено високи цени, което направо я дискредитира. Ако все пак се получи пробив ,по-скоро ще е от страна на производителите на процесори и на нанотехнологиите ,а не заради субсидиите на ЕС. IBM вече правят от дефектните си пластини фотоклетки.

Ами има разни разработки, един познат още преди 4-5 години ми каза че работели с професора по клеткакоято имала КПД над 50%, не знам до къде са я окарали, тогава каза че имали лабораторен образец, не знам дали е било годно за производство, не знам дали изобщо е рбаотелно, но сибее сериозен човек, едва ли е преувеличил много, обаче сигурно всичко е замряло.
Но доколко инвестициите са неизгодни зависи от това как и къде се прави инвестицията, и колко е голяма. Предполагам най-простия вариант просто да се монтират панели стационарно не е много ефективен, но подходящо реализиран монаж, осигурващ по дълг период на добра осветеност ще повиши значително КПД на системата, би могло да се измисли така че да се събира светлина от по голяма площ която а се начова към елементите, рзбира се това изисква по-голма инвестиция, но възвращаемоста ще е по голяма.
Но като цяло преполагам вятърните генератори по бързо възвръщат инвестицията, и са по лесни за експлоатация и поръжка.

Е как реши че вятърната перка е по лесна за поддръжка ?
Малко е относително кое по лесно ще си върне парите, една вятърна перка нова от 1 мегават под 1милион надали ще намериш, а на старо не са по малко от 2/3 от цената при това вече не се знае колко живот и остава.
Не знам но си мисля че слънчевите клетки са по лесни за обслужване и поддръжка , е не можеш да изкараш 1Мегават от тях но и от вятърната почти винаги в най добрия случай се натоварва на 50% , лошото е че при силни ветрове се случват и случки , ако не сте чули наскоро паднаедна тук в БГ и почупи няколко къщи около нея, добре че не е имало жертви.

Въпроса не е само в инвестициите и в поддръжката. Има и два други фактора:
1. В България няма много места, подходящи за ветрогенератори. Повечето пъти даже тия около Сливен стоят. За сметка на това имаме много слънчеви дни.
2. Политиката на правителството е да подкрепя слънчевите централи (поне на думи). 1 KWh се изкупува за 0.78лв, а за вятърните няма такава преференция.

При тази цена от 78ст. на слънчевата енергия, ми е интересно как стои въпроса с контрола, наистина ли си я произвел от слънчева енергия или от нещо друго. Винаги можеш да я купиш на 18ст и да я продадеш на 78, а да си сложил някакви клетки за камуфлаж. А и с корупцията в България, дори и да има контрол, колко е ефективен.

Ами аз като цяло не мисля че инвестиция под 1 млн си струва да с епрви в нещо такова, още повече в слънчево.
После за вятърните, калиакра . не знам защо не слагат, но там духа каот за световно. Аз и друго си мисля, дали тия дето наливта пари проучват достатъчно нещата, или копувта квото им дойде. Все пак пропелера трябва да е съобразен с условията, какви са преобладаващите ветрове,с ниска или висока скорост, защото дори да има променлива стъпка това пак не е гаранция, в голяма степен това може да рефлектира и в-у профила на пропелера, не само на ъгъла на атака.
наче това с контрола наистина и на мен ми е чудно .... има условия за измама, ще си направя наблизо някое малко цехче .. ще тъпця нощно време акумулатори а денем ще ги връщам в мрежата на тройна цена ... , венро мегвати не става, ама 100-на кВт e съвсем постижимо ... пък по мераклиите могат малък ПАВЕЦ да си спретнат

Eнергоразпределителните дружества са частни и корупцията там не е много на почит (поне не в това направление). Всеки гледа да си върже гащите.
Вече има рагистриран случай на измама. Панелките сложени, но и един кабел по земята от комшийския двор също е прокаран. Всичко било ОК, но пуста лакомия - eлектромерът продължавал да върти и вечерно време. . Така са го хванали.

Taner, можеш ли да кажеш какви са основните изисквания на енергото към инверторите? Доколкото зная подобен сорт устройства трябва да са одобрени , за да се включват към мрежата. Има ли такъв български производител на такива инвертори?