Едно време баща ми ме запали с една книга "Първи стъпки в радиоелектрониката", май на Атанас Шишков беше. Сега дойде ред аз да въвеждам сина ми в тази наука/хоби/изкуство/краста. Може ли някой да ми каже дали е издадено нещо добро по въпроса напоследък, за да му купя на детето. Ако не, трябва да ровя прашасали шкафове на 300 км оттук.

http://e1998.newmail.ru/ Работи само веднъж. После намира грешка и не отцепва WinXP

успех! при тези нови тв/интернет развлечения ако можеш да амбицираш детето си да прочете книга (при това за електроника) сподели после опита
аз направих 2-3 неуспешни опита и се отказах - по интересно му е да чати и гледа филми отколкото да чете за електрони

Пробвай да го запалиш с аудио, някой усилвател да подразни съседите, някоя тонколона, ремонт на говорител изваден от прахта и думкащ до безобразие. Няма как ще трябва да се изтърпят тези първоначални мъки, пък дано да му стане интересно и да се запали. А това става най-лесно, като се похвали какво е направил на приятели, съученици да се съберат на купон и да вземат неговия усилвател и колони и т.н. После може и малко програмируема логика с някоя мигалка, някакви светлинни ефекти, а как точно да мигат да си напише програмка...
Ако е само до книги, вече могат да се намерят и в електронен вариант, стига на някой да му се чете.

Аз все си мисля че тая работа не е до запалване, с книжка .. не знам, книжката може би за по нататък, първо с нещо ... почовъркайте някоя играчка, нещо .. знам ли .. и ако не му е интересно ...

Аз пък съм решил да действам от зад напред - първо едно китче със светодиоди и релета и програмиране на асемблер. Имат мерак, но баща им все няма време да им обясни смисъла на нещата и си е направо за бой.
Шашнаха ме преди половин година. Хвърлих им едни буквари за Паскал, направиха всички упражнения самостоятелно. Изпитах ги със задача за 1-2 курс за ТУ. Залепиха ме за стената. Лично аз до сега на Паскал не съм програмирал. Със С-то е малко по-зор сега. Не мога да си простя, че нямам достатъчно време да отделя за младежите. Сега са 7 и 8 клас.

В началото е валидно... нищо не си направил, ако не се похвалиш. Е да, ама ако не се "похвалиш" на съученичката с хубавите очи, зако да се хабиш? Аз не съм на този принцип, но почти всички лапета са. Идеята е да намерим нещо дето да им стане интересно, дори и сега има тук там останали курсове по дърворезба, моделизъм и т.н. Друго си е да напраиш ракетка, дето да хвърчи повече от 2-3 чина напред... и моита ракетка да хвърчи повече от на съседчето ...
Да му дадеш лего или да човърка някоя играчка, ми те всички си играят, но само с игра не става...

Да, сега на младежите програмирането им се отдава, но се чувства че аналоговата част им бяга доста. Паскала е лесен за програмиране език, като за начало да се схване логиката на програмирането става. Аз и дотолкова си останах, е и малко асемблер, но и никога не съм си поставял за цел да се науча да програмирам добре. Сега знам да не задавам "невъзможни" задачи на програмистите, а им задавам в структурен вид какво трябва да прави програмата. Точния код обаче си го пишат те, а за мен остава само да го запиша с програматора и да тествам. Програмирането могат да научат за по-малко време, докато в електрониката знанията, умението и опита се натрупват бавно и според мен е редно да се започне с тях и програмирането да ги допълва. Тук обаче има далеч по-опитни от мен и е редно те да изразят своето мнение по темата.

тия неща насила не стават. детето или ще има интерес към електрониката или не. може да има интерес към музиката и тогава по-добре да се развива там, а не в електрониката. ако няма интерес към нищо - ами кофти късмет, направи си друго.

Никой не го насилва, но все още е в такава възраст, че трябва да се занимава с някого - на 7 години. Има успехи в много области и това го насърчава да захваща нови неща. Врънка ме вечер "да направим нещо с ток". Все още не може да става дума за теория. Ако почна да му обяснявам закона на Ом, не знам колко време ще издържи, да не говорим за софтуер.
Засега съм измислил следния план: Ще налепим един мултивибратор - астабилен, симетричен, с 2 транзистора. Междувременно да му разкажа за елементите кой за какво служи, как се проверява, измерва и т. н. Ще вържем един светодиод, ще видим като се променят елементите как се променя работата, после светодиода може да заменим с един електромагнит и да си направим люлка. И платка ще си ецваме.
Но книжката ми трябваше за опора - като иска нещо сам да си види, да има откъде. Желание за четене има в излишък.

Мисля че за тази цел са подходящи серията от 6 книжки "ЕЛЕКТРОНИК", имам ги до 4-та и имам сканирана само 4, мога и първите три ако има интерес. Специално са предвидени за деца, вероятно се сещате, едни сини с едно момче с поялник на тях.
Това е 4-та част:
http://spoika.no-ip.info/site/download/ ... onik_4.pdf

Корицата ми е позната, но картинките май не. Съдържанието става за моята цел, така ми се струва.
Ще ти бъда много благодарен, ако намериш време да сканираш и останалите книжки.

оф: Само не ми е ясно какво прави момчето с поялника над тази платка - това е добър за времето си учебен едноплатков компютър.

И аз да си изкажа мойто мнение, тъй като относително скоро минах частта със запалването, сега съм на 17, а и съм от по - новите поколения . Аз лично от както си се помня се съм си човъркал по играчките. Първи клас направих 1 фенер (бях горд ) след това на един джип му сложих дистанционно управление, а пък някъде 2ри клас успях да подкарам една звукова платка от една и играчка и това тотално ме подпали. За съжаление никой от роднините ми не се занимава с нещо такова и за това около 4-5 клас ентусиазма съвсем ми замина. Тогава много ми хареса математиката и решавах какво ли не. След 7ми клас на изпита по мат. изкарах 6.00 и ме приеха в СМГ. Там пък се се сблъсках с една друг много интересна наука - информатика. Влязох в отбора на училището и доста се развих до 9клас, като се има впредвид че до 8ми клас дори и не бях чувал за програмиране. 9 клас на връщане от националната олимпиада в влака ми хрумна идея да се опитам да контролирам някой порт и така да успея да направя нещо по - сложно - робот (най - голямата ми мечта, не успях да заспя цяла нощ от вълнения по идеята) Докато се рових видях един сайт с проект за ПИК и С (С/С++ е езика който ползвам) и тогава реших, че ще се занимвам с ПИК-ове. Намерих книжката на млад конструктор и си я купих. Като видях, че само микроконтролери не може без електроника и реших да се захвана с нея. Та намерих си една книжка Electronics For The Evil Genious За 1 седмица я изчетох купих си първите елементи и направих първата си по - сложна схема, бях наистина щастлив. Началото ми беше най-трудно, но от тогава постепенно трупам знания, добре че има интернет и токова информация. А иначе от някъде 2-3 клас техни съм правил какво ли не от ЛЕГО ТЕХНИК - наистина си заслужава парите. Общо взето ако не беше то може би още около 4клас да съм си изгубил интереса, а и учи на много неща. В 7 клас бях убил госпожата по физика със знанията си за зъбни предавки, хидравлични машини (но в легото е пневматика). Аз предполагам, че от както съм се родил това си ми е харесвало. Доста малко от моите връсници биха седнали да прочетат книга, пък камо ли за електроника или нещо свързано с физика. А пък още по - младите са още по - деградирали, в 5ти клас да бягаш от музика и да се чудиш с какви пари да отидеш и да играеш в някой компютърен клуб или да се включиш в игра на сварка(виждал съм ги лично и двете не еднократно).... Но всичко зависи от родителите, но това е друга тема на разговор. Мисля си че, за да се запали едно дете трябва да му се покаже нещо по - сложно и по - зрелищно. Според мен подхода на Gnus е идеален. След това може да сглобите най - обикновенно роботче с 2 двигателя и два ключа (като мустаци да опипва и избягва) това вече няма как да не се хареса на 7годишно момче с афинитет към знанието. sthx постарай се да им отделиш време колкото и да ти е сложно, защото може да се окаже решаващо.Винаги началото е най - трудно, пък после сами ще се развиват. Ако им е интересно на синовете ти точно днес ще отвори врати първия клуб по роботика, ако искаш ми пиши на ЛС.
И като заключение, смятам че си се раждаме с някаква "програма" какво ни харесва и какво не, но ако ни се представи това, което не ни харесва като по - малки и ни е достъпно може и да се превърне в нещо, което ще обичаме цял живот.

Благодаря на sv_shady за подкрепата. Всъщност това с роботиката съвпада с по-нататъшните ни цели. Мечтата на сина ми е да си направи робот, само че той си го представя като тези по анимационните филмчета. Е, нищо. Аз се радвам, че има мечти.
Що се отнася до метода, който се опитвам да измисля, старая се хем да не навлизам в (като сложни изчисления) и същевременно да му предавам знания от типа око (мултицет) да види, ръка (поялник) да пипне.

А какво е "сварка"?

Определено, това е правия път. А за робота, че така го вижда е напълно нормално, то и доста от съучениците ми мислят че и аз правя такива роботи. Не веднъж са ме питали "Робот ли ти оправя леглото" ....
А иначв сварка е нещо като покер само, че с 3 карти и се смятат точките.