Аз обикновено така си правя платките обаче наскоро ми възникна проблем с една джаджа дето е навън и е така проектирана, че цялата външна метална кутия е същата маса. Дори за захранванията са пускали само положителната жица. Дотук добре, обаче това нещо седи монтирано на метален кол в полето и забит в земята, т.е. земята е същата маса като процесорите и всичката електроника. Удря светкавица...

Вие как ги правите платките - със или без връзка за монтажните дупки?

Никога не свързвам нулата към маса, обикновенно връзвам един или няколко кондензатора между нула и маса, между 100 нано и 1 микрофарад, но винаги си имам маса на монтажните отвори, понякога я използвам за охлаждане на платката.



Нямал съм такъв случай но в подобна ситуация аз бих отделил нулата от масата с диференциален филтър.

Ммм тук е много специфично Отговора е зависи. За монтаж на полето, е желателно твоята маса да няма нищо общо с кутията, но тук идва и до концепция. Те нещо такова изпозлвам за всякакви захранени от външно захранване джаджи DC/АC няма голямо значение, говорим AC НН, но естествено ако се предвижда АС филтрите са други и няма електролити. Това което отива на корпус е EARTH. Съответно там отиват и екраните на влизащите кабели, ако имат екрани. Идеята е че, екрана на кабела е продължение на метлания корпус на кутията, и когато има PE и той отива там. Тия кондензатори там не са от добро, бих ги разкарал без да ми мигне окото ама EMC.....

Toni,
Където има кондензатори между земя и вътрешна маса, трябва за има bleeding resistor.
Защото кондензаторите се зареждат малко по малко (или бързо бързо в зависимост от еми/емц евента) и като са заредени не филтрират. Затова се слага около 1мегаом резизтор паралелно на тях.
В твоя случай как разреждаш кондензаторите?
Нещо не е така, или имаш някаква много хитроумна схема... но обясни моля те..

Е има, ама някъде по листа ... Има някъде символ за пада който прави връзка с корпуса и там е блидинг резистора.

Нулата и масата са две точки /условно двуполюсник/, а диференциалният филтър е четириполюсник.
Не съм наясно как би свързал четириполюсника за да стане двуполюсник?

Това си го знам като Common Mode Choke, не мога да се сетя добър заместващ термин на български.
Явно в литуратурата се среща по двата начина, не го бях срещал така.
В случая има тази схема много малък проходен импеданс за диференциални сигнали и доста по-голям индуктивен импеданс за common mode сигналите.
Но тъй като единият край е заземен, теоретично целият сигнал е диференциален. Т.е. почти няма да има филтрация на диференциалния сигнал.
Би трябвало да се разменят краищата на намотките, така че точките да са разминати, за да има ефект за диференциални смущения.

Ами в случая при гръмотевици, факторите са няколко. Имаш common mode смущение, то се генерира и в двтаа проводника, и common mode индуктивност ще помогне. Обаче отделно от това можеш да имаш всякакви гадови пътуващи по нулата / земята, като причината е заземяването на гръмоотводите, или самите стълбове. В завсиммост от това къде се намираш спрямо точката в която се отвежда енергията на гръмотевицата може да имаш сериозно мръдване в защитната земя. Там са все неизвестни защото в повечето случаи ти идея си нямаш къде и как ще се инсталира това у-во и още по-малко как е реализирано захранването и заземявването, от тук варианта е да нямаш никакъв досег със защитната земя .. е да ама ако си с метлана кутия това е нвъзможно защото тя е заземена, съотвенто всичко това има някакъв капацитет спрямо това от което се храниш ....затова когато съм слагал полево оборудване, винаги съм си осигурявал мое си заземяване.

Захранването лесно. Ами какво става с аналоговите сигнали? А с комуникациите? А с хай-спиид комуникациите?

Дросела на български му се вика бифилярно навит дросел. Поне така го пише в учебниците.

П.П. От схемата най ми хареса гаргата :Д

кутията на полето - удари ли я светкавицата ... само стари баби знаят какво ще се случи
прави я така, че лесно да се смени платката

Който се е борил със смущения и ЕМС комплайънс знае че диференциалните филтри вършат чудеса - спират смущенията както навътре така и навън. Аз ги слагам не само на захранвания но с тях отделям и захранванията на силовите вериги от управляващите, особенно когато имам индуктивни товари.

не съм толкова навътре в рутенето на платки, но от това което съм виждал по фабрични платки - всички варианти съм срещал
- всички отвори са директно към маса - дънни платки на пц-та
- отворите са към маса но през нещо - 0 ома резистор, индуктивност, или нещо друго
- 1 отвор към маса, другите са изолирани
- всички изолирани

изглежда за всяка ситуация си има съответния по-добър вариант

също на една платка срещнах едни спиралки на всички входове-изходи, всеки вход/изход и маса правят една спирала, предполагам разрядник?!? незнам

Темата сама си намери отговора. Платката е част от система. Дизайна на цялата система определя дали да се замасяват дупките или не. Може да се окаже, че замасяването им помага за влошаването на ЕМС. Както и обратното. Може да се окаже, че бифилярния дросел на захранването става усилвател на смущенията защото двата му края на земята са вързани на късо през корпуса на устройството и заземената маса. От друга страна може да се окаже, че някой комуникационен кабел дето е заземен от двата края пак се явява хубава антена и язък за всичките филтри или екранирания.
Та отговора е - гледа се конкретния случай и всички кабели влизащи и излизащи от устройството.