Какво му е , така е още по просто
съпротивлението зарежда диода се сещаш за какво е

plameniv
ако аз ги бях правил тия аматьорщини щях да си трая кротко и да се срамувам. А ти ги постваш на всеослушание.

я си купете от представителствата на ТЕЛЕТЕК един ПВР и батерия 7.2 а/часа и несе занимаваите с глупости. работя в СОТ от 8 години а мам барерии от тогава с тези ПВР-ри/захрабващи блокове/ направо са супер изградениса на базата на LM 317 T 13,6 волта и ток в началото около 700 мА и после на подзаряд. успех.

Какво значи аматьорщини , по скоро помисли дали за нещо толкова елементарно е нужно чак толкова вманиачаване , ако искаш сложи P4 да обслужва акумулатор

Една от разликите между аматьора и професионалиста е че на аматьора всичко му изглежда просто.
Защо е така си направи сам заключенията.
Ако и останалите си проекти ги претупваш така по добре се захвани с нещо друго.
Разбирам да е нещо дето ще го направиш единчични бройки и не си струва да губиш време което няма да ти платят. Но зареждането на акумулатор е нещо достатъчно често срещащо се.

zmiori
каква е цената на акумулаторите от тая фирма? Явно са читави

около 20 лева. ПВР-те са по скъпички не съм сигурен няма да те лъжя но са много добри. има и едни други на СТС теса малко по калпави на вънщен вид но вършат съшата работа са мо тато им закачиш два акумулатора малко клякат но вкрая на краищата резултата е добър и ги подържа добре.
Ако си от София шоу рума им е на "Сребърна" 14 на обръщалото на Хладилника предполагам че там цената щее по-поносима. аиде успех а от мен една чужда мисъл "Гениалното е просто и простото е гениално".

П. П.от Стр. Загора можеш да ги закупош от офиса на "3-S СОТ" те работят с "Телетек" по принцип.

Според писанията на производителит праговете на кото се превклучва се опредеят от dI, по това се определя дали заряда е завършил, това тоно за оловни говоря.
Нямам ми ги всички ариви, останали са ми само някакви зрядни и разрядни криви, май и сорсове имам някъде.
Относн твоа как зареждаш, ако зареждаш един два, може да ги сменяш и по често, но ако експлоатираш 1000-2000 акумулатора или повече ообенно в места където им се налага да работят често ще ти онесът доста загуби, некачествено зареждане може да ги убие много бързо, 1000 акумулатора по 15-на лв за качествните .... не е малко нали, ако вместо на 3 ги сменяш всяка година .....

Всичко зависи от това, какъв режим на експлоатация е отреден на въпросния акумулатор.
Най-зверско отношение понасят специално произведените за UPS, но са и по-скъпи.
Ако целта е максимално дълъг живот и се търси оптимален режим на разряд, не се заглеждайте в схемотехниката на системите за сигурност. Там идеята е друга и поне половината от известните ми модели не се грижат за предотвратяването на преразряда, даже не го следят - смисълът е, че е важна всяка допълнителна секунда работа на системата, а не цената на акумулатора.
При повечето UPS пък акцентът е върху максимално бързото зареждане на акумулатора след възстановяване на захранването; там стриктно следят и разряда, за да удължат експлоатационния срок.
При липса на подобни специални изисквания и гонене на максимално дълъг живот за такива акумулатори аз поне не съм намерил досега видима разлика между сложната прецизна схемотехника и до болка познатата стара схема с трите диода и ограничителния резистор за зарядния ток.
За актуални сравнителни данни или доставки мога да помагам - част от работата ми е да се занимавам с резервирани захранвания.

Ами не знам дали ти си видял но аз съм видял огромн разлика в системи в които е имало няколко стотин акумолатора в експлоатация, може би и хиляфи да са били, не помня вече бройката. Също таа мога да кажа че лично аз съм скапал сериозно количество тествайки зарядното и различните режими и това кое как влияе, та просто зарядно с три диода скапва акумулатора докато се усетиш. 200-300 пълни цикъла ако изкара пак е добре. Говоря за вариант обиновенно зарядно изправител, товар лампа с реле, ато спре тока релето изключва пуска лампата тя свети и разрежда на 100% идва тока акумулатор минав на заряд. Това нещо скапва за нула време, сравнено с прецизно зарядно и следене разряда резултат е умопромрачаващ, имах типове акумулатори които ак нес е лъжа издържаха над 1000 цикъла ри спад под 30%, може да греа в цифрите, мина доста време а реултатите не са при мен.

ако акумулатора е постоянно на заряд и ако не ограничиш напрежението изсъхва само за няколко месеца. дори и тия необслужваемите, който е трошил знае че вътре са с гумени тапички, които при налягане си пускат каквото има... демек издиша...

Може би не се изразих правилно - това с диодите и резистора, естествено, е само зарядната верига. Тя си се захранва от стабилизираното напрежение, което без друго се изработва за захранването на схемата, така че напрежението е точно и фиксирано, но се ползва най-простосмъртния режим за зареждане - с ограничаване на максималния ток. Обикновено го ограничават до по-малка стойност от допустимата, например при 7 - амперчасовия до 400 - 500 милиампера. Напрежението пък не надминава 13,8V - въпреки, че тази техника не е предназначена да работи само в отопляеми помещения.
А варианта, при който акумулаторът се захранва директно от изправителя без стабилизация, не ми е минавало през ума да правя, нито съм го виждал реализиран - затова и не си представях, че може да ме разберете по този начин.

Да ама замислял ли си че оловния акумулатор се сулфатизира при заряд с изгладено напрежение , затова ти пуснах тази горната схема , обикновенно адапторите които се ползват масово ги правят за напрежение около 16-17 V на изхода при не включен товар, като го натовариш с електрониката и акумулатора да дозарежда надали ще е повече от 14 V в най лекия му режим

Не съм чел да има проблем със сулфатизиране при филтрирано напрежени, сулфатезирането е в резултат на неподходящо напрежние.
Пулсиращия ток, и метода със период заряд период разряд доколкото ми известно има за цл друго, да отделя водорода напрупван по плочите на нормалните оловни акумолатори. Водорода се задържа като мехурчета, при това той е изолатор и по част от плочите не протиа ток, така им се намалява ефктивната повърхност, не се оползотворява активното вещество и има възможност за повреда поради намалената площ на плочата, респективно увеличен ток.

Значи, аз вземам за пример охранителната техника, защото там изискванията към акумулаторите са много високи, а и минаха доста години на усъвършенстване. Освен това в този бранш конкуренцията е жестока и цените са изстискани до крайност, така че конструкторите не са разточителни.
Също така, говоря за чуждия схемотехнически опит, а не за своя.
Имам наблюдения върху един СОТ, достатъчно значителен за статистически цели; става дума за около 700 обекта. Най-старата му техника е на над дванадесет години, и съответно е достатъчно примитивна.
За периода от 1999 докъм 2003 година например не са заменяни повече от 7 - 8 акумулатора годишно. Вярно е, че част от причината се корени в липсата на редовна профилактика - така не биват открити акумулаторите, които са "почти" за смяна, и те издънват работата точно когато не трябва...
Що се отнася до мен, аз също в първите години на навлизането на съвременните необслужваеми акумулатори поради липса на подробна информация бях изкушен да прилагам похватите, известни от оловните акумулатори с течен електролит. После ми попадна едно ръководство на YUASA - дори мисля, че още се търкаля някъде между старите книжа. Там основните методи бяха заряд с константен ток, заряд с константно напрежение, както и комбинации между двата.
Сега са известни и още няколко метода за форсирано зареждане, например с много голям импулсен ток, но това съм го виждал само в някои UPS - вероятно защото там си струва усложнената схемотехника.