Разбира се че за час няма да може да се пробият и дупките Става въпрос за платка лична употреба, за клиент разбира се не става, проблема с окисляването наистина си е сериозен, трябва да си я налепиш веднага. За ецване ползвам азотна киселина /разбира се разредена/, не цапа и ецва за 3-4 минути.
За колегите от София, Пловдив... е лесно но за нас от провинцията поръчката в платкаджийница си е едно ходене по мъките, а ако си подпрян и от срокове направо си е ужас.

Истината е една малка фрезичка, дето хем ще ги дълбае, хем ще пробива дупките.

Абе и аз съм решил да пробвам този метод с лазерния принтер, звучи обещаващо.
http://bgaudio.org/modules.php?name=News&file=print&sid=49
А относно окислението. Ами след като измия платката след разяждане не я пипам. Точно преди момента на спояване минавам от към пистите с много финна шкурка до блясък и няма никави проблеми (стига да се спои наведнъж де, а не за 2-3 дена )

Ами и аз не съм от уопменатите градове, но повечето платки до сега са ми правени в микрон20 - това е в софия. Нито знам къде е фабриката, нито познавам някой дето бачка там. Говоря си с тях по телефона, PCB файла го пращам по пощата и ми изпращат платките по куриер с наложен платеж. Не бих си правил труда да рисувам на ръка платка за TQFP или SSOP - по-добре някой лев на платкаджийница, но всичко да е като храта. Стига мазохизъм...

И аз съм с Positiv20 и резултатите са от приемливи до много добри. Фанал съм му цаката и си правя двуслойни платки. След като я ецна вендага я измивам със спирт и я намазвам със разтворен в спирт колофон. След което я калайдисвам цялата - малко е играчка обаче имам една такава платка на много влажно място - направо вода тече по нея понякога и няма проблеми. За допълнителна зашита бях гледал в Конрад спрей против окисляване (още не съм го пробвал) - след като се налепи сичко се напръсква и нямаш грижи. Платките се рисуват на компа по описаните начини а ако си мазохист даже и на Word може да се направи - виждал съм и такъв ентусиаст.

аз ползвам ютиено-принтерския метод, но все пак не става за по-финните смдта. гледам че много от чиповете все още се предлагат дип корпуси, вероятно точно за макети. ако може така добре, ако не, направо поръчвам платката и стискам палци да няма проблеми.

Абсолютно съм съгласен - www.lpkf.de
Разбира се във фирми, които се нуждаят много и рализни прототипи или за сам човек който има достатъчно пари. Аз лично работя с Прото Мат C60 и нямам особени грижи - разбира се машината е фирмена. Тънкости има винаги и понякога благославям, но като ги усетиш, си свиркаш. При подходящи инструменти можеш и да метализираш, полагаш солдер маска, да слагаш @бял@ печат и какво ли още не. Дори и многослойните платки не са проблем - но трябва да си купиш и преса.
А иначе за вкъщи метода с лазерния печат ми допада много, правил съм даже и гъвкава печатна платка за проба.

аман от философи
истината е една - който може, го може
останалите само философстват, въпроса не е за петте лева, ами ако човека е в някой малък град? загуба на време е да се пътува до най близката платкаджийница и накрая ако ти объркат нещо? вярно че го оправят за тяхна сметка, ама още един ден на вятъра, и така за всяко подобрение в прототипа? не ме питайте къде съм ама най близката платкаджийница е на 100 км, за това прототипите съм ги правил по 80% от всички известни методи до сега и не смятам нито една минута за изгубено време, даже напротив!!! в момента ги правя с лазерния принтер, и не съм си изцапал дори и малкоро пръстче с железния трихлорид, ако някой чак толкова се плеска , дали не е същия и като се храни????

който го е страх от мечки да не ходи в гората!!!

едит: часа е 1.52 току що нанесах последните поправки на една платка, утре по обяд почвам да лепя елементи, ако някой мисли, че ще ме изпревари да тръгва от сега към платкаджииницата, пък аз лягам да спинкам

Браво момчета, сигурен бях че старите занаяти не умират;). Естествено, че всеки ще прежали 5-10лв. за една платка, но фактора време не е маловажен, още повече мен ми се е налагало да променям по 3 пъти някой писти на платката или да дослагам елементи. Едно е да пуснеш платката на работната маса в симулационен режим, друго е да я закачиш на машината. Обикновено става така, слагам платката на машината и след три дена има още толкова елементи, запоени по нея и стърчащи като гора от всякъде. И като тръгне всичко, правя окончателна платка и така...

Като прочетох това та се сетих - показвам пробната гъвкавата печатна платка(направена по метода с лазерния принтер) на един китаец (доктор на техническите науки), който се пише голям спец, но ако го питаш постоянно се крие и се прави на загубен... И той - @в коя статия прочете за тоя метод@, хахаха. В великата Европа ако направиш нещо лесно и ефективно и не им цитираш или покажеш достоверен източник, значи това е си няква твоя измислица без никаква стойност...

това с механиката от цд- за разклащвне на ферохлорида ми стопли душата

Единственото нещо което не може да се постигне в домашни условия е метализацията на отворите. Дори при нужда от големи количества си има начин - казва се ситопечат. И понеже и с това съм се занимавал, ако има желаещи мога да им помогна със съвети Само дънни платки за РС ще бъде малко трудно, но с малко практика и това може да се постигне

едит : zaphod, правил съм платки с 0.2 мм писти и MSOP чип с Positiv20, ако не успяваш с ютиения метод може да се пробваш с позитива.

мм - тва с лазерния принтер е интересно

- каквъв принтер ползвате ?
- не се ли наебава механиката ?
- после с какво цапате пистите ?

- би трябвало да става със всякакъв принтер
- няма логика да се преебава механиката, печати се на хартия
- самия тонер са пистите, които после се отлагат на медното фолио.

Обаче както се споменава на линка по горе, голям чалъм е докато почнат всички писти да ти остават по медта. Аз лично съм пробвал няколко пъти - изключително неуспешно и се отказах - минах на малко по-скъпия и малко по-сигурния вариант.