Хмм абе чак пък да не ги целят ... пробелам е ако си пуснеш платка на която искаш контрол на импеданс като стандартна поръчка и се надяваш да дойде както трябва ... не мога да кажа че са върхът на сладоледа ... то така или иначе трябва да си с много запас, не можеш да вярваш на алтиум за нищо, та гледай да са близо едно до друго и читаво опроводени. Сега ... тука скачаш малко в дълбокото, и аз съм пускал ДДР без много да му мисля и дори не знам как и защо е работил, да се чуди човек на късмета ми. Вземи един кит, поне да го изпозлваш като референция за да си сигурен дали проблема е при теб или не е. Друго което може би няма да е излишно е читав скоп, с читави диференциални сонди .... тука нещата вече са сложни.

Е, в алтиума като зададеш стойностите от производителя и след това настройш скоса на пистата, за да докараш импеданса(защото не отговаря), не се ли получава? Защото реално (или поне това, което гледам като примери) дължината на пистите се докарва спрямо закъснението, а не спрямо импеданса. Пак не отговаря?! Така ли?!

Ами ... да и не Обобщено, дължината на пистата няма никакво занчение, важен е импеданса, той определя закъснението. Обратното е вид опростяване, ако караме едни и същи линии, през един и същи материал и те са с еднаква дължина ще имаш еднакво закъснение ... което в идеалният случай е така, но живота не е идеялен. Аз затова казвам че като правих на времето платка с ДДР тръгн на късмет, защото към оня момент /преди 20-на години/ си мислех че е важна дължината, логично нали .. изучавайки няколко семестъра физика на коневръза ... завучи логично, скорост, разстояние .. е да ама не баш.
И от там пък доста други неща почват да влият. Как си направиш стекъпа, на кои слоеве ги рутиш тия пътечки, като започнеш да гониш времена с експонента -12 започва да влияе и плетката на препега, колко равномерно е ламиниран, има ли останали въздушни междини и всякакви такива ... отделно пък как линията ти се съгласува с изхода - входа на чипа, темриниране и т.н. Алтиума не се слави като много способен от тая гледна точка. Сега аз съм на 17, в новия може и да са подобрили някои неща, но при мен дори импеданса не го смята вярно, защото смятат по доста упростена методика. Ако сравниш примерно какво ще ти покаже Saturn PCB спрямо това което дава алтиума, има разлика, и ако пуснеш платка и след тов аизмериш на VNA ще забележиш че сатурна е доста по-близо до истината.
Та тука вече опира до продукт, някои неща като импеданси на стекъпа и подобни достатъчно точно за целите на DDR може да си калкулираш със сатурна, иначе за пари продуктите на Polar са си доста добри, другия вариант ментор или каданс, и двата превъзходждат Алтиум в това отношение.
Отделно за да си сигурен какво става правиш симулации, сигнал интегритито на Алтиума и то е малко мижай да те лажем ... та за да елиминираш ментерливия алтиум, гледай паметта да ти е близо и да си я рутираш читаво ... сега въпреки че много неща са ми по-ясни от колкот преди 20 години все така се радвам че не ми се налага да рутирам таквиз платки и че знам кой мое да я свърши тая работа по-бързо и качествено
Имай в предвид че много често дървото го настъпваш в последствие. Ако не случиш чип който е в някой от краищата, ако не случиш платка която е с голямо отклонение, ако тестваш на стайна тмепература на масата ... ако, ако .. може да минел лабораторни изпитаяни, та много често и полеви и чак като пуснеш 100-200-1000 бр. да започнеш да настъпваш мотиките и да се чудиш какво става, нали всичко работеше.

Не че рутя DDR-и, но разликата между 17ти Алтиум и 24и Алтиум е точно 7 години... Някои неща не се променят, но имат и нови такива.

Груби прав си, и аз не рутя ДДР-ри и нищо чак толкова критично, но и следя какво се случва и не съм забелязал да има сериозна промяна. Канят добри лектори, те обесняват добре нещата, но ако поглендеш имплементацията ... имам 23, нали си купих лиценза, ще взема да видя какво ще покаже за проста линия, и какво показва 17-ката, сега да не те лъжа, ама май смятат еднакво. Обаче сега ми се върти нещо .. длаи нямаше някаква чавка да сменя методиката за смятане ... тов ане съм го виждал при мен, ама май в някакво видео го бях видял, да кажат колегите които позлват новите версии.

Да вметна само, че не само дължината на пистата и "скоса" (дето даже и не сещам какво е) има значение за импеданса като такъв. Има значение и контролирана дебелина на диелектрика под пистите, дали има писти/полигони под тях на вътрешни слоеве....
Захранванията как са опроводени, как компенсираш общият капацитет на слоевете, даже и какви кондензатори (с кой тип диелектрик) ползваш...
Всичко това има значение за крайният резултат.
И те така.
Опитай да следваш повечето дизайн препоръки за ддр и другите бързи сигнали и може да тръгне (от втория път )

За тези неща знам. Просто ако алтиума ми дава грешни сметки ще бъде яка веселба, защото DDR3 допуска отклонение до 15ps(до колкото знам).

А защо въобще за такива дизайни говорите за алтиум, вместо за ПАДС?
(Почти със същия успех може да си говорите и за кикад ... ?!?)

Начи, за Алтиума от една версия нататък има допълнителен тул, който взема предвид и вии-те (че дори и последователни резистори и кондензатори, ако не се лъжа) при изчисляването на дължината на пистите. Щот стандартния начин не ги взема предвид! И от там може да се получат разминавания.

xSignals

Иначе, въпреки публикуваните данни за стека на платкаджиите, най-добре е да ги питаш лично колко трябва да ти е дебела пистата при избрания от теб стек, за избрания от теб импеданс и да ползваш тези данни. Вероятно нещата се променят от време на време, заради партиди и различни доставчици на суровини, което едва ли се отразява адекватно в публикуваните таблици... Но и изчислените не трябва да са много по-различни от крайния резултат.

Имам въпрос от общ характер. Според документацията на Zynq (Цък), на страница 17 са дадени примери за кондензатори, които да се използват за декаплинг. Обаче размерите са доста големи и съответно много трудно ще ги събера под чипа. Съответно трябва да използвам по-малки. Само че в таблицата на стр 17 са дадени изисквания за ESL и ESR, които никъде не намирам. Дори и за предложения вариант(GRM188R70J474KA01). Това, което има дадено(дори в Маузър и Диджикий) е клас и вид диелектрик. Някаква идея как да подходя тук?!
Благодаря!

Ако са филтрови, керамични - X7R или някакви малки COG и си свиркай. Ако са за радио - има си симулатори и криви.

Ето го препоръчвания Murata кондензатор.
https://www.murata.com/en-global/produc ... 474KA01%23
По-надолу в текста има графика на импеданса и ESR в зависимост от честотата.
/Да, то също е честотно зависимо/. Както се вижда, при резонансната честота на кондензатора,
ESR е около 10милиома.