Бачках в немска компания с 30к работника и 3к РнД. В БГ бяхме 30-ина РнД. Нещата вървяха. Проект 6-18 месеца. Дойде нов началник на РнД. Малоумник от вистеон. Назначиха сума ти народ. Станахме 100+. Проектите умряха. Преди него всеки софтуерист или хардуерист си беше към съответното звено в Германия и си познаваше продуктите и спецификите които се разработват. Имаше случаи на някои много натоварени а други без работа. Но новия мозък реши, че ще оптимизира нещата. И така преструктурира нещата, че скапа всичко. Нарочно се мотаха проекти за да се пишат повече човеко-часове. Всички доволни. Заплатополучателите клатят краката, тукашното ръководство се кефи, че има повече приходи, немците им е през оная работа... а проектите в кофата. Язък им за 4-те милиарда евро оборот на година. На немците де.
Това е масово явление. Парите сега не са от продукт а от инвеститора който налива с надеждата да изкара нещо. А ако нищо не изкара - продава бизнеса.
Бачках в една друга фирма - фалирал отдел на голяма корпорация е купен от фонд с идеята да го разработи като самостоятелна фирма и да го продаде. Дойдоха някакви мениджери и ни казват - не искаме устройството да работи. Искаме да има добра документация и да изглежда добре за одита. Произвеждат се 1-2-3 контейнера продукция. Назначени 100+ човека в производство. Произвежда се на 2 смени. И контейнерите с току що произведена стока се карат на скрап. Чисто нови устройства, годни, тествани, работещи. Просто няма клиенти и пазар. Няма изградена търговска верига. Като пари е нищо за инвеститора но като за пред одиторите е супер. Бяха планирали да я препродадът фирмата на 5-тата година май я продадоха на 3-тата. За 5 години РнД-то успя да направи едно демо китче на ниво ардуино или почти распбери.
Та парите ги има но не отиват в продукти или проекти. Отиват в правене на още пари. Измама след измама. Ендуросат, дронамикс... Дори едни колеги тука от форума дето правят роботче за плевене на ферми. Нямат експертиза, нямат хора, нямат ясна визия, обаче има финансиране, заплатите си вървят и ... каквото стане.
Скоупа е да се направят кинти сега и веднага, да вземем годишния бонус а догодина ще мислим в друга фирма. Дайте другари да дадеме или колективна безотговорност.

Едно интересно видео което може и да съм пускал. Струва си да се изгледа: https://www.youtube.com/watch?v=zVkrpcC-13s

Индустрията умря. Стана популярна и качеството падна.

Честно казано не знам минималната заплата в Холандия, но 7к евро едва ли са повече от две минимални заплати. А в ASML едва ли някой работи на минимална заплата. Предполагам че дори на чистачките заплатата е два пъти над минималната.

Не може да го кажеш за никой друг бизнес. Дори не може да го сравняваш с производството на атомни бомби щото кой не е поискал той не прави атомни бомби. Докато продуктите на ASML искат, ама все още не могат други да ги правят. И под други нямам предвид други фирмички, а държави като Китай като САЩ и като много други.
Така че ASML не е просто някаква си фирмичка. Предполагам, че това е отразено подобаващо в основните заплати и не е задължително да има бонуси. То даже по-добре да няма. В смисъл ти ако искаш да задържиш персонала с пари трябва да му даваш достатъчно високи заплати. Те ако не са високи с тоя смешен бонус ще задържиш идиоти само.
Пък и на тая фирма й отива да дава сериозни бонуси. Аз дадох пример с корейските производители, щото там hynix като почнаха да дават астрономически бонуси - Самсунг почнаха да стачкуват. Демек в една сфера нещата се знаят от всички и ако един дава, а друг не дава си става проблем. И то доста проблеми... Тук любимият ми френски чайник ги обяснява накратко...

Ммм бонуса е 20к евро, https://www.government.nl/themes/work/m ... ge-amounts 14.99 на час, там имат и 36 часа седмица имат и 40, грубо мин на часова ставка е 31к на година, това за 40 часова седмица, на тоя фон 20к не са малко.

Пак казвам, какъв ти е бизнеса няма никакво значение, това е подхода на всеки един бизнес, аз силно се съмнявам, че това е насочено точно към тия, които ще са клъвнат, те едва ли са си уволнявали водещи инженери и специалисти, и едва ли ще ги пуснат така лесно да си ходят, не ги мисли, не са глупави. Иначе да машината е сложна, но нищо повече, иска прецизна работа, както много други неща. Всъщност аз съм дълбоко убеден, че е много по-сложно да намериш работник за асмеблаж на часовници от колкото за асмеблаж на ASML машини, техните машини не са ювелрни в смисъла на думата, те са серийни продукти, имат си тънкости но тия тънкости се усвояват. Аз между другото най-много се плаша от специалисти и майстори като опрем до производство, най-много ядове съм брал точно с такива.

Пиф, това за F1 много са факторите, технологично е проблем да го изпълнят, но то технологично вече и отливка е трудно да направиш в много държави, нищо че преди 100 години са се правели буквално в всяко село, определени умения и технологии остаряват и се губят.

шерифът слабо го вълнуват проблемите на индианците...

ASML е особена фирма.
особени са дори чистачките на чистите стаи
единствена фирма в света, но и с единствен клиент.
в гонитбата на субатомния транзистор се оказа, че процеса е толкова скъп, че сметката излиза само за 100 милиона чипа.
а такива количества осигурява(ше) само телефонния пазар.
и си измислиха пазар на TPU-та (ИИ). почнаха да ни го навират дори в тоалетната хартия, въпреки че успешните (от финансова гледна точка) примери на проекти са буквално единици.
а всичко е толкова крехко - достатъчно е големия брат да спре тока и водата на TSMC за 48 часа и приключваме и с ИИ, и с умнофоните, и с облаците.
или пък бай Дончо една сутрин се събужда на чьорчик и подписва указ - облаци и ИИ само за нас, с мой подпис.

и младеШта вече няма да 'знае' колко е пи

акцентът ми беше върху ИИ и тоталната щета от него.
или само на мен ми се привиждат разни работи?

ИИто е естественото продължение на процесите. То е новата религия. И това ще е краха и рестарта на алчните богаташи. Ще има пренареждане на пазара. Един надут балон сега се донадува с 1000 пъти по-мощен компресор. Но хората ги е имало и преди да има ток и компютри. Можем и без умни устройства. Стария дизелов двигател още върши работа.
А за АСМЛ, Интел, Самсунг и другите гиганти - ноу-хау-то е в компанията. Те не разчитат на конкретни хора. Със сигурност имат кадърни и безценни хора но дори и без тях компанията може да продължи. Знанието е вътре в компанията. Един човек не може да обхване такога голямо познание. Докато навремето качеството се гарантираше от хората. Някой застава с името си и това е гаранция за качество. Както са направили ракетите НАСА да отиде до луната. Така е било и в началото на Интел, АСМЛ, Самсунг, Епъл и който се сетиш от големите. В днешно време доста компании се опитват да изградят система по качество или са изградили такава но некадърна. И е все по-масово. Затова и целия бранш страда. Инженерите вече са само заплатополучатели. Навремето са били двигателя на индустрията. Сега са обслужващ персонал. Напълно безгласен. Водят мениджерите и краткосрочните финансови цели. А продукта - кучета го яли. Това не важи нито за АСМЛ, нито за Интел, нито за Епъл. Но в пълна сила важи за половината аутомотив бизнес който събконтрактва проекти.

Както и да го извъртате, истината е, че работата си е живо бачкане...

Затова е добре да се работи в инженерингова компания, а не в компания тип "сглоби ми онова, за да го продам" в която инженврите са предимно надзиратели(но дори нямат камшици).

По-скоро фиксацията върху ИИ е следствие от по-съществения проблем. Просто сме в спад и всичко "нормално" се свива като бизнес и като следствие интересът отива в не до там "нормални" посоки.
Много е дълга темата защо и как се докарахме до рецесия, но аз я виждам от поне 15-20 години. Виждам я защото структурата на бизнеса не беше такава каквото я описва Pif. Да, големите компании винаги са били в основата, нещо като скелета при животните. Без скелет не става. Но за R&D мазнинката беше в малките фирмички от по няколко човека на проект, рядко персонала да е бил 50-100 калпака.
Такива фирмички имаше покрай всички големи компании. Защо?
Защото като се тестват нови води в океана, винаги малките риби са по-гъвкави. Големите риби стоят и чак като видят в коя посока има далавера тръгват натам. И или изяждат малките, или се получава някаква симбиоза. Аз за пръв път излязох в големия океан през 96г, тогава шефът ми беше postscript програмист и правеше много от нещата на AGFA, други негови приятели пък правеха RIP (растер то имидж), трети пък color management-a. Все сравнително малки фирмички, а нещата които правеха се продаваха като част от продукти на AGFA. Защото, ами защото ако решиш да произвеждаш каквото и да е печатащо животно от малко принтерче до голямо широкоформатно прасе нямаше как да заобиколиш AGFA. Само че като тръгнеш да говориш с тях минават едни 6 месеца докато достигнеш до топ нивото и правилните хора, които вземат решенията. Разбираш се с тях, обаче те ти казват че за следващите 6 месеца нямат свободен капацитет, имат достатъчно планирани проекти. И така нататък, общо взето минават години... Докато ако говориш с "малките", за месец-два максимум са ти адаптирали и RIP и всичко за прототипа на твоята машинка. Остава само да си платиш за някой друг лиценз на AGFA и да си произвеждаш твоите джелеза. Аз не бачках в тая област, просто моите хора бяха забелязали че има хляб в копирните машини, особено цветните. Само че производителите по него време още нямаха технологиите да си свържат машините с компютри, нито да си напишат собствени драйвери, rip и т.н. И всичко това се правеше само от една единствена компания (EFI се казваше) и беше абсолютен монополист и като такъв дереше кожи. Най-евтиният им продукт го продаваха на 10к$. По него време Минолта и Ricoh почнаха да пускат цветни копирки на половината на тая цена. Нямаше логика опция на машината да струва повече от самата машина. Ей такива неща "дребните" риби ги забелязват и така си намерих работа... После бачках за гърци, пак малка фирмичка но залепена към ОТЕ. Пак големите си правеха огромните телекомуникация, а малките тестваха новите дълбоки води.
Така че, някой като каже НАСА или както в моя случай AGFA, Minolta, OTE и т.н. - да те са компаниите, чийто етикет вижда крайния клиент. Не че в самата НАСА не е имало разработка. Не твърдя това. Но покрай НАСА е имало сума си и дребни фирмички. Както и ОТЕ по мое време имаха 7000 инженера и се фукаха с това. И в същото време една шепа хора им правехме някои разработки. Що? Ами щото ние можехме да реагираме много по-бързо и щото бяхме специализирали само в една точно определена ниша. Не правехме цели совалки, а само копчета за совалката
Времето беше най-съществения фактор. То това и ме накара да се откажа, щото стресът и това да бачкаш по 16 часа на ден не е работа за цял живот. Затова и почти всички от тия малки фирмички бачкаха с мисълта, че до 40 трябва да се пенсионират. Е, аз не изкарах чак толкова пари да се пенсионирам, даже и колеги които изкараха пак не се пенсионираха, но това е друга бира.

Това, което се опитвам да обясня е че малките риби са нещо като лакмуса по които се вижда накъде вървят нещата. Когато бизнесът върви нагоре, малките са винаги първи. И обратно когато тръгне надолу малките първи отнасят плувката. Наистина малките са лакмус за средата във всяко едно отношение. Как се намира финансиране. Щото най-трудно се намират пари за проект на продукт, който не съществува на пазара. Рискът е максимален. Те са тест и за възможността да произвеждаш ако щеш. Щото малкия няма собствен капацитет за производство, той трябва да разчита на платкаджийници, на кутии, на каквото се сетиш. И всичко трябва да му е под ръка и да е бързо и да е качествено, че и на добра цена. Щото идеята в общия случай е крайния продукт да го прави голямата компания, обаче за да ти платят те адекватно трябва да ги изнудиш като покажеш че ако те не искат да слагат техния етикет ти сам може да си го произвеждаш и да печелиш.
Ето това умря първо с изнасянето на производството в Китай. Ако си малка семейна фирма и правиш някаква джаджа, вече нямаш шанс да докараш конкурентна цена. Тук е прекалено скъпо, да поръчваш всичко е сложно и бавно и накрая излиза някой китаец и вади джаджа с 10 пъти по-голям телевизор, тъч скийн, 5 пъти по-бърз проц и всичко това го продава на половината от твоята производствена цена. Е няма как да го конкурираш такъв. Хайде ако си голяма компания може и да успееш... поне известно време, щото виждаме какво става в аутомотив бизнеса.
Сега не знам аз ли загубих нишката с дребните, или дребните просто изчезнаха... Но като чуя да се говори за големи пари в големи компании и само големи компании даже ми е трудно да обясня колко много сбъркана е тая картинка

Това което Миро казва до голяма степен е валидно за Европа, но в САЩ не е точно така, а би трябвало те да са много по-засегнати ако проблема беше само в Китай. Според мен в Европа има няколко фактора които оказват сериозно влияние. Свръх регулиран пазар и то във всяко едно отношение, от емисиите на вибратора до кривите краставици. Окрупнени, еднолично контролиран пазар с множество картели. Твърде много социални политики и стимули да си служител а не предприемач. Липса на капитал като цяло, но най-вече капитал за рискови инвестиции.
Свръх регулациите поставят високи бариери към малките фирми, дори и за големите са проблем, защото наличието на 1 млн норматива не е спряло китайците да конкурират ЕС производителите, реално те страдат.
Големия бизнес от своя страна създава много пречки, кога съзнателно кога несъзнателно.
Всички политики стимулират хората да са служители, а не предприемачи. Да не всеки става за предприемач, но тия политики са друга бариера пред малкия бизнес, дали ще в налагане на 4 дневна работна седмица, дали ще е данъчната политика или 13,14 ...18 заплата ....основно малкият бизнес страда от всичко това.
Малкия бизнес не може да финансира нищо по-сериозно защото няма пари, а банките никога не са били източник на финансиране за стартъпи. Това изисква свободен капитал който може да се инвестира в рискови бизнеси. Да ходиш да се молиш по банки и фондове и накрая да ти отпуснат някакви смешни 500к когато на теб ти трябват 5 млн ....това неминуемо в свързано с точка две, капитала е съсредоточен. Ако имаш фонд, или банка, която се притежава от 1 млн човечета, да инвестираш 5 млн в нещо рисково е съвсем лесно, ако не стане всяко човече ще издуха супата с $5 ...защо да нямаш 100 или 500 такива проекта, все един-два ще изплуват, а инвеститора бълга го ухапала, че е изгубил $500. Когато обаче зад парите стои едно лице или фамилия те нямат желание да си рискуват 5 млн от собствените пари. Тия пък които са склонни да рискуват, "ангелите" не са никакви ангели а адски кръвопийци, защото го правят при условия които ти вземат всичко, и пак стигаме до 2.
.... Затова и според мен в САЩ все още има множество малки фирми които някак си работят и оцеляват...но не на принципа ние можем да дерем, а на принципа ние имаме know how,или ние можем.....има и много други фактори разбира се но това са доста фундаментални проблеми които неминуемо променят пазара.

Под "малки" нямах предвид точно или само стартъпи. Моите шефове бяха по-скоро "подизпълнители" и през годините имаха доста стари проекти по които им капеше още по малко. С това плащаха част от заплатата ми предполагам, но като цяло за проекта не беше достатъчно и теглеха и заеми. Банките дават заем и без обезпечение като имаш фирма с история, а не си просто стартъп регистриран преди 2 дена. Та за финансирането не съм усетил да имат проблем с набирането на средства, проблемът обикновено беше дали ще се върнат. Напрежението се усещаше във въздуха, особено като се проточи големия проект доста повече от планираното
Въпросът беше, че покрай големите компании се въртяха много подизпълнители и те бидейки отчасти в кухнята познаваха бизнеса и виждаха къде има потенциал. Другият вариант е екип от голяма компания като види добра идея, да реши да се отцепи от кораба майка. Дали заради несъгласие с началството или заради изкушението да се спечели доста повече отколкото от заплата. Естествено има и чисти стартъпи - някой му хрумнала добра идея за продукт. Но поне аз не познавам такива, моите контакти всички все бяха хора от кухнята и идеите им не бяха въпрос случайност или гениалност. По-скоро въпрос на предприемчивост. Щото големите корпорации са инертни, както в моя случай продуктите на EFI които подбивахме, съвсем нормално са си стрували толкоз за времето си. Развитието на технологиите ни позволи да ги направим значително по-евтини. Можеха и те да го направят, но монополиста няма стимул да инвестира в тотална преработка, чиято основна цел е само и само да свали цената. И аз да бях на тяхно място и аз не бих го направил. Но това е полезното на малките, че създават и конкуренция, когато няма такава.

минало бешело
и тоя форум е само за динозавЪри

много хора ми казват 'ще ти го пратя на вайбър'
ми аз нямам вайбър
?!? къде да ти го пратя тогава?
на мейл
ъъъ... чи как ставаше тая работа

Да вметна, че Асмл е странна фирма.
Ходиме тамняколко пъти да рекламираме наши нови чипета.
Продуктите са и скъпи-най евтината машина е към 300млн. Е трябва да си платиш и за монтаж и да се абонираш за поддръжка.
Определено е градообразуващо предприятие, айндховен, който е основан за работниците на филипс, сега е главно заселен с асмл такива. Кскто каза един от техните асмл купуват цели улици за служителите си... там бяха 20 хиляди човека служители( не пруснато по света а на място в йоландия най вече в айндховен.
И понеже холандия има преференции за данъци ако си чужденец хай-тек специялист, много народ идва да работи там. Преди няколко години правителството на холандия искало да ограничи разрастването( плановете са 40 хиляди служители) и асмл казали че се махат от холандия-след седмица правителството им разрешило разрастването...
Такава компания е, не е проста работа.
П.С. а иначе китайците им бяха издърпали сума инженери, със скромен приветствен бонус откъм 500к долара и нагоре... явно са решили да задържат по някаккъв начин останалите...

ASML май си е чист Филипс, ама понеже е модерно да сменят имената...

ASML може да са единствените за нещо конкретно, в конкретният момент, но основната причина е че това никога не в бил огромен пазар като бройки, а технологията е специфична с много тънкости. До преди 2-3 години нямаше много мераклии да ги конкурират, както и фабриките нямаха желание да са опитни зайчета, ако има нещо утвърдено защо да пробваш с нещо което я работи я не, съответно нямаше никакъв стимул някой да развива нещо подобно, една форма беше повече от достатъчна. Да но с ембаргото което се наложи, китайците са принудени да търсят алтернативи, не са го искали, не са го мислили, но им се наложи. Съответно това ще стимулира както тяхни разработки, така и ще е стимул за други да погледнат в тая посока. В тая машина няма нищо което китайците са не могат да повторят. В това няма някаква фундаментална наука която да е е достъпна за Китай.С достатъчно стимул, пари и персонал е въпрос на време не само да ги настигнат ами и да ги задминат. Самите АСМЛ са по-скоро асемблатор, никой от критичните компоненти не се произвежда от тях. Това по себе си е по-голямата пречка, защото както те имат ограничение да продават на китайски фирми, така и цайс и вс.останали, но и това не е непреодолимо.

Преди 20тина години имах един приятел дето беше на 55-60. Жалваше се, че знае страшно много неща а няма къде да ги приложи. По живково време е участвал в проектирането на различни заводи и промишлени инсталации. Тогава той имаше един приятел дето знаеше 7 езика, имаше 2 висши инженерни образования и беше работил по света. Последно се върна от Япония. Работеше ремонт на бяла техника и вечер караше такси да си гледа децата.
Та нащо време мина. Караме го на доизживяване. Хардуера дето трябваше да се направи - го направихме. Сега има чипове за всичко. Сега е ред на новото поколение. Ицо ми беше обещал 1300 лв заплата да му копам доматито и лозето - директно отивам.