Е все пак малко д ти разстроя съня, сериозните такива не се монтират от фирмите за охрана, а не кажа че почти не се монтират щото са доста пари, всъщност ако погледнем най-скопото от сериозните които все пак се слагат, срията Galaxy няма подбна екстра, поне в външните захранвания, това на централата не съм го гледал но продполагам че и там я няма. Ако говорим за наистина сериозни, Сименс, Бош и още 2-3 производителя, там го има, обаче пък инсталциите с такива са доста малко та ...

Е мерси за разстройката на съня. Добре че нощеска се наспах, че сега явно пак ще ме налегнат едни грижи, грижи... Обаче това и малко ме радва - явно има още свободни ниши и в тоя пазар.

Има го ТоНи,има го!Има го във всички широко известни алармени централи от среден клас с които работят СОТ-овете-и в DSC,и в MICRON SECURITY,и в POWER WAVE на CROW.Не съм сигурен за централите на ТЕЛЕТЕК,но няма да се учудя ако и те са го направили.Какъв е проблемът?Два-три реда повечко софтуер и това е.Почва да мига един светодиод TRBL (TROUBLE) и евентуално да писка чат-пат клавиатурата.Отиваш,мериш,сменяш акумулатора и готово!

Пичове, какво да кажа... От 2 седмици поровичквам в Нета за да си припомня за зареждането на акумулатори но на английски само глупости изкопавах. Добре, че се сетих, че съм българин - открих изобилие на инфо, нямам време да прочета всичко.

По вашата тема: за оловните акумулатори все още си спомням добре. Номерът с несиметричното зареждане наистина помага за десулфатизация (и за ефекта "памет" където го има) ама много усложнява автоматиката, ако искаш да е добра, пък и удължава времето за зареждане. Какво си спомням като най-добър вариант на зарядно за Pb: правиш стабилизатор на напрежение за 2,6-2,7V на клетка (2.8V обаче е "смърт"). На изхода е желателно да има защитен диод който заедно с резистора за измерване на зарядния ток малко усложняват обратната връзка по напрежение. На изхода слагаш и баластен резистор разчетен така, че при 2,4V на клетка към акумулатора да тече предписания от производителя заряден ток (най-често 1/10 от капацитета). Добавяш и верига за ограничение на тока до 3-5 пъти по-голям от предписания от производителя - затова беше резисторът за следене на зарядния ток. След това добавяш едно резисторче (може + диод за по-сигурно) което да шунтира стабилизатора и при около 2,6V на клетка да пуща ток не по-голям от 1/100 от капацитета. Така зареждането е бързо при изтощен акумулатор (ток до 1/2 от капацитета) и става все по-меко при зареждането му и се осигурява поддържащ ток срещу саморазреждане. Температурна зависимост на стабилизираното напрежение е хубаво нещо, но само би усложнила схемата и поддръжката - баластният резистор спасява положението.

Мен всъщност повече ме интересуват NiCd, NiMH и Li акумулатори. Повечето уреди идват с най-обикновен AC-DC адаптор за зарядно и искам да им добавя поне една елементарна схемичка работеща на близък до описания по-горе принцип. Ама като не знам стойностите на напреженията... Някой би ли пуснал линк към зарядни криви на по-новите (не Pb) акумулатори?

Уф, и разрядни криви де, пъка ако има и за саморазреждането и температурни зависимости...

Виж файла по-долу. Или търси по сайтовете на производителите.

Благодаря, ji4ka!
Явно е трябвало да посетя сайтовете на десетина производителя и да си направя изводите. А аз глупакът търсих нещо като учебно помагало. Накъде върви светът...

И да запомните от мен: ужасно е да се зарежда акумулатор от "идеален" източник на напрежение, особено ако е в "дежурен" режим. Ами то от екземпляр до екземпляр има разлика и при "нулево" съпротивление на източника... А ако ви "издъхват" акумулаторите - намалете с 0.1-1 волт напрежението. За сухите Pb акумулатори съм забелязал, че интензивно използваните и набързо зареждани живеят много по-дълго от замалко и рядко използваните - зареждани от фирмено "умно" зарядно.

Нормално е, оловните се съхраняват в разредено състояние, но пък добре понасят дозаряд.
Затова в автомобилите се ползват оловни. Те за това са и направени. Работа в буферен режим

Не, бе, Syrius-B!
Ти се изказа като дявола за евангелието.
Сулфатизацията идва точно от съхранение в разредено състояние и зависи какво разбираш под "дозаряд" щото всяко нещо е с мярка - при 2,8V на клетка се разрушава.
Не ща да споря, автоматично влязох тук, ама автомобилните наистина бачкат в дежурен (буферен) режим - почти постоянно са на заряд. Ама в колата 14.4V се смята за супер заредено пък и кипенето спасява акумулатора при някаква грешка щото там една прецизност на зареждането... Вярно е, че оловните са яко добиче ама какво кипене в сух акумулатор?

И най-любопитното: имам няколко "фенерчета" с от 20 до 50W 12V халогенки на които съм сложил "умрели" Pb сухи акумулатори. Акумулаторите "възкръснаха" до 50-80% капацитет само след няколко цикъла. Явно фирмите премълчават нещо и явно за в дежурен режим най-добре са NiMH със стабилизатор на напрежение и баластен резистор.
И друго: знае се, че алкалните батерии носят на 30% дозареждане. Аз от 10 години имам CMOS таймер с 9V батерийка за аварийно която съм пуснал на постоянно зареждане с около 0.3mA. Все още издържа дни без ток.

Нещо не съм съгласен с това твърдение. Оловните акумулатори се съхраняват и продават заредени. Една от основните препоръки за да се съхрани акумулатора на колата, когато тя не се ползва е да се зареди, преди да се свали.

Най-читавото описание на методика за заряд на оловни акумулатори, което намерих. http://www.yuasabatteries.com/pdfs/TechMan.pdf По него пуснах зарядно за 7Ah акумулатори, само дето не чакам 1 час за проверка на заряда а 7 минути. Кретат към 4-5 години вече.

Аз днес пак се поровичках в Нета и... да са живи братята китайци - http://www.powerstream.com/b.htm . Натискаш горе "For more battery engineering resources click here:" и намираш всичко (почти).

Здравейте!
Гледам че по тая тема отдавна не е писано, ама за да не пускам нова - реших да питам тука. Искам да си зареждам Lead-Acid батерия за UPS. /Правя си UPS за водната помпа на парното/. То реално вече съм го направил де - ама искам да направя и най-оптималния вариант за зареждане на батерията, щото сега явно не е такъв. Та къде е проблема. Естественно в температурната компенсация.
Зареждам така /от един руски сайт/ - на 3 етапа:
1. Първо зареждам с постоянен ток до достигане на определено напрежение.
2. След това преминавам на зареждане с постоянно напрежение, за време 150% от времето за което е минало зареждането с ток + още 48 часа.
3. Спирам зареждането - до следващия цикъл и т.н.

Сега проблема е във втората фаза. Зареждането с постоянно напрежение, става с различно напрежение според температурата. Ей тука сега не мога да измисля как да направя температурната компенсация да се отразява на изходното напрежение на генератора на напрежение - реализиранс LM317.
Имам и крака на процесора и място в програмата.
Температурата си я следя с АЦП-то - така че трябва по някакъв начин процесора да управлява изходното напрежение от LM317 - ама нещо не измислям как да стане.
Ето какво съм измислил досега:
- Имам дигитални потенциометри на микрочип - ама те май не понасят повече от 5 волта на изходната страна - поне аз така разбрах, и не мога да го вържа директно към LM317.
- Друга идея е да ползвам аналогов мултиплексор да кажем с 8 или 16 канала и на всеки отделен да слагам различен резистор с подбиране. Голяма игра обаче ще падне с тия резистори
- трети вариант - с дигиталния потенциометър управлявам базата на NPN транзистор с емитер на маса и с колектор през резистор към LM317 - ама на симулациите прехода отпушен-запушен и обратно ми става много рязко и не мога да постигна нужните нива. Има вероятност и температурната нестъбилност на транзистора да влияе на напрежението - абе сложно става.
Не може обаче да няма по-просто решение някакво.

LM335 - темп. сензор, има чувствителност 10 mV/C°. С 2 последователно ( 20mV/C°) включени по някакъв начин в делителя на 317, мисля че ще се получи необходимата компенсация. Например ако при 30° е настроено на 13,6V, при 0° ще имаме 14,2V.

Интересно ми е какво ще се получи ако по време на тези 48 часа температурата на акумулатора се повиши, напр. от 0 до 30°С.

То ясно, че по аналогов път има начин да стане - па макар и не много точно.
Въпроса е - след като вече температурата я знае процесора - как да го накарам той да променя напрежението на LM317.
А иначе - през тия 48 часа - температурата пак се следи и съответно се коригира подаваното напрежение. Те даже не са само 48 часа, а 150% от времето на заряд с ток + 48 часа. Идеята е, че акомулатора не се оставя постоянно включен на заряд, а след като е зареден напълно се остава в покой. После се следи и времето за което му пада напрежението - от саморазряд - и по него се определя дали батерията е добра. Ако падне до прага за нов заряд за по малко от 10 дни - се извежда сигнал че батерията е лоша. Също се следи и времето на заряд с ток. Ако за 2 дни не стигне до зададеното напрежение - отново сигнал лоша батерия и т.н. Следи се и началното напрежение преди старт на инвертора и колко пада то - спрямо натоварванетое в началото под определена граница - пак "лоша батерия" и т.н. Изобщо алгоритъма е доста сложен като цяло - но въпроса е само как с процесора да направя тоя LM317 да си сменя изходното напрежение и то с малка стъпка.