Дедо, това което казваш е чудесно.

Но как да опишем субективния фактор:

1. Колко устойчив е на шумове въпросния контролер? А как се държи на проблеми в захранването?

2. Колко бъгове има , какви са и какви ще се появят в бъдеще?

3. Колко дълго тоя контролер ще се пройзвежда?

4. От къде ще го доставяме, ако доставчик Х утре е в мензис? А на каква ли цена ще ни го продават утре?

5.
...
...
...
99. Бе това що не работи, като тука е написано че требва да работи?

Ако контролер се избираше само по дейта шит....... Ех какъв живот.

В много от случаите контролера се избира по технико икономическо задание, и хардуериста и този дето пише кода, правят всичко възможно за да го накарат да работи и да отговаря на изискванията. Да работиш само с една фамилия е удобно но неприложимо, няколко пъти мисля засягаме този въпрос. Не виждам особен смисъл, така или иначе в един момент трябва да се мине на нещо друго. Според мен много по смислен е въпроса с какъв език да започна.

В едно курсче за Атмел (на руски, защото английският ми е слаб) беше отговорено много точно на въпроса за езиците: трябва да се започне с английския. Напълно споделям това мнени. Асемблерите и Ц-тата се учат по-лесно


ПП
Знам, че често ходиш по света и нямаш проблем с езиците , но напоследък нещо се губи чувството ти за хумор. Може би от преумора?

Добре де, всички казвате че няма как във всеки случй да минеш само с една платформа. Но да речем че повечето сме започнали с някой PIC или AVR как решавате че е време за нещо по голямо(ARM напр.), нали уж "проекта сам избира контролера" но ако нужната платформа ни е все още непозната, как решавате да направите крачка в непозната посока (неизвестни бъгове, неизвестна стабилносо, не/сигурен доставчик и каквото там Цецо беше споменал)?
Въпроса ми е предимно към професионалистите, за любителите (какъвто съм) е ясно.

Като имаш свободно време учиш и пробваш други платформи. Така като цяло е най добре.

Един мой даскал казваше - първия контролер се учи за 3 месеца, втория за 3 седмици, 3-я за 3 дена, а всеки следващ в движение . Няма най-добър контролер и език - има най-добър контролер и език за конкретното приложение. Супер тъпо е да захапеш една платформа и да не я пускаш, защото била по-по-най. Няма такова нещо . Аз до момента съм ползвал поне 11 различни платформи (така на пръв поглед), като смея да твърдя, че причината е била защото са ни се стрували най-подходящи за конкретното приложение. Та дето вика Кольо - учиш се постоянно. Ето току що се връщам от един семинар на ADI за ADuC70хх контролерите и там имаше няколко колеги на видима възраст около 50-55 години, дето казаха, че са там защото ARM7 започва да става все по-популярен и те искат да с в крак с нещата .

Няма как в дългосрочен период - рано или късно ти се налага да направиш нещо по-различно... Но освен ако не си вундеркинд в краткосрочен период е желателно да ограничиш броя на темите/проблемите в главата си.


Това всеки сам си ги решава, но стигнеш ли предела на възможностите на една платформа се налага да мислиш за нещо различно.


Проектът никога не избира сам, просто налага изисквания които те карат да си мислиш че една или друга платформа е най-удачна. Когато трябва да нагазиш е непознати води е кофти и най-гадното е че не можеш да разбереш веднага дали вървиш в правилна посока. Трябва да подкараш нещо за да се убедиш, но пък това отнема много време и средства и нерви за хардуер/програматори/дебъгери/компилатори...
Точно за това повтарям че мнението на колеги минали по тоя път е най-полезно. Разбира се, отговорността за решението сам трябва да си го вземеш, защото другите не винаги знаят какво точно ти трябва.

Мдааа, Dimitar е много прав, идеята на Кольо не е лоша, стига човек да има свободно време, на мен лично не ми остава, всичко се учи в движние. Относно стабилност.бъгове доставици и т.н. това са по малките проблеми, в поне 90% от случаите проблемит еидват или от недочитане на документацията, или от неправилно проектиране на у-вото, това че един процесор може да не забива а друг да забива не значи че еидн процесор е по лош от другия,може да има по малка шумоустойчивост, може конкретното схемно решение да не е подходящо за него а може и просто някой да не е прочел препоръки на прозводителя. Другите 5% са когато някой иска да прави нео коеот не е репоръчително или не трябва да се прави, но все пак той е упорит и иска така да го направи, и поред мен само останалите 5% са случаи в които има проблем за който производителя мълчи и няма никакво инфо. По съсщата причина стоя на страна от нови модели, като цяло в това отношение съм с предрасъдъци към Microchip, но при всички е така, т.е. продукт който е по-малко от година на пазара избягвам да ползвам, 18-ки примерно доста по дълго време не ги позлвах.
После, почти всички периферни у-ва рабтят по сходен начин, е да някои имат разлики, микрочип просто си позлваш референса и нищо, а на сигнал задължително трябва да му турисх конднзи от вън, е като не прочетеш може и два дни да изгубиш в лов на призраци. Асемблера са си просто команди, в много случаи сходни по съкращаване, и функции. Освен това пиша предимно на С, асемблера го гледам за да видя какво прави компилатора, и се задълбавам ако се появи проблем който изглежда да е от крива компилация. За пример, асемблера на PIC го знам на изуст, не мога да каза същото за асемблера на другите процесори които ползвам, като го вид кода разбирам какво прави, но инструкции на изуст като синтаксис не ги помня, че едното било addwf другото само add, трето addr и др подобни ...., както и на чуждия език, може да не знаеш правписа, но наясно ли си с граматиката и думите го разбираш идеално, не е нужно да помниш опкдовете на 10 типа процесори до един, въпреки че като работиш то се запомнят основните. Та ..... не са толквоа големи разликите, имат си особености всичките, там е тънкоста, да ги откриеш, а в много случаи просто да прочетеш, и да не подхождаш с идеята ебаси смотания контролер, нищо не му върви, защото най-вероятно всичко му върви но е нещо по различно от това с което си свикнал.

п.с. ей за това свикване вчера щях да се претряпя със служебната кла, не че е много лоша, ама съм свикнал с мойта да е по различно, е изкарах си го на колата ....
п.с.2 а тва не ми поречи днес да счупя една друга

И за колко часа научи АРМ ?

В интерес на истината днес ми беше първия сблъсък с ARM, така, че немога да кажа още за колко време съм го "научил". Аз съм на етапа "всичко се учи в движение" . То е ясно, че нещата са "според зависи" - с едни става по-бързо, с други - по-бавно. Основната ми идея на мен беше, че човек не трябва да се ограничава. Не искам да казвам, че е правилно, но например комбинацията Motorola+DSP56F8xx+CodeWorrior ми е давала възможност да седна да наравя един проект (естествено не много сложен - средна работа) без да прочета и една дума от Datasheet-а - единствено страницата с описанието на корпуса, та да си направя компонента в Protel . С други платформи се случва да препрочитам документацията по няколко пъти като роман . Та за ARM-а ще видим като ми се наложи - единствено мога да кажа, че за пореден път се убеждавам колко дървена среда е Keil uVision .

ако мога философски да заключа:

всички жени са еднакви
... след първите 20

и с контролерите е така

За контолерите съвсем точно, за жените .. има и изключения

Аз лично си деля проектите на търпящи компромиси и нетърпящи компромиси. При вторите си позволявам да използвам само неща които съм изпитал предварително. Обикновенно това са проекти които влизат в пройзводство, продават се зад граница и както повечето знаят спецификата на работата ми - работят при много специфични условия и изсиквания.

Но винаги се намират проекти които търпят компромис - например система която ще ползвам аз за някакви експерименти или е някаква междинна разработка или е нещо което не е пряко свързано с работата ми. Тогава човек може да пробва. Лошото е че ако направи грешния избор, може да се наложи да прави редизаин, което при мен практически е невъзможно напоследък, грешката значи време.

А иначе когато всички жени ти станат еднакви - лошо........ явно имаш нужда от очила. При мен засега само огромно количество алкохол води до такъв ефект.

Така е, размерът на опита има значение

Но не бива да си мислиш че като си бил с 20 жени, може лесно да вкараш коя да е друга жена в леглото си

Сериозно, изучаването на микроконтролерите наистина става по-лесно с времето. Идеите се повтарят, но за съжаление бъговете и проблемите не винаги се повтарят. Тогава опитът може да ти изиграе кофти шега. АРМ е типичен случай - никога не бях си помислял че ядро което се прави от 100+ производителя може да има проблем с дебъгери, компилатори и т.н. Разбирам да има проблем с процесор който се прави от един производител и има една среда за него....

Иначе за това колко платформи трябва да знае човек е спорно. Сещам са за един колега с който обсъждахме колко много езици за програмиране владеем. Поводът беше че трябваше аз (като хардуерист) да му направя нещо на С при условие че той като програмист перфектно си владееше С-то. Та той ми каза - аз си вадя хляба само с един език, другите са само за обща култура.
Въпросният човек беше postscript програмист и обслужваше редица големи компании и изкарваше много добри пари, просто защото хора с неговите умения се брояха на пръсти. Така че наистина няма значение колко неща умееш, важното едно да владееш перфектно.
Като Шумахер - сигурно може да шофира всяко нещо на колела, от бебешка количка до влак, но е станал известен с това че пилотира болиди...

@miro - по-скоро е не да знаеш нещо перфектно ,а да си свършиш работата перфектно (съвестно).Много неща се правят но не се изпипват в детайли и от там идват много грешки.А като сложим и фактора човешка грешка...
За предел на платформа - трудно ми е да говоря щото хората совалки са управлявали със М68705Р2 и от тази фамилия така че въпроса е спорен.Всичко си зависи от проекта и от изискванията на клиента,а обикновенно който плаща той поръчва музиката.В крайна сметка всеки си избира според нуждите си - за това на пазара има и такова многообразие.
А колкото до жените - всяка си има своята индивидуалност и това не е за пренебрегване ( и при контролерите/процесорите е така)