Аз ще разкажа какво се случи с мен от 1989 досега, тоест откакто завърших МЕИ-то и станах инженер до сега - малко преди пенсия. Тъкмо си взех дипломата и всичко се разпадна. Буквално! Обществото, в което бях живял до момента престана да съществува. Не че го харесвах, никак даже, но разпадът беше потресаващ! Намерих си работа като учител - на ръба на мизерията. 1990 ми се роди първата дъщеря. Лукановата зима. На жена ми ѝ спря кърмата, защото само от картофи кърма не се получава. Бебето го отхрани братския германски народ с хуманитарна помощ - Милупа и Хумана в кашони. 1993 ме поканиха за съдружник в една фирма, нещата бяха добре, порастна ни работата, тогава взехме заем от (слава Богу) Чейс Манхатън, докато дойде 1996... Отново разпад, дори по-лош от 1990, за мен специално не беше толкова страшно, защото макар клиентите да паднаха, остана един мощен клиент (всъщност основно заради него взехме машината), който оцеля и с неговите поръчки си плащахме заема. В някакъв момент през 1996 Виденов затвори банково границите. Забранени изходящите преводи... Писах на Чейс Манхатън, че сме съвестен клиент, че имаме средства (прилагам извлечение), но че правителството е направило невъзможно да им превеждаме вноските. Затова ги моля да не ни начисляват наказателни лихви или да ни правят кредита предсрочно изискуем, а аз обещавам, че ще им се издължим в първия момент, когато това стане възможно. Чейс Манхатън излязоха хора, приеха аргументите и никакви санкции не наложиха. Представям си, ако беше българска банка... После нещата се пооправиха, но пък 2001-ва аз се скарах със съдружниците ми, напуснах фирмата и си основах своя. Тогава се случиха и едни катастрофи, пак ме доведоха до нулата, но пък собствената ми фирма тръгна на 6 и до 2007 вече реших, че съм страшен пич, офис ще си купувам че и нова кола. Взех заем за офиса, този път от българска банка и си мислех, че нямам проблем да го плащам. Само дето след 2007 следва 2008... Отново всичко долу и отново учудване как ще го плащам този заем. Сега ми мрънкате дали са 3 или 4 процента... Какво ще кажете за 9% и увеличени впоследствие заради <едикъф'си>бор? Изкретах някак до 2010, тогава се отвори един различен и много хубав бизнес, та си платих 2012 год. кредита, че и остана. 2014 този бизнес угасна, до 2020 беше някакво мърляво - ни напред, ни назад, после дойде ковид, нещата пак се сплескаха, но 2021 се появи голям клиент и нещата при мен рязко се оправиха. Това е при мен историята - приливи и отливи, падане до нулата и пак нагоре. На фона на всичко дотук, мнението ми е, че сега само се глезите, малък спад надолу и вой до небесата... Вие живеете в стабилно общество, уредено и с добра перспектива. Колкото и странно да ви звучат думите ми. Има и проблеми, разбира се, но те (пак по мое мнение) са абсолютно бял кахър в сравнение с това, през което ние сме преминали.

Бла, бла... Свободно съчинение по разкази на различни хора.