такова село ми дай на мен
може да се цаня там за овчар или патки да паса .... мъкна си гегата, в торбичката глава лук, буца сирене и един комат лаптоп, малко празни листове хартия(къде за схеми къде за по-биологични нужди ) и си повикваме с колегата(той е с другото стадо на съседния баир):
"- напасе ли овцете.. ете..ете..ете?"
"- тц"
"- а симулациите на фронтенда как са.....аа.аа.аа?"
"- никви ги нема . ай Ш.Г.И.Б. и ментора баш У.Г.З. заби нещо"
"- епа ти и за един комат днес не си изкарал....що не си ходиш у градо, лош имидж ми градиш на бизнеса"

Хич не мога да се съглася с тебе. Това че примерно работиш и живееш в селце дето никой не взима повече от половината на това което взимаш, определено няма да ме радва, ако с дори и 100х да взимам не мога да се кача на колата и отида на почивка за Х дни, или пък да отидеш на свястно заведение или друго подобно. Ако живееш и се задоволяваш с това което селцето ти предлага - сигурно даже ще се чудиш какво ще ги правиш тези пари. Но ако смяташ поне нормален живот да се опиташ да водиш, това че живееш в малко градче/селце още повече ще ти вдигне разходите при всякакво желание от твоя страна да отидеш до големия град.
А пък и да не говорим че една пералня и на село и в София все си е едни пари...
Ако работник Х, живее в малко градче и работи като работник У, и върши същата не съм съгласен да взима по-малко.
Все едно някои работодател който произвежда бойлери в столицата да са на една цена, а по малките села да са на половина цената. Това със стандарта на живот го има само когато трябва да ти дават заплата, а когато някои произвежда не го интересува кой го купува, от кое градче / селце е. Което е правилно, не е правилно когато сравняват къде живееш и според това колко да получаваш.

Заповядай в Русе, фирма за hardware и software developing, начална - 300лв, с късмет след година можеш да стигнеш до 500, но не бъди много сигурен, мога да ти кажа и къде е, но не искам да излагам човека, той не е виновен, града също, проблема е комплексен... имам приятели бармани в дискотека, дето работят по 5 часа на всеки 3 дни и вземат повече

а иначе по-сериозно за извиването на ръцете....
ами имах един случай
участваше се за сериозен проект не спахме 24 часа+още малко - от шефа"много е важен,бъдещето на фирмата зависи от това, заплатите ще разстат до края на годината с ххх лева" и ние кво - зарязваме всички лични проблеми , кибичим, превеждаме, подготвяме тръжна документация - оценка на пазар, риск с доставчици и т.н., абе кошмар който не е писал такова нещо не може да го оцени...
и нищо измъкнаха ни го под носа едни други,шефа си е в добри отношения с тях, юристката дето ни консултира взе оклоло 5хил. за30 мин. консултации едва можа да прелисти докуто, камо ли да го чете...
а ние с пръст в ...

в такъв случай трябваше още същата седмица да си вземем почивен ден(по законодателство) да не говорим за overtime пари ...ама не...спя си аз и ми се звъни...къде си..що не си на работа.....
и кво да ви кажа от тогава аз след края на работното време не оставам(е повече от час де).Имах си веднъж обяснение с шефа, припомних му че никой не се опъвал предния път но и никой от моя екип няма да остане вече 5 минутки повече при това отношение. и се разбрахме по -мъжки без извиване на ръце и без груби думи.

вече остават само чираците в другия офис - дето уж се макркетингова и мениджиросва

@GTN - едното компенсира другото.
@MYXATA - айде сега пък ти - ще пуснеш wireless-a,всяка овцъ с радио-яка,на лаптопа излизат координатите на овцете...... Като казах село имах нещо в предвид на около 20 тина километра от града,тихо,спокойно.
@bateAz - така е ,прав си.Но това предполага съвест в индивида и отговорно отношение към самия себе си и работата.А напоследък като гледам май много много съвестни хора няма.Дано да греша.

Знам че е така, но това не ми пречи да не съм съгласен с положението. Но не съм измилил как ще го променя още Ще му мисля след наколко месеца И въпреки че може да се каже че имам жилище в Пловдив, никой не може да ми каже че ще ми е по добре там с 600лв отколкото в София с 1200. И да съвсем нормална са си тези заплати по моите наблюденя за София и Пловдив. В нашата област.

Гледай да не останеш разочарован. Във БГ, частност София - всичко е нормално - от 300лв. до 10000лв. Няма нищо гарантирано. Социализма в Бг се срути, за разлика от ЕС (за сега).

Както казах веднъж - не е важно какво умееш, а как умееш да се продаваш. Това е то наемния труд.

Най-гадният пример за мразен чорбаджия, който съм срещал е следния.
Заплащането на работницете - мизерно и нередовно. Работното им облекло е опърпани собствени анцузи. Чорбаджията си води младата женичка ( с минижуп естествено) на работата, тя извежда от мерцедеса сресаното си пуделче и гледа работягите с надменност и презрение.

Най-неразбраният от мене случай за некоректни работници.
Случаят се развива преди 4-5 години. Градът не е много голям. Неголяма семейна фирма, подредена, добре работеща, с малка конкуренция в нишата си. Никога не съм чул собствениците да повишат глас, държат се много коректно с всички - работници, доставчици, търговци. Минимална заплата за общ работник - 500 лв. За сравнение в съседство ( на 2км) се намира един от мастодонтите на нашата промишленост. Заплата за началник цех (цех голям колкото други заводи - 100-150 работника и кошмарна организация) - 220 лева.
Та в тая симпатична фирмичка всичко си върви много добре, докато в един прекрасен ден работници от едно друго предприятие донасят на собственика, че собствените му работници го крадат - нощната смяна продава на другата фирма материали. Почва засичане на материалите, следене нощно време на работниците и ги хваща. Не може да ги уволни веднага, защото няма да има кой да работи. Работата си има своя специфика. Но постепенно в рамките на 2-3 месеца назначава нови хора и уволнява цялата бригада. Почват да го съдят, точат се дела, случва се и една кражба с взлом.

Човекът е по-важен, независимо дали е работник или работодател.

За това трябва да си вярваме.
Че не си ли вярваме ще се дебнеме.
А дебнеме ли се ще се хваниме.

Тони не се бъзика а е съвсем сериозен, за справка родния му брат, че единствено на него му имам координати, има и доста други, хора спали в гората има много, истината е ч досега не се е налагало да карам работник там, аз избирм хората с които да работя, а и с времето т разбират е е по добре да се държат коректно, но спали в гората има, и не само спали.
Това което казвах аз, Цецо го обесни, да речем на по рабираем за работника език, а това кеото казвам аз е тов акеото ще стане когато се прави на хитрец. не е въпроса да карам работника да ми работи за стотинки заото го е страх да не го изритам, въпроса е да се спазват договорки, за мен важни са устните договорки, писменните ми е все тая. След акто се догооря с някого нещо то това е така, ако иска да предоговаря да заповяд, а ако иска да изнудва да си вземе по дебели дрехи, в гората става студено.

Ба мааму ти си бил старшен пич. Кажи къде се навърташ да некоректните да избягват това място.
Коя е твойта фирма кажи я та хората които не са коректни да знаят да те избягват.

Също така бате Тони има магическата сила да закрива фирми.

Ти пък защо си мислиш, че Тони е изключение?

Това са си съвсем нормални взаимоотношения в днешно време - "да би мирно седяло, не би чудо видяло".....

Знаеш ли колко народ посещава природен парк Витоша след 22 часа?

Нали знаеш вица за мутрата на автомивката - погледнал че не са измили багажника - "Абе я изчистете и тук хора се возят...".

Айде стига стига сте се плашили едни други - ни Тони бие работници, ни вие сте били работодатели, та да знаете какво е. В БГ всеки си мисли, че да си шеф е просто - седиш в кожа, караш нова кола и ебеш секретарката. И лошото е, че много шефове са баш такива. Но и много от работниците са на приципа - "он не мое да ми плати толко малко, колко аз моем да не му работим".

Само не разбрах къде точно е разликата между това да отидеш и да кажеш "Я ми дигни заплатата, или от утре си дигам парцалите" и това да кажеш "Аве шефе, мина година, май трябва да предоговорим заплатата..."
Сякаш във втория случай няма да си дигнеш парцалите...
Само дето не го казваш...

добре де, ама никой не каза на каква цена трябва да се продава нашия труд?