Gogo55 познанията ти по електроника не са даостатъчни и за академия. Стой си там задавай въпроси и в никакъв случай не давай акъл.

Човека ползава тия транзистори за твое успокоение. Не се меси повече тук.
http://www.500kc.com/200w_amp/irfp260n. ... rfp260N%22

То само тва дето си го написал говори достатъчно за познанията и опита ти, тва е все едно да сложиш още един тиристор след контактора за да усилиш малко действието на контактора...ще те помоля повече да не се месиш в тази тема най-учтиво, в противен случай мненията заминават при хумора в коша

Ти да го видиш какво разправя за атмелите на хората във форума за самолетчетата . Добре, че там не са на достатъчно високо ниво в електрониката, че щеше голям смях да пада .

Горният транзистор работи при моторен, а долният при спирачен режим. Тоест не би трябвало да използваш този комбиниран драйвер, по добре е да сложиш отделно управлявани драйвери за двата транзистора. Като прибавим и другите споменати вече грешки - липса на резистор в захранването, излишен кондензатор на deadtime входа ... съвсем закономерно си произвел фойерверк

ПС: За корекция в изказа благодаря на Кичо . Пък ако почете още книжки, може и да разбере какво имам предвид

VSU е прав - диодите в транзистора са бавни,за това ги 'шунтирай' и сложи нещо от серията HERxxx,MURxxx, или квото имаш под ръка но с малко време на възтановяване.
С тази схема може да се управлява двигателя и няма нужда от разделяне на драйверите.Отново си виж алгоритъма на управление - може случайно нещо да си сгрешил.За схемотехниката -колегите ти дадоха добри съвети така че давай смело Айде успех и без повече дим над масата

Това за deadtime-а е груба грешка от моя страна.
Направих необходимите корекции, дано тая схема да тръгне. За съжаление нямам добър осцилоскоп и ще трябва да играя на сляпо. Вчера пък разбрах, че във Футурел нямат на наличност вече L6384, имат подобен L6569, който е с фиксирана честота, но има възможност и за външно управление. Другият вариант е да взема IR2111 - има го в Пасат. Ще подменя полеваците с IRFP460.

Вижте и двата варианта дали съм на прав път.

Не виждам какво му лошото на опроводяването. Силовите писти са достатъчно широки и сравнително къси, смятам да ги подсиля с допълнително жица. Може би трябва да свържа масата на долния полевак с отделна жица за масата на драйвера.

Ki4o покажи, ако е възможно, твоя вариант за IR2111.

Ми ето ти пример как изглежда за една фаза.Транзисторите обаче не са 840 а 830 !

сега пич всичко е много добре с малко съвет вземи сложи един резистор 0.05 - 0.1ома към маса сложи си и един компаратор LM311 или подобен и следи тока и управлявай SD входа хардуерно махай управлението от проца то и без тва не следиш нищо и не знам как реагираш на тока и бързо да разкарваш тея 10к на VCC по драйверите

относно диодите в мосфетите - предостъчно бързи са, проблема е че са вътре в корпуса, и последователно се явява индуктивността на краката на транзистора и пистите
колкото до самите писти - проблема не е в дебелината а в индуктивността. при 25 в захранване индуктивността на писта дълга 2 см е достатъчна да направи 100в импулс при превключване на транзисторите, още повече че аз ползвам по 2 в паралел irf540, които запушени имат около 2 нано фарада капацитет S-D, и става един хубав трептящ къг.... за това има голямо значение от коя страна на тези 2 см ще хванеш извод за 6-ти крак на 6384. в application notes също препоръчват последователно съпротивление на същия крак заради dV/dt, при мен имаше голямо подобрение
другия проблем който се явява при високи напрежения е паразитния капацитет S-G, импулсите малко се оправят с кондензатор 1nF паралелно на диода между драйвера и гейта

то ако не трябваха външни нямаше да ги слагат хората виж колко е времето на turn-off на транзистора и колко е времето на вътрешния диод и тая малка разлика от 100-300nS кара транзистора да прави БУМ а паразитните индуктивности от крачета еххх 5-10nH ами жиците до мотора колко по 2 см са ?

това със жиците на мотора е съвсем друга тема, до тук споменах най честите проблеми само в рамките на платката, а това за жиците се проявява при няколко метра кабел... но както казах това е съвсем различна тема

а за диода явно не си прочел всичко....

datasheet IR - irf540

Intrinsic turn-on time is negligible (turn-on is dominated by LS+LD)

NIK, ти явно не си чел "Semicondictors Power Aplication" на Philips Не се сърди,не се заяждам.Специално при работа с двигатели се налага шунтиране на вътрешния диод.VSU го обясни ама явно не ти се е налагало да ползваш този метод.Когато слагаш драйвери няма нужда от такива кондензатори,но в твоя случай при запаралелване на транзистори се налага явно.

Пак тръгнахме да си ги мерим да при IRF540 turn-off e 53nS a на диода е 180-360nS пак 130-300 в пове4е ама при IRFP460 e 150nS turn-off а на диода е 530 nS pak 300 в повече бе така го карай след като работи а и аз ти говоря за TURN-OFF времето когато транзистора е вече изключил и се индуктира обратното напрежение и докато сработи вътрешния диод няма кое да пази прехода

Вътрешният диод обикновено "сработва" за под 3 ns.

ех ама защо говорите без да мислите?
защо е този диод?каква му е задачата? какво прави той? кога работи? в кой момент работи? и кое време е по важно t-on ili t-off ???