Това което казвате за утечката при импулсните съм му намерил цаката.Утечката се дължи на капацитета,образуващ се между първичната и вторичната намотка на всеки траф.При мрежовите трафове 50Hz и там той съществува,но поради малката си стойност и ниска честота се пренебрегва и не оказва влияние.Не така стоят обаче нещата при импулсните трафове например при 100kHz.
Там импеданса на този капацитет става доста малък и протича вреден ток от първичната страна към вторичната.Ако човек пипне вторичната страна на дадено захранване през него ще протече паразитен ток от няколко милиампера от мрежата през човека и към земята.Това само по себе си не е толкова опасно за човек ,но за апаратура с която работим например полупроводници е пагубно.
Поради гореизброените причини конструкторите слагат в едни случаи така нареченият Y-кондензатор ,който има за цел да отведе обратно към първичната страна паразитният ток грубо казано,че ако трябва да го обясня надълго става много обширно.Друг метод е директно заземяване на масата на вторичната част на захранването ,както е в повечето компютърни захранвания.
Аз лично използвам друг метод: заземени фарадееви екрани в трансформатора 2 бр.По този начин се получава кондензатор между първичната и първият екран(който е заземен) и втори кондензатор между вторичната намотка и вторият екран(който също е заземен).Така се губи капацитивната връзка между първична страна-вторична страна(поне до незначително ниво).Друг метод е директно заземяване на масата вторична страна и от тази маса с резистор 1Mom към върха на поялника.Работи отлично.Правил съм лично много изследвания по този въпрос.Без горе споменатите мерки в вторичната страна на всяко импулсно захранване спрямо земята има около 100-110волта ,което е доста опасно ,когато се работи с електронни компоненти.

Обикновено до около 100-150W се ползват flyback (или на български - обратен конвертор). Те като цяло могат лесно да се проектират така че да са с "универсален диапазон" (90-265V), което ти решава в гляма степен проблемите с "пиковете" по мрежата. Отделно че повечето промишлено произведени адаптори на flyback топологията, имащи CE, задължително трябва да отговарят на ЕКО директивата и съответно имат КПД над 80% (изискването за КПД се изчислява на база на мощността според формула дадена в директивата, но горе-долу е там някъде), че дори и над 85%. Ние ползваме едни с КПД около 87%, с мощност 25W и на практика са на долната граница на изискването!. Т.е. проблема с топлината не знам откъде го измисли, за тия мощности няма да имаш такъв особено.
Естествено за постигане на това КПД се изисква малко по-сложно навит трансформатор. Не е само до синхронни изправители и бързи полеваци с ниско Rds. Основния проблем при flyback и топлината е че се използват едни RC или TVS snubber-и, които разсейват част от запасената в магнитопровода енергия като топлина. Но при малко по-сложна схема и трансформатор, до голяма степен тоя проблем се минимизира. Така мисля аз.

При правите преобразуватели има една "постоянна" консумация, която отива за захранване на управлението и предполагам че заради това не могат да постигнат добри параметри за КПД при ниски мощности.

Активното PFC също ще ти внесе допълнителни загуби (разбирай топлина).

Ако до сега не си проектирал и конструирал захранване - почни с нещо по-лесно. Нямаш и представа колко много проблеми ще трябва да разрешиш. Отделно - не ти препоръчвам да ползваш това което направиш за собствени нужди, ако не си го изтествал за изолация (тука ще излъжа, но мисля че за 230V изолацията между първична и вторична трябва да издържа на поне 3725V - 3.7kV).

Пиша ти за КПД, щото реално КПД = 1/загряване.

P.S.
Повечето захранвания изгарят заради калпави кондензатори.
Няма лоша топология - има подходяща или не толкова подходяща за даденото приложение и изисквания.

Ако мене питаш, щом държиш толкова ммного да е импулсен ... за тая мощност сложи някой контролер на powerint или нещо сходно ST имаха някакви, и други има ... не знам дали си струва занимавката за тая мощност да правиш нещо баш от нулата. Има специализирани чипове които ще работят одстатъчно добре, а това горене от пикове, аз не съм го виждал. Иначе ако искаш наистина добре работещо ... хвани един meanweel примерно EPP 120-12 и виж как е направен, това е добре направено импулсно, но за мен проектирането на нещо ткаова си струва само ако ще пускаш серия от над 100 хил, за по-малко просто не си струва усилията.

За изолация на трансформатори импулсни аз лично ползвам водопроводна тефлонова лента.Върши чудесна работа. Досега съм направил няколко захранвания по този начин и работят безотказно.
Тефлонът има 2 важни качества:
1.)температурна издръжливост го дават до 380 градуса по целзии ,но препоръчително е да се работи до 260.
2.)Висока диелектрична якост за 1мм му дават 10кV--160kV пробивно.Като се има предвид че изикването за изолация на повечето захранвания е около 4кV,това означава ,че 2-3 слоя по 0,25мм лента върши работа.

Колко по-тънка става лентата, когато я навиваш? - 0.2, 0.1, 0.05, ... Колко ще е пробивното напрежение?

Конкретно с тази тефлонова лента има друг проблем, тя е направена да се нищо лесно, това е само по себе си проблем, просто споменавам.
Иначе изолатори има всякакви, аз говоря за капацитивна та връзка, заземен екран между намотките върши работа, но какво се случва с куплирането и какви са загубите в него ?
Упражнението си струва предполагам чисто с учебна цел, но аз лично си и забирам станции с трансформатори.

Дали работят безотказно, не е ясно. Захранванията се тестват в лаборатория и един от тестовете е за безопасност - мери се утечка, мерят се изолационни разстояния, проверяват се критичните елементи дали имат съответните сертификати, тества се при повишени напрежения (почти 4kV).
Тефлоновата лента за водопроводи има един много важен недостатък - мека е, мачка се и се разнищва. Това при водопроводите е предимство, при изолиране на трансфорамтори е недостатък - не можеш да гарантираш изолация по тоя начин. Ако толкова ти е зор да си правиш сам трансформатори - купи си правилната лента - в Али продават, какъвто си искаш размер!

Електроизолационната тефлонова лента няма нищо общо с водопроводната. Например тази:
https://www.pentod.com/product/44/teflonova-lenta-izolatsionna-0-08mm-h-100-mm.html
Гладка и почти прозрачна с лек белезникав оттенък.

Поялна станция ли се прави или е дъвкане на тема импулсни захранвания, защото до момента не се спомена поялника.

Това сега е малко безмислено да навлизам в подробности,но все пак ще драсна някой ред.
Има ленти и ленти.Има от 1лв има и от 6лв.Намерил съм качествена ,която не се прокъсва и е здрава на опън и е PTFE.Иначе съм запознат и с хостафановите изолационни ленти.Дотук с лентите .Някой попита какъе е поялника .Той е HAKKO T12. Що се отнася до станцията тя е с 7 сегментен индикатор,има си енкодер,вътрешна ПИ регулация,подържа вибро сензор в дръжката и вътрешен таймер ,за да изпада в дежурен режим ,когато не се работи с нея.Също така работи с повечето видове поялници,били те с отделна термодвойка или с термистор (ERSA),HAKKO и други.Като хардуер е проста , но като софтуер е доста написано от автора (положил е човека доста интелектуален труд,адмирации).По нея няма какво толкова да се умува ,тествал съм я с навързване със жички обемен монтаж работи си добре.Имаше един проблем в началото ,че температурата се държеше побъркано,но след като сложих операционен усилвател с много малък офсет 1 микроволт и заспа,никакви проблеми(AD8551),(MCP6V07).При мен по скоро захранването ми е проблем,искам да има надеждност.Замислил съм отделна схема ,която ще следи за безопасност върха на поялника и другите блокове на цялото изделие.Също така ще следя дали щифтът PE e реално свързан в контакта в който се включва щепсела на станцията,ако няма наличие на земя(било то и зануляване) ,станцията няма да започне работа.Засега толкова.

Може и с кълчища...

Еми... явно си наясно с нещата... действай.

Кой поялник изгаря при първи пик по мрежата? Досега не съм виждал изгорял поялник по тази причина, а не е, като да не съм пипал поялници през живота си. И варисторите няма да ти помогнат за кратки пренапрежения, там си има други техники на защита. Вероятно мрежата в България е доста сприхава, ама аз не помня някога да съм имал проблеми с пренапрежения и пиковете им. Не, че е невъзможно, но всичко зависи от дизайна. Един понижаващ трансформатор с добра изолация ще реши в голяма степен тази потенциална опасност, а след него си му слагай ако искаш супресори, варистори, активни защити и прочие, на доста по-ниско напрежение.



Бягаш от 50Hz, бягаш от синусоидата, която е благодат за нагревателя и искаш да го щавиш с правоъгълници, за да му съсипеш набързо живота с хармониците?
Бягаш от 50Hz, скачаш на 100kHz и нагоре траф, за да предизвикаш проблемите с паразитните капацитети, които после ще бориш с техники като фарадеев екран, при това два, все едно е медицинска техника? И изключително сложно и скъпо захранване, което ще има изправител, бууст PFC стъпало, после полумостова схема, накрая DC, и пак се връщаме на споменатия по-горе правоъгълен ток през нагревателя?
Самият траф не се прави никак лесно, още повече ако искаш ефективност, размери, изолация, малки капацитети, екрани. То в такива случаи концепцията (топологията ако щеш) на навиването на намотките си е цяла наука. Как точно цялото това скъпо и сложно решение ще е по-ефективно или ще грее по-малко? Синусоидален ток през МОСФЕТ е много по-благоприятно третиране на прибора от правоъгълен такъв, повярвай ми. И ще грее по-малко, и загубите (ключовите, а пък и другите) ще са по-малки.
Всички маркови, а и не само маркови поялници са в кутии, с понижаващ мрежови трансформатор, където нагревателя се храни с пониженото биполярно (АC) синусоидално напрежение или с изправено униполярно синусоидално напрежение (както е поялника на Спарки). И кутиите им не греят, поне не съм забелязал да греят особено. И радиатори не ти трябват за силовите прибори, общо взето за която и топология да говориш. Мощността, средната, през транзисторите е малка и меден полигон на платката е достатъчен за радиатор.

Има чипове които обединяват двете функции - PFC и флайбек конвертор. Например NPC1651, но той вече е дърт чип не не знам дали все още се произвежда

За ниски мощности няма нужда от PFC. На практика загубата от КПД е по-голяма от евентуалните ползи.
Освен това flyback е с "генетична" PFC-функция, ако е проектиран правилно, разбира се.

И "пиковете" по мрежата не се обират от импулсната част на захранването, а от друга част на входа!

Според европейските стандарти PFC е задължително за мощности наd 75W.