Абе защо си губите времето с глупости и не използвате фотометода.
Positiv20 - работи без грешка

щом от позитив 20 съм минал на лазерен принтер значи има защо

@nik, факт е че с позитива отначало е по-трудно, но като му фанеш чалъма е поне 10 пъти по-сигурно и по-качествено, например с хартията едва ли ще успееш да направиш писта 0,2 мм. а с позитива е напълно постижимо. Неизбежно е да се одухат 1-2 флакона (25 лв. единия) докато му фанеш чалъма, но после правиш 1 кв. м. с един флакон.

Така е, номера е да му хванеш цаката
Аз доста године ползвах някакъв японски фоторезист, червен на цвят, на шишето имаше само йероглифи, така и не разбрах как точно се казва.
Бях му свикнал, и когато привърши, направо се изтормозих със спрейчето (позитив 20).
Проблема ми беше в неравномерното нанасяне.
Реших си го, с мека четка, с която минавам няколко пъти надлъж и напряко върху напръскания материал.
Получих достатъчно плътно и равномерно покритие, и всичко после си стана както трябва.
Въпрос на избор е, и въпрос на нужди.
Аз ползвам DIP корпуси и дискретни елементи, само ако няма никакъв начин да се снабдя със SMD, и фотометода е просто незаменим.
Пък и при SMD си спестяваш дупченето на ръка, което е най-досадната част при правенето на пробни схеми и прототипи

И аз така, ама някой път ползвам DIP и то специално процесорите защото крачетата ми опроводяват платката. Някой път се случва някойя по-засукана схема да ми се получи, а опроводяване на ръка си е живо мъчение. В други случаи съм ползвал мястото под процесора да слагам EEPROМ-и, памети, часовници и др. дреболийки.
За равномерността имах проблеми в началото, но след малко тренинг се научих да ги пръскам равномерно. Има си и подробности де - случвало ми се е самата мед да е кофти и от нея да не става, а и е желателно влажността да не е голяма, температурата да е в някакви граници, запрашеността също е много гаден проблем, ама в домашни условия е практически нерешим - там където ми останат прашинки гледам да слагам плътните части на платката и после ги ретушвам с перманентния маркер.

Аз също работя по метода с тонера , но писти по-тънки от 0.7мм почти не стават. Освен дебелината , също важен фактор е разстоянието между пистите и контактните площадки , където резултатите при платки с елементи за смд монтаж не са много добри. В последно време проектирам платките с елементи за смд и за конвенционален монтаж и технологията започва да се задъхва . На мнение съм , че за платки с по-висока степен на интеграция /а и за останалите/ трябва да се използва метода с Позитив20. В скоро време имам намерение да го пробвам , поинтересувах се за тънкостите на метода и процесите и се оказва , че нанасянето на лака и доста капризна работа , също така в един магазин попитах за лампа и ми придложиха някаква 20вата , но пък не знаеха с каква дължина на вълната е. Вие какви ползвате?

Аз съм си направил от улично осветление лампата. Обаче! счупва се внимателно външния балон, като се запазва вътрешната част - викат и "горелка" и и се подава ток по стандартния метод за такава лампа - дросел. с 250 вата лампа светя около 3 минути. Разстоянието е 20-тина сантиметра. Би трябвало да става с тия дето ги слагат по дискотеките. Има ги по магазините малки лампички - би трябвало да стане.

А някои сетил ли се е за лампа от печка ширм , тя си е точно ултравиолетова е не като онези луминисцентни и светят синьо дето се гледат парите ,тръбата май беше прозрачна и не сприше вредните лъчи, на времето имах такава и еепроми ги триех за 10 мин., ако ви кажа че веднъж направих глупоста да гледам в нея и след това една седмица не можех да си отворя очите

Аз съм с две лумисцентни тръбички от тези късите които се използват в табелите за авариен изход, запалвам ги с запалвания от енергоспестяващи лампи, 4-5 мин от 20-на сантиметра са ми идеални, ако това инфо помогне на някой... За равномерното нанасяне /и дебелината/ на фоторезиста се свиква, но все пак трябва да имаш малко и ръка на бояджия
Някой беше споменал че прави и двустранни платки с фоторезиста - би ли споменал накратко как става номера?

Това е методът, по който съм изработвал платки (сравнително прости единични бройки):
1. Проектирам платката (рисувам на ръка)
2. Залепвам рисунката върху фолирания стъклотекстолит (с малко тиксо отстрани).
3. Чуквам в център местата, където ще има отвори
4. Махам рисунката от платката.
5. Съединявам точките с маркер както е по рисунката - т.е. прерисувам (правил съм го и с асфалтлак - с четка за водни бои ). Там, където има по-големи площи от мед (+ на захранването и маса) за по-лесно слагам тиксо По този начин си спестявам доста рисуване. Пробвал съм даже и изцяло с тиксо - режа лентички и лепя - така пътечките стават доста прави (при сравнително широки пътечки) При рисуването с маркер понякога ползвам линия - така пътеките стават прави, но трябва да се внимава да не се одраскат с линията вече нарисуваните пътечки.
6. Ецвам с железен трихлорид
7. Почиствам маркера/лака/тиксото (с тиксото е особено лесно )
8. Пробивам дупките

От повече от десет години си правя платките по този метод, само че за рисуването използвам тушовка от старите комлекти с пергели. Тя е много удобна, понеже може да се регулира дебелината на линията. За лак ползвам асфалт разреден с АМБ разредител, той е перфектен за целта. Ако асфалта е разреден с кореселин се стяга доста бързо, още докато се рисува. Ако пък се ползва бензин, миризмата е отвратителна и се стяга пък много бавно. Та за това след дълги тестове и експерименти съм достигнал до заключението е АМБ-то е най-добро за целта.

Относно железния трихлорид , на каква температура и концентрация работите? Аз винаги съм ползвал азотна киселина , при нея подходяща концентрация /опитно/ и температура около 35 градуса стават добри платки.

Най-добрия разтворител за асвалта според мен е боров терпентин (мисля даже, че така си се продаваше в добрите стари времена асвалтовия лак), но май се намира трудно напоследък. И аз ползвах тушовка, но откакто минах на игла от спринцовка, се родих. (Вадиш иглата от предпазителя, изпилваш и периферията на пластмасовата чашка, за да можеш да наденеш предпазителя обратно <служи ти като дръжка>, капваш две-три капки от асвалтовия разтвор в пласмасовата чашка на иглата, надяваш предпазитея и рисуваш. Аз съм срязал задната част на предпазителя и съм надянал един шлалх, за да помагам на изтичането на асфалта <надува се с уста>: така може да се регулира и дебелината на пистите. Диаметъра на иглата се избира опитно. Запилва се отпред скосението на иглата за да се получи равна тръбичка)

Като се позамислих за цялата процедура на метода с Позитив20 се сетих , че за разлика от метода с тонера , графичния оригинал трябва да бъде негативен т.е. пистите трябва да са прозрачни за да може да се експонират , а медта , която трябва да се отстрани да бъде защитена. Тъй като не съм пускал такъв графичен оригинал от протела се чудех дали въобще е възможно? До сега винаги съм печатил пистите черни /защитени за метода с тонера/ , а медта за отстраняване - бяла.

Значи не си работил с Positiv20. То и затова се казва позитив. Там където се освети се измива.