Мисълта ми не беше да се управляват с феритен траф. Аз така и не се научих как се смятат подобни системи. Ферита е импулсно захранване което дава 2 галванично разделени напрежения които захранват драиверите на 2 та горни транзистора които пък се управляват по обичаиния начин с оптрони.

HCPL3120 го купувам тук от един магазин (във Варна), имат ги в наличност, но цената не много малка - 6лв. за бр. Видях също и BUP314D (с диод) ама цената му е някъде около 2 пъти колкото на този без диод. Ако те интересува утре ще взема телефона на магазина.
В устройството в което ползвам HCPL3120, BUP314 щрака с 900V импулс при честота 300-500Hz и се държи невероятно добре.

Трябва да ги видя тиа драйвери, имам един змрзен проект, ама току виж се наложило да го завърша, та за там ще ми трябват.

Иначе за трафа ... ами аз го ползвах там за да ми прави управляващи импулси, тиристора се отпушва за чудо и приказ, не съм пробвал, но съм гледл схеми кудето тоя траф е с две намотки, едната индукцира отрицателен обратен импулс който запушва тиристора, ама тамиаше някакви особенности, а и не ми се е налагало да запушвам тиристори по тоя начин, още повече че има двуоперационни.

Ами 2000В го казах образно. В някой приложения се налага да комутираме 3600В. Тогава вече става гадно, защото най-високоволтовите транзистори на пазара са 2500В (малей кви пари са). И ако правиш мост всяко от рамената съдържа по два IGBT. И а представи си какво става ако не успееш да отпушиш двата едновременно. Единия остава на цялото напрежение и после - касапница.

Досега винаги сме залагали на решения с директно управление на гейтовете, без допълнително изолирано захранване. Директно трансформаторно управление на гейтовете работи добре, но не е достатъчно компактно. Все пак 8 транзистора си искат 8 отделни трансформатора с изолация за 3кВ.
Втория вариант е с въпросните "photovoltaic MOSFET drivers". Пробвахме два вида - едните не издържаха по пробивно напрежение, другите издържат, ама явно заради по голямата изолация, светлинния поток е по келяв и не осигуряват достатъчно заряд за да поддържа транзистора надежно наситен.

Отделно изолирано захранване за горните транзистори ми изглежда много тежко като решение. Все пак си трябва отделно за всеки транзистор, а те са от 2 до 4. А това значи доста енергия на вятъра (работя на батерии), и доста пространство - кутиите винаги са с 20% по - малки от минимума обем необходим за електрониката. Търговска му работа.

А най гадното на тия схеми е че гърмят много качествено. И като гръмне, живо нищо не остава. После иди та виж кое точно е причината. Освен това и е много гадно за мерене и наблюдение. Все ме е страх за апаратурата. И като добавим факта че 200J енергия се комутират върху площ 1 кв.дм. сещай се за какъв гръм и огън говорим при евентуален неуспех. А това се случва често.

Цецо, ми опитай с тиратрон. Пиша ти го най-сериозно, не се базикам. преди около 5-6 год. правих едно такова нещо за модулация на газови тръби, напрежението беше 3-4 kV - точно като твоя случай. Не си смомням точно типа на тиратрона, някаква руска ламба беше. На ток и импулсно претоварвания се държи разкошно. Трудно се затваря - това й е кофтито.

Цецо скоро четох за тиристори дето се отпушват с положително напрежение на управляващия преход а се запушват с отрицателно. Разраборвани са точно за приложения като твоите само че в статията не беше споменато за бързодеиствието им. Пишеше че едно от възможните приложения е инвертори ама толкова. Можеш да се поразровиш за подобни из нета.

А за максималното допустимо напрежение на IGBT никои ли няма идея?

Какъв тиратрон бе човек, аз едвам побирам IGBT-тата в кутията. Говорим за портативни устройства:
http://www.schiller-medical.com/products/powerslave,id,164,nodeid,11,_country,fr,_language,fr.html

Освен това тоя тиратрон ще ми излезе колкото целия апарат на цена. Да не говорим как се доставят такива неща.

Тиристорите - мислил съм по въпроса. С какво биха ми помогнали спрямо IGBT-то? Все трябва изолирано управление.

Какво разбираш под максимално допустимо напрежение на IGBT? Ако говорим за CE - 2500V са най-високоволтовите в дискретно изпълнение (IXYS). Има и разни модули за много волти и ампери ама те са едни керамични кютуци, управляват се чепато, и...са доста скъпи.

Ако имаш предвид GE до към 20В понасят ( а и повече). Аз лично съм спокоен когато им осигуря 17, 18В. Тогава са добре наситени. Под 5В са си прилично запушени.

Ами тиристорите са много по устоичиви на претоварване.Ако в тия запираеми, така си го преведах тогава , не си спомням оригиналния термин,тиристори се е запазило това качество това си е плюс . От друга страна такива тиристори биха се управлявали доста по лесно с трафче отколкото IGBT тъи като при тиристорите определящ е тока през прехода а не напрежението.Такъв траф и аз мога да си сметна а за IGBT си нямам идея. А в тая статия дето я четох се говореше че са конструирани специално за приложения на високо напрежение и голям ток. Струва си да се поразрови човек ако си вади хляба в тая област.

А аз съм объркал последния си пост,за максималното обратно напрежение C-E става въпрос. Никъде не е споменато.

За тиристорите - не съм сигурен че се управляват по лесно от IGBT. Все пак при вторите на входа имаш един капацитет, който веднъж зареден, на практика поддържа транзистора наситен. Консумация след това почти няма. Докато тиристора трябва да му осигуриш постоянен приток на енергия (ток), за да седи отпушен. Така че не съм сигурен кое е по-енергоемко. Но не познавам добре тиристорите, не съм се бил с тях.

За обратното напрежение - това е едно от най-гадните места на IGBT-та. На практика когато ги поляризираш обратно, те просто пробиват. Правил съм опити. Най гадното е че напрежението на пробив е абсолютно недефинирано. При една и съща серия - имах пробиви и на 2 и на 20В, а някой държаха до 100В!!! Идиотско. Утечния ток беше в мА. Не се скапаха. Не съм пробвал да ги надуя на повече обратно напрежение, може и да се развалят.

На мен лично това ми бръкна в задника. Просто този ефект не ми беше известен преди да го изпитам на гърба си, и ми костваше една камара компромиси и заобикалки. Предполагам че се получава заради самата структура на транзистора. Във всеки случай пройзводителя не дефинира такъв параметър, а и явно няма как да го направи, съдейки от мойте опити.
А и говорим за транзистори без диод. Да не стане грешка.

Ааааа Цецо бъркаш за тиристорите. Тиристора се отпушва с импулс, след което остава отпушен докато тока не падне под определена сътойност. Има и управляеми, като под управляеми има в предвид които се предвидени за таква работа. Иначе всеки тиристор подлежи на запушване, по малко по сложна схема.

Мерси за информацията. Това ми спести два три BUP314 сигурно. Имах някакви идеи че като държат 1200V едва ли ще са им проблем 300 обратно

При тиристорите трябва да го отпушиш веднъж и след това не е нужно да тече ток през управляващия преход тои ще си стои отпушен докато комутирания ток на намалее под прага му на запушване,не съм сигутен дали точно това е термина. А за тези по особениите освен това можеш и да ги запушиш като пуснеш обратен ток през управляващия преход.
Ако някои ден ми се наложи да се разправям с подобни машинарии ще проуча за какво става дума в детаили но засега такива изгледи няма.

Лелей верно бе. Как пък написах такава тъпотия. Ами не съм работил с тиристори, признавам си.

Добре де а веднъж отпушен един тиристор, как може да се запуши, ама от към управлението, а не като спре тока. И колко ток иска един тиристор за да се отпуши. А колко е бърз, ще може ли да щрака импулси по 50us (фронтове 500ns). Никога не съм пипал тиристори и не съм вещ в теорията им. Винаги са ми изглеждали грозни и груби елементи.

Не се запушва лесно. дори и тези, запушваемите искат поне 10 пъти по-силен ток от отпушващия, за да се запушат. А другите са още по-тежки. Обикновено се запушват с втори тиристор паралелно през кондензатор. ама това е само за плашене на колеги и колежки. На практика докато не му спре токът не се предава.

Виж батето вече се е сблъсквал явно с запушваемите. Това че искат 10 пъти по голям ток за запушване ги прави деиствително по трудни за управление.
Бате хаиде да ни светнеш малко за тия запушваемите ако наистина си работил с такива. Предлагат ли се,цени,някакво ориентировъчно бързодеиствие ....


StiV за HCPL3120 на 6 лева излиза скъпичко ако ти трябват повече броики. Комет продават TC4420 които е доста по мощен /6А pic/ но без оптрон на около долар с ддc. иска допълнително само оптрон и 1 резистор повече от HCPL3120.

Аз сум работил, преди доста време, спомян нямам от къде ги докопах, двуоперационни се наричат по технически му ... Но мойте бяха з амалък ток и запушването не беше проблем, пак с трафче де, ама като блъсне един хубав импулс .... обаче бяха доста бавни ... изобщо за 50us и фронт 500 ns .. не знам, трябва да се провери, ама сигурно тиристор няма да се оправи. Но пък има много серизни инвертори които се запушват и то точно по споменатия от батето начин, втори тиристор с кондензатор, е има и други решения .....