е, чак толкова загубен не съм както казах проверявам с радиоактивен източник, и се отдръпвам на 2м от установката, за да не ретранслирам някакъв паразитен сигнал с тялото си. всъщност генерално не бива да се отхвърлят само известните механизми за заблуда, винаги може да има нещо което не се сещаш, затова пробвах и прост нерадиоактивен камак, в случай че по какъвто и да е неизвестен механизъм кварца просто детектира камък. но това което виждам до момента е че нищо друго не прави импулси освен радиоактивен камък.

Любопитно ми е дали ориентацията на кварца спрямо източника влияе върху амплитудата на импулсите?

Може да се пробва с класически и силициев осцилатор, и до тях гейгер или спректрометър за сравнение.

и мене, ама сега се занимавам с други неща, но някой ден ще се върна. плана е да издялкам коаксиален обемен резонатор с най-високия ку фактор който мога да достигна, и да свия лентата на приемника колкото може повече

ммм тук малко не ми се връзва, на каква честота очакваш да резонира ... изобщо защо искаш да резонира, да то ясно всъщност защо, но това няма ли да "замаже" сигнала

Ами то първите електретни микрофони са правени с дървени въглища...
Аз понеже мисля за зелената планета и предложих по-екологично решвние варен бук ...

А иначе за генерираните микроволти... незнам да ли сте правили усилвател за микроволти, ама това е черна магия но не за всеки магьосник.

Няма значение дали букът е варен или не. Фотоните от гама лъченията имат определена енергия, която предават основно на един или повече електрони. Не винаги, има определени условия, но това са подробности.
Въпросът е как или какво се измерва. В случая с грайгерите, електроните не са свободни. Енергията от фотонът ги освобождава от ядрата на газа. Това което реално измерваме е бройката електрони. Колкото повече, толкова по-голям разряд. Благодарение на високото напрежение усилването е много много голямо. Както и в повечето фотоусилватели. Демек получава се добър сигнал, но е относно бройката електрони.
При кварца електроните също не са свободни, но са взаимно свързани. Всяка промяна в позицията или бройката им променя полето. По тая причина ми е любопитно дали ориентацията има значение. Аз предполагам че има, защото реално мерим разлика на полето в две точки. Съответно посоката на промяната трябва да съвпада поне частично с посоката между точките.
Недостатъкът на това измерване е че няма усилване. За сметка на това обаче изменението на полето би трябвало да е по-точна индикация за енергията на фотона. По-точна защото не гледаме само бройка електрони, а и промяна в техната позиция.
Най добре би било измерването да е директно. Дори да е микроволти. Но и времето за ring down също е индикатор за енергията на импулса.

Аз бих казал че точно времето на звънене би дали енергията на импулса, но пък това не значи че трябва да го направиш да резонира, затова и резонатор с високо Q нещо не ми се вижда добър подход. Амплитудата би била директен показател, или така поне ми се струва.

искам да резонира защото единствения начин да видиш микроволтови сигнали е тясна честотна лента. пусни си осцилоскопа на най-долния обхват и ще видиш че ей така от нищото имаш миливолти шум, на фона на тях микроволтите изчезват. честотата няма значение, ще го направя механично приемливо голям, примерно на 200 мегахерца (37см). от това което за момента виждам, най-вероятно сигнала е много тесен импулс, не е 25 мегахерца както очаквах. то не е далеч от акъла, ама кой да се сети - работата е там че кварца чисто конструктивно е силно изолиран от електрическата част, и това е направено нарочно, иначе като го включиш в схемата параметрите на околните компоненти ще му преместят честотата. тоест дори цялата енергия на частицата да влезе като механично колебание, амплитудата на изхода ще е много малка. аз очаквах да "чуя" точно това продължително звънтене, но то е толкова тихо че е извън възможностите ми, реално това което детектвам е остър и висок импулс, който улавям като го вкарвам в обикновен LC кръг с ку фактор към 20. това прави честотна лента 1 мегахерц, което е адски много. ако вдигна ку фактора примерно на 2000 ще мога да свия честотната лента 100 пъти от там и много по-голяма чувствителност

при гайгера отчиташ събитие, няма "усилване" изходния сигнал е винаги еднакъв, частицата само стартира пробива, но той винаги ескалира до максимума, точно както една лавина ескалира без значение дали е стартирана от пръдня или граната. за измерване на енергията на частиците се ползват сцинтилатори или нелавинни детектори, примерно охладен германий. из интернет циркулира едно хобистко проектче където ползват фотодиоди BPW34.

Ти продължаваш да мислиш, че за последните 100 години всички хора на планетата са тъпи идиоти а ти си уникален гений който с нула познания ще открие гениално изобретение и ще получи нобелова награда?
Виж какво специално има в сцинтилатора и защо работи. Виж какво специално има в германия и защо работи. Виж какво има в кварца и защо НЕработи. Микро и нановолтове се детектират лесно. С пикото е по-сложно. Ама пак става. Само дето закачен осцилоскоп на кварц е играчка за 8 годишен, а не проект за инженер.

П.П. Сега има нов модел мармоти. Ако го нахраниш с нутела вместо с милка зъбите му светват в различни цветове в зависимост от гама кванта който го удари. Само трябва едно разбери пи с камера и дисплей. Камерата ще гледа зъбите какъв цвят светят а дисплея ще показва спектъра.

П.П.П. В БАН има един институт дето от много години изследват неутриното и всякакви спектри на радиации. Те имат доста интересни разработки по темата. И колкото и да е странно - работят. Навремето на 286 на паралелния порт и програма под дос правеха гама спектрометри. След калибровка работеха доста читаво. Можеше да се види в радиационни я фон калия в мазилката на сградите.

чак всички не, но за тебе имам такова подозрение какви нобелови награди какви 5 лева, това е просто детектор, можеш да направиш детектор от почти всичко, не е никакво велико откритие.
причината сравнително малък брой (спрямо всички възможни) детектване да са популярни е че другите просто са по-зле, но все пак човек понякога може да налети на нещо полезно.
това са хобистки чекии, специално това с кварца е просто малка отбивка от пътя, имам друг хобистки проект който е доста по-интересен и дори може да излезе заек.

Осцилископа в случая е грешен пример. При осцилископа виждаш шум от преобразуването, и когато има 8-10-12 бита скоп, тоя шум е доста сериозен. Вземи един дърт тек, сложи го на 2 mV обхват и няма да видиш никакъв шум, закачи му някой читав усилвател х1000 и пак няма да видиш сериозен шум. Меренето на uV не е чак такъв зор, nV е малко по-друго. Когато цифровизираш шума има 3 основни източника. Шум от цифровизирането, не може да го елиминираш, трябва ти ADC с достатъчно висока резолюция за да може тези 1-2 ..2.5 бита шум да са пренебрежими спрямо сигнала който мериш. Вторият източник на шум е самата измервателна схема, тук се включва и самият шум генериран от сензора ти, дали е термичен или някакъв друг няма значение, тука много може да се говори защото в 90% от случаите точно тоя шум е проблема. Има изписано много, а в днешно време има и много решения. Третият източник на шум са най-общо външни смущения. Ако имаш високоимпедансен вход и не си си екранирал добре сензора и входа съвсем нормално е да хващаш радио.
За мен смислена причина да искаш да резонира е ако резонанса корелата по-добре с енергията на частицата от колкото амплитудата. В същото време резонанса има недостатъци, да оставим възможно нелинейности но какво става ако имаш две частици с малък интервал между тях ? Защо детекторите на неутрони имат множество ФУ-та, не само за да хванат единичен неутрон по-добре, а и за да могат да детектират няколко светвания едновременно.

Е точно това си е усилване и то с мнооооого голям коефициент.
Първоначалният сигнал ти са няколко заряда, движещи се неясно накъде и с каква енергия. Благодарение на полето тия заряди получават насочено движение (иначе казано ток) и тоя ток умножен по напрежението е с много по-висока мощност като сигнал. За съжаление се губи информацията за първоначалното движение. Остава само бройката избити електрони, което пак е някаква индикация за енергията на фотона, макар и с леко закръгление.

а, и на аналогов се вижда, просто цифровите шумят повече, но не от преобразуването а от чатъркането на всички тия милиони фронтове. всъщност можем да вземем някакъв произволен усилвател и да погледнем шума му, ето например отварям LMH6629 на тексас инструмент, дават му Input Voltage Noise 0.69 nV/√Hz
това означава, ако искам да усиля оригиналния импулс без да го "пленявам" в трептящ кръг и да свивам лентата, ще имам корен квадратен от милиард * 0.7нв=22 микроволта шум, това само от усилвателя, без да броим захранване и тн. а то самото си е проблем.